Клариса

— Трябва да го пуснеш — заговори спокойно тя. — Не можеш да го убиеш тук, на своя земя. Елате, Роджър. Ще ви заведа при коня ви.

Без да каже дума, Роджър Чатауърт тръгна пред нея към полянката, където чакаше конят му. Нито Рейн, нито рицарите му ги последваха.

— Той никога няма да ви прости — промълви задавено Роджър.

— Не съм го направила заради вас. Ако Рейн ви убие, кралят никога няма да го помилва. Хайде, вървете си и помнете, че една Аскот се е отнесла добре към вас, макар да не заслужавате. Не искам да се случи нещо лошо с Майлс и Фиона и ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви върна сестрата.

С поглед, в който се смесваха неверие, страхопочитание и благодарност, Роджър се метна на коня си и препусна далече от земята на Аскотови.

Клариса стоя загледана след него, докато се скри от очите й. Не можеше да се появи пред Рейн. Сърцето й биеше като безумно. Той беше бесен от гняв, но тя трябваше да му обясни защо е помогнала на врага му. Той беше длъжен да разбере! Бавно, треперейки от предстоящия разговор, тя се върна към горичката, където чакаха рицарите.

Минаха няколко секунди, преди да забележи, че Рейн не е сред тях.

— Къде е той? — попита сърдито тя, убедена, че мъжът й е потърсил усамотено местенце за предстоящата разправия.

— Милейди — започна колебливо един от мъжете, — лорд Рейн се върна в гората.

— Да, да, знам — махна с ръка тя. — Търси място, където да останем сами. В каква посока тръгна? — Тя погледна очаквателно мъжа и изведнъж проумя смисъла на думите му. — В гората? Искате да кажете, в лагера на престъпниците?

— Да, милейди.

— Доведете коня ми! Ще тръгна след него. Мисля, че мога да го настигна.

— Не, милейди. Имаме заповед да ви отведем в дома на лорд Гевин. Лорд Рейн забрани да го последвате в гората.

— Но аз трябва да говоря с него! — прошепна умолително тя. — Нима не разбирате, че трябваше да спра Рейн! Той не може да убие безнаказано един английски граф! Трябва да се обясня с мъжа си. Веднага ме отведете при него!

— Не можем — отговори рицарят и в очите му блесна съчувствие. — Ние получаваме заповедите си само от лорд Рейн.

— Мисля, че е по-добре милейди да говори с лорд Гевин — предложи друг рицар.

— Прав сте — съгласи се бързо Клариса. — Ще се върнем в замъка. Гевин знае какво трябва да се направи.

Клариса се качи тромаво на седлото и препусна с такава бързина, че рицарите едва успяваха да я следват. Щом влязоха в двора, тя скочи, без да чака помощ, и се втурна към къщата. Влетя в първото празно помещение, огледа се и затича към следващото, но изведнъж спря и извика с цялата сила на гласа си:

— Гевин!

Само след секунда Гевин се появи на стълбата, следван по петите от Джудит. Лицата им изразяваха пълно смайване.

— Ти ли извика? — попита Гевин и в очите му се появи страхопочитание. — Рейн каза, че имаш силен глас, но не бях очаквал такова нещо.

Клариса не го дочака да довърши.

— Рейн се върна в гората! Трябва да го настигна. Той ме мрази. Не може да проумее защо го направих. Трябва да му обясня.

— Успокой се — помоли с усмивка Гевин. — Разкажи ми точно какво стана.

Клариса пое дълбоко дъх.

— Роджър Чатауърт…

Името предизвика буря.

— Чатауърт! — прекъсна я гневно Гевин. — Какво ти стори този подлец? Рейн е тръгнал след него, нали? Повикай хората ми — обърна се той към рицаря, който беше влязъл в стаята след Клариса. — Приготви бронята ми.

— Не! — извика Клариса и скри лице в ръцете си. От очите й рукнаха сълзи.

Джудит сложи ръка на рамото й.

— Гевин, ти иди да поговориш с мъжете, а аз ще се погрижа за Клариса. — Тя отведе снаха си до тапицираната пейка под прозореца, взе ръцете й в своите и продължи: — Разкажи ми какво стана.

Сълзите на Клариса и съзнанието, че трябва да бърза, направиха разказа й почти неразбираем. Джудит задаваше търпеливо въпроси, докато успя да проумее за какво става дума.

— И аз не разбрах всичко — хълцаше Клариса. — Роджър спомена някои неща, които ме объркаха. Коя е Лилиан? Кой е бил брат му? Какво общо има това със смъртта на Мери? Рейн беше луд от гняв. Заповяда на мъжете да убият Роджър и аз трябваше да го спра. Трябваше, разбираш ли!

— Постъпила си правилно, като си му попречила да извърши убийство. А сега остани тук и се успокой. Аз ще отида при Гевин и ще поговоря с него. Ще му разкажа какво се е случило и той ще се опита да вразуми Рейн.

Джудит намери съпруга си на двора, обкръжен от двадесетина рицари в пълно бойно снаряжение.

— Гевин! Какво ще правиш?

— Тръгваме след Чатауърт.

— Стига с този Чатауърт! Какво ще стане с Рейн? Той е повярвал, че Клариса е на страната на врага. Трябва да отидеш при него и да му обясниш. Клариса е искала да запази съпруга си, не Чатауърт!

— Джудит, сега нямам време да уреждам разногласията между влюбените. Трябва да намеря Майлс и да го предупредя за Чатауърт. Или да намеря Чатауърт и да го обезвредя. Той сигурно ще събере войници и ще тръгне да преследва брат ми.

— Убеди Майлс да освободи Фиона. Това е всичко, което иска Чатауърт — обясни Джудит. — Върни му сестрата.

Както той върна моята, нали? На гърба на коня, с лицето надолу!

— Гевин, моля те — прошепна Джудит.

Мъжът я погледна втренчено, после я привлече към себе си.

— Не се безпокой за Рейн. В гората ще бъде на сигурно място, много по-сигурно отколкото тук. Не се съмнявам, че Чатауърт ще отиде при краля и ще му разкаже как са се отнесли към него в земите на Аскот. Клариса трябва да остане при нас. Мисля, че като цяло можем да бъдем доволни от развитието на нещата. Сега съм по-загрижен за Майлс. Не вярвам, че е сторил зло на Фиона Чатауърт, но се надявах да открием преди Чатауърт къде се крие. Затова съм длъжен да предупредя брат си и да го защитя, ако се наложи.

— А какво ще стане с Клариса? Рейн вярва, че тя го е предала.

— Откъде да знам? — промърмори недоволно Гевин и махна с ръка. — Пиши му. Изпрати някой в гората. Рейн вероятно е бесен, но гневът не е болка за умиране. А сега трябва да тръгвам. Погрижи се за Клариса и не забравяй да гледаш добре сина ми.

Джудит се усмихна и Гевин впи устни в нейните.

— Пази се — извика подире му тя и му помаха с ръка, когато излезе през портата, следван от въоръжения отряд.

Джудит се върна бързо в къщата и усмивката й угасна. Клариса я чакаше на пейката, цялата трепереща от страх.

— Ще отиде ли при Рейн? — попита тя с плаха надежда в гласа.

— Не веднага. Може би ще се отбие по-късно. Първо трябва да намери Майлс и да го предупреди, че Роджър Чатауърт знае при кого е сестра му.

Клариса се облегна на каменния перваз.

— Господи! Защо Рейн повярва, че съм го предала? Чатауърт ме помоли да открия къде е скрита Фиона, но аз отказах категорично. Исках само да помогна на Рейн, на цялото семейство! А сега се оказва, че само съм объркала още повече нещата…

— Чуй ме, Клариса — заговори енергично Джудит и улови студената й ръка. — Има неща, които не