знаеш. Те се случиха, преди ти да станеш член на нашето семейство.
— Знам как умря Мери. Нали бях при Рейн, когато пристигна писмото ви.
— Преди това се случиха и други страшни неща.
— Сигурно имат нещо общо с Лилиан, за която спомена Роджър. Какъв е бил брат му?
— Да, Лилиан Чатауърт беше в началото на враждата.
Клариса погледна смаяно снаха си. Никога не беше виждала тази студенина в очите й. Лицето й замръзна в каменна маска.
— Коя е Лилиан? — прошепна едва чуто тя.
— Гевин беше влюбен в Лилиан Валенс — заговори хладно Джудит. — Но тя не пожела да се омъжи за него. Предпочете един богат граф. Името му беше Едмънд Чатауърт.
— Едмънд Чатауърт — повтори беззвучно Клариса. Човекът, убит от Джослин.
— Една нощ Едмънд беше пронизан от неизвестен убиец. Така и не можаха да го заловят — обясни Джудит, която нямаше представа, че Клариса познава извършителя. — Винаги съм мислила, че Лилиан знаеше кой е убиецът на мъжа й, но го криеше. Когато остана вдовица, тя реши, че е дошло времето да се омъжи за Гевин, ала той й отказа да се разведе с мен и да вземе нея. Лилиан не умееше да губи. — Гласът на Джудит преливаше от сарказъм. — Тя ме взе в плен и заплаши да обезобрази лицето ми с врящо масло. В бъркотията маслото се изля върху лицето й и остави страшни белези.
— Роджър каза, че домакинството му се състои само от една зла снаха. Не ми се вярва, че е опозорил Мери само заради нея.
— Не. По-късно Роджър бил в Шотландия и там се срещнал с жената, която крал Хенри бе избрал за съпруга на Стивън. Алисия е богата и има висока стойност за мъжа, който е жаден за богатство. Роджър поискал ръката й и Стивън трябвало да се бие, за да я запази. Роджър е горд мъж и е известен с многото спечелени турнири, но Стивън го победил в двубоя и в гнева си Роджър го нападнал в гръб.
— Стивън не е бил ранен, нали?
— Не, но славата на Роджър и рицарската му чест бяха унищожени завинаги. Всички благородници в Англия му се смеят в лицето, дори ударът в гръб вече се нарича „малкият Чатауърт“.
— Значи Роджър си е отмъстил, като е взел в плен Мери? Той сигурно е убеден, че семейство Аскот е в основата на всичките му унижения.
— Точно така. Когато загубил от Стивън, той го помолил да го убие, но Стивън отказал и Роджър възприел това като смъртна обида. Затова взел в плен Мери и Алисия и ги отвел в замъка си. Сигурно нямаше да изнасили Мери, ако не беше Брайън.
— Кой е Брайън?
— По-младият брат на Роджър. Чувала съм, че като дете го ритнал кон и останал сакат. Брайън се влюбил в Мери и решил да я върне на семейството й. Роджър се напил до безсъзнание и влязъл в леглото на Мери. Знаеш как е постъпила след това сестра ни. Брайън донесе трупа й тук.
— А сега Майлс държи при себе си Фиона — промълви нещастно Клариса. — Рейн е отлъчен от обществото, Роджър загуби семейството и имотите си, а животът на Майлс е в опасност. Няма ли начин Да се сложи край на тази омраза? Какво ще стане, ако Роджър убие Майлс? Как ще реагира кралят? Кой ще бъде следващият? Нима можем да бъдем сигурни за живота си? Нима искаш децата ни да растат с омраза към името Чатауърт? Не мога да си представя, че един ден синът ми ще излезе на двубой срещу сина на Чатауърт!
— Не говори повече, скъпа — помоли нежно Джудит и я привлече в обятията си. — Гевин тръгна на път, за да предупреди Майлс. Уверявам те, че Майлс знае как да се грижи за безопасността ти. Освен това Алисия и кланът й ще го пазят дори с цената на живота си. Дори ако Чатауърт успее да събере армия, той не е в състояние да излезе срещу клана Макарън.
— Надявам се да си права. А Рейн е на сигурно място в гората.
— Ела, ще напишем писмо на Рейн. Утре рано ще изпратя някой да му го отнесе.
— Да — съгласи се тихо Клариса, изправи се и изтри сълзите си. — Рейн трябва да узнае истината, за да ми прости.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Рейн върна писмата на Клариса неразпечатани. Макар че прочете обяснението на Джудит и разбра каква е била истинската цел на жена му, той не спомена това в устното послание, което й изпрати. Сега нямаше паж и Джудит трябваше да изпраща при него само пратеници, които умееха да четат.
Клариса приемаше събитията с външно спокойствие, но всяка сутрин очите й бяха зачервени и упорито отказваше да яде. Когато се върна от Шотландия, Гевин се ужаси от вида й — снаха му беше останала само кожа и кости, огромният корем я смазваше с тежестта си.
— Има ли нещо ново? — попита бързо Джудит, за да не му позволи да заговори на Клариса.
— Намерихме Чатауърт и известно време го държахме затворен. За съжаление успя да избяга.
— Измъчвахте ли го? — попита делово Джудит.
— Не съм откъснал и косъм от главата му! — изфуча сърдито Гевин. — Когато ни избяга, продължихме към Шотландия. Почакахме го там, но той не се появи. Предполагам, че е отишъл при крал Хенри.
— Говори ли с Майлс?
Гевин кимна и на челото му се вдълбаха угрижени бръчки.
— Той винаги е бил упорит, но сега отива твърде далеч. Отказва да върне Фиона и никой не е в състояние да го вразуми.
— Какво прави Фиона?
— Двамата непрекъснато воюват помежду си. Карат се дори за цвета на небето, но ми се струва, че понякога тя го гледа с дива любов. Кажи ми какво става с Клариса. Защо изглежда така зле?
— Рейн връща писмата й неразпечатани и изобщо не я споменава в посланията си, макар че аз непрекъснато го умолявам да се смили над жена си. Пратениците казват, че им заповядва да прескачат пасажите, в които става дума за Клариса.
Гевин се намръщи още повече.
— Брат ми е готов да прости на трикратен убиец, но когато повярва, че е засегната честта му, забравя всяка милост. Ще му пиша и ще му разкажа за състоянието на Клариса. Кога ще се роди детето?
— След няколко седмици.
Рейн не отговори и на писмото на брат си.
През ноември Клариса роди едро, здраво момиченце, което се усмихна веднага след раждането си и доказа, че е наследило трапчинките на Рейн.
— Ще я нарека Катрин — прошепна изтощената майка и потъна в дълбок сън.
През следващите дни обаче състоянието на бебето се влоши. Плачът му непрекъснато огласяше замъка.
— Плаче за баща си — повтаряше мрачно Клариса.
Един ден Джудит не издържа и я разтърси здравата.
— Мисля, че знам по-добре от теб какво й липсва — заяви сърдито тя. — Малката е гладна.
Джудит се оказа права. Веднага щом намери кърмачка, бебето престана да плаче.
— За нищо не ме бива — хълцаше задавено Клариса.
Джудит трябваше отново да се намеси и да я разтърси енергично.
— Погледни ме в лицето и слушай внимателно! Мисли само за детето си. Какво от това, че не можеш да го кърмиш? Има толкова други неща, които можеш да направиш за него! А ако детето не те занимава достатъчно, ще ти намеря работа.
Клариса кимна замаяно и преди да е успяла да си поеме дъх, Джудит я натовари с толкова работа, че погълна цялото й внимание. Трябваше да преглежда сметководните книги, да събира безкрайни редици числа, да тегли зърното и да отбелязва колко крини има в складовете. Трябваше да надзирава чистенето на къщата, да обсъжда менюто с готвачката, да се грижи за стотици хора.
Един ден Джудит й повери грижите за болницата, която беше организирала в замъка, и скоро установи, че снаха й е незаменима в грижите за пациентите. Джудит беше възхитена от музиката на Клариса, но
