размиваше пред погледа й.
Рейн стана и се изправи пред нея като непристъпна кула.
— Щом свършиш с хленченето си, ела в шатрата ми и аз ще те прегърна толкова страстно, че ще забравиш коя си — обеща тържествено той. После се обърна и се отдалечи в мрака.
Клариса го погледна изумено и отвори уста да му извика нещо обидно, но се опомни навреме. В никакъв случай нямаше да пропусне любовния турнир в леглото! Разтърка набързо скованите си крака и се втурна към лагера.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Клариса лежеше по гръб, преметнала голия си крак върху бедрото на Рейн. Чувстваше се удовлетворена и щастлива от малкото пръстче на крака си до корените на косата. Рейн беше изпълнил обещанието си. През нощта я беше любил ненаситно, не я остави да поспи нито минута, подхвърляше я насам-натам като кукла. Тя помнеше, че отначало беше върху него, после отдолу, след това отстрани, свита между краката му. Той беше нежен и мек, в следващия момент изискващ и настойчив, изгарящ като пожар. След малко я поглеждаше едва ли не с досада, сякаш беше забравил присъствието й, и тя правеше нещо неприлично, за да завоюва отново вниманието му. Чувственият му смях й подсказваше, че само си е поиграл с нея и досадата е измислена.
Когато тя го помоли да сложат край на играта, слънцето вече изгряваше. Рейн целуна връхчето на носа й, изгледа я накриво, прокара лице по обезобразената си буза, стана, изми се и се облече, после безшумно излезе от шатрата. Клариса се зави до брадичката и заспа само след минута. Измъченото й тяло копнееше за почивка.
Когато най-после се събуди, тя лежа дълго, без да се помръдне, замислена за изминалата нощ. В главата й се оформяше тържествена мелодия.
— По всичко личи, че най-после се научихте да се отнасяте правилно към мъжа си — отбеляза Джоан, която бе влязла безшумно в шатрата. — Отдавна се питах дали всички братя са добри като лорд Майлс. Сигурно са, след като ви виждам толкова изтощена. Знаете ли, че през цялото време се усмихвахте насън?
— Млъкни, безсрамнице — засмя се Клариса и гласът й прозвуча толкова дружелюбно, че Джоан изобщо не се почувства обидена.
— Време е да ставате. Лорд Стивън е получил вести от Шотландия и смята да напусне лагера.
— Да не е нещо лошо? — попита разтревожено Клариса и скочи от леглото. Гърбът я болеше ужасно и тя прокле наум Рейн, които очевидно смяташе, че жена му е нещо като кърпа и може да я увива около тялото си според желанията си — единият крак тук, другият там, ръцете на трета страна… Вратът и беше скован и като си припомни какво беше сторил Рейн, за да й остави тази огромна синина, тя се ухили до ушите.
Джоан я наблюдаваше с неприкрит интерес.
— Моите четирима красавци не успяха да ме доведат до това състояние — отбеляза с уважение тя. — Лорд Рейн е невероятен любовник.
Клариса я изгледа унищожително.
— Само ако посмееш да го погледнеш похотливо, ще заповядам да ми поднесат сърцето ти на сребърна табла.
Джоан се ухили с разбиране.
— Години наред се опитвах да се промъкна в леглото му, но той не проявяваше интерес. Какво ще облечете днес?
Клариса избра рокля от бледосиня коприна с подплата от мека заешка кожа, оцветена в пурпурночервено.
— О! — прошепна възхитено Стивън, като я видя. — Не очаквах да срещна толкова красота в тази дива гора. — Той улови ръката й и я целуна.
Клариса стисна пръстите му и прегледа кокалчетата. Видя едва зараснали рани и гневът й избухна с нова сила.
— Ако още веднъж удариш така мъжа ми, да ти изсъхне ръката! — прокле го страстно тя.
Стивън примигна изненадано, после избухна в смях.
— А моят нещастен брат се е загрижил за лоялността ти! Трябва непременно да дойдеш в Шотландия и да се запознаеш с моята Алисия. Сигурен съм, че ще ти хареса.
— Чух, че си получил вести. От Майлс ли?
Лицето на Стивън помрачня.
— Роджър Чатауърт е намерил Майлс и Фиона и е ранил брат ни в рамото. Лейди Фиона се е върнала в Англия.
— Господи! Дано това сложи край на враждата. Роджър си върна сестрата и сега трябва само да помолим краля да прости на Рейн.
— Дано си права — въздъхна Стивън. — Но сега е крайно време да се върна при клана си. Освен това Майлс е бесен от гняв и иска да се бие с Чатауърт.
— Върни се в Шотландия — помоли тихо Клариса. — И се опитай да го спреш.
Стивън отново целуна ръката й.
— Ще направя, каквото мога. Сега поне знам, че оставям Рейн в добри ръце. Той е много своенравен, но ти ще се справиш.
Клариса избухна в смях.
— Когато… когато разговаряхте вчера в гората, споменахте ли Брайън Чатауърт? Рейн може би ще поиска да му отмъсти за удара, който Роджър е нанесъл на Майлс…
— Не, не вярвам. Тази сутрин Рейн говори надълго и нашироко с Брайън и мисля, че момчето му е харесало. В момента двамата се намират на площадката за упражнения. Трябва да тръгвам, Клариса. Хората ми ме чакат.
— Къде са хората ти? — попита смаяно Клариса. — Не видях нито един. Мислех, че си дошъл сам.
Стивън изглеждаше поласкан от учудването й.
— Доведох шестима мъже от клана Макарън, но ги разпределих в гората и им заповядах да пазят — обясни гордо той.
— Но Рейн е разположил стражите си навсякъде в гората — възрази Клариса. — Трябваше да кажеш на хората си да дойдат при нас, да се стоплят на огъня и да се нахранят с топло ядене. Нима не помисли, че ще замръзнат на този студ?
Стивън се засмя весело.
— Англичаните са мек, изнежен народ. Нашите лета не са така топли като вашите зими. Непременно трябва да ни посетиш в Шотландия. Вчера Дъглас ми каза, че със сигурност ще разплачеш братята му с песните си.
Клариса искаше да му зададе още много въпроси, но не посмя да го задържи. Чувствата бяха изписани на лицето й.
— Ела при нас — заключи с усмивка Стивън, целуна я по бузата и изчезна между дърветата. Късият плейд се развяваше изкусително около голите му крака.
Минаха три сравнително спокойни дни. Рейн беше обикнал сакатия Брайън и непрестанно се възхищаваше на усърдието му.
— Омразата го разяжда отвътре — обясни една вечер той, докато прегръщаше Клариса. — Уверен е, че ако тренира достатъчно упорито, ще се научи да се бие и ще победи брат си в рицарски двубой. Той няма представа, че Роджър е страшен боец. Ще убие момчето само с един удар на меча.
— Брат срещу брат — прошепна Клариса и потрепери от ужас. Беше помолила Брайън да нощува при тях в лагера, но момъкът предпочиташе да спи край реката, увит само в едно одеяло.
— Нямам доверие в този човек — твърдеше упорито Джоан. — Той почти не говори и отказва да има нещо общо с хората тук.
— Душата му е ранена. Един ден може би ще се възстанови — защитаваше го Клариса.
