— Сигурно е замислил нещо лошо. Събира мъха от дърветата, а вчера даде много пари на един от мъжете, за да отнесе някакво послание.
— На кого? — попита разтревожено Клариса. Може би Брайън беше запазил братската си лоялност и възнамеряваше да доведе Роджър Чатауърт при Рейн или да издаде скривалището им на кралските хора.
— Нямам представа за кого е било посланието.
— Трябва да кажем на Рейн — реши Клариса, хвана слугинята си за ръката и я повлече към площадката за упражнения.
— Знам за това послание — отговори спокойно Рейн, когато развълнуваните жени му съобщиха какво са научили. — Брайън иска да знае как е сестра му.
— И какво узнахте?
Рейн заби меча си в дървената фигура.
— Семето на малкия ми брат е паднало върху плодородна почва. Лейди Фиона носи под сърцето си детето на Майлс.
Клариса си припомни прекрасната Фиона и острия й език.
— Това няма да й хареса. Вероятно е побесняла от гняв срещу мъжа, който я е взел в леглото си, а после я е напуснал.
Рейн я погледна сърдито.
— Ти май смяташ, че брат ми е виновен за всичко? А може би Фиона Чатауърт е просто една кокетка и е положила всички усилия да прелъсти Майлс. И после, когато той се е влюбил в нея, го е напуснала. Щом Чатауърт е ранил брат ми в рамото, това означава, че Майлс се е опитал да задържи Фиона при себе си. Не е ли така?
— Може би, но Майлс… — Тя млъкна и се ослуша напрегнато. В края на гората прозвуча сигнал на тромпети. — Какво е това, за Бога?
Рейн се обърна към един бивш войник:
— Иди да разбереш какво означава сигналът.
Мъжът се метна на коня си и препусна към края на гората. Върна се само след минути.
— Роджър Чатауърт приема предизвикателството, милорд.
— Рейн! — изкрещя гневно Клариса.
Съпругът й я изгледа остро и заговори бавно и отчетливо:
— Не съм изпращал предизвикателство. Вероятно Чатауърт е решил да направи първата стъпка.
— Не, милорд. Той…
— Аз изпратих предизвикателството — намеси се спокойно Брайън Чатауърт и всички се обърната изненадано към него. — Знаех, че брат ми няма да приеме предизвикателство, изпратено от мен, затова си позволих да му изпратя покана за двубой от името на Рейн Аскот.
— Сега обаче трябва да отидеш при него и да му кажеш какво си направил — заговори Клариса, сякаш увещаваше непокорно дете.
Тромпетите отново дадоха сигнал.
— Хайде, иди при Роджър — настоя Клариса. — Трябва да му обясниш.
— Върни се в шатрата, Клариса — заповяда спокойно Рейн. — Това не е женска работа.
Тя погледна мъжа си и изтръпна. Лицето му все още беше белязано от боксовите удари на Стивън, но онова, което прочете в очите му, беше по-ужасно от всичко.
— Рейн, нали не мислиш да приемеш това предизвикателство? Не си го изпратил ти. Имаш достатъчно разум, за да откажеш, нали?
— Джослин, отведи Клариса — нареди все така спокойно Рейн.
Тя се прибра покорно в шатрата и зачака мъжа си. Разхождаше се неспокойно напред-назад, мърмореше и се караше на прислужницата, докато Джоан не издържа и я остави сама.
Когато Рейн най-после се появи, погледите им се кръстосаха и Клариса изпъшка задавено.
— Не, Рейн, не! — Тя се втурна и го прегърна през кръста. — Ти не си го предизвикал!
Рейн се отдръпна и сложи ръце на раменете й.
— Клариса, този път трябва да проумееш, че това е въпрос на чест и аз не мога да не отговоря на предизвикателството. Ако Чатауърт умре, моето семейство ще заживее отново в мир. Ако сега не го убия, той ще поиска сметка от Майлс за обезчестяването на Фиона. Той се кълне, че Майлс я е взел насила.
— Тогава нека Майлс се бие с Чатауърт! — изкрещя Клариса. — Какво ме е грижа! Нека всичките ти братя се бият с него, само не ти!
— Не говори така, Клариса — продължи меко Рейн. — Разбирам, ти си жена, освен това не си израсла с нашите понятия за чест и достойнство. Затова те моля да не ме обиждаш повече. Помогни ми да си сложа бронята.
— Искаш да ти помогна? И ми говориш за чест! Как смееш? Какво ме интересува честта ти, когато мъжът, когото обичам, може да загине? Борих се дълго, за да спася живота ти, а сега искаш да заплатиш цената за глупавата игра на един хлапак. Нека Брайън се бие с брат си, щом толкова иска, но не ти. Не ти!
Лицето на Рейн пламна от гняв.
— Брайън не е дорасъл да се бие с Роджър Чатауърт, не разбираш ли? Освен това обидата е нанесена на семейство Аскот, не на Брайън. Забрави ли какво стори Чатауърт на сестра ми? Забрави ли, че я тласна към самоубийство? Аз няма да се бия за Брайън, а за Мери и Майлс, за бъдещия мирен живот на семейството.
Клариса падна на колене пред мъжа си и захълца сърцераздирателно.
— Моля те, не отивай! Той може и да не те убие, но сигурно ще те рани тежко.
— Стига, Клариса. — Рейн се усмихна и помилва косата й. — Ти сигурно не знаеш, но аз ще ти кажа, че земите, които притежавам, са купени именно с парите, които съм спечелил от участието си в рицарски турнири. Приел съм стотици предизвикателства и, както виждаш, съм жив и здрав.
— Не си прав — отговори през плач Клариса. — Никога не си получавал такова предизвикателство. Омразата, която Чатауърт храни към теб, е липсвала при турнирите. Моля те, Рейн!
Мъжът се изправи.
— Повече няма да те слушам. Ще ми помогнеш ли да си сложа бронята или да повикам Джослин?
Клариса скочи на крака.
— Наистина ли ме молиш да ти помогна да се приготвиш за собствената си смърт? Искаш от мен да играя ролята на покорна съпруга и да те окуражавам със сладки думи за чест и достойнство? Или е по-добре да ти говоря за смъртта на Мери и да налея още масло в огъня на омразата? Ако Мери беше още жива, дали щеше да поиска от теб да отмъстиш на насилника? Не беше ли целият й живот битка за мир и любов?
— Не искам да се разделим озлобени. Опитай се да разбереш, че трябва да приема предизвикателството.
Клариса се разтресе от гняв и престана да се владее.
— Ако сега се разделим и ти отидеш да се биеш с Роджър Чатауърт, макар че не си му изпратил предизвикателството, аз няма да ти простя. И гневът ще ни раздели.
Рейн я погледна мълчаливо.
— Внимавай какво говориш — прошепна след малко той. — И друг път сме се карали за тези неща, но никога не си говорила така.
— Рейн, нима не виждаш, че тази омраза ще те унищожи? Дори Стивън ми каза, че си силно променен. Забрави Роджър Чатауърт. Иди при краля и го помоли да ти прости. Искам да живея с теб, не разбираш ли? Престани да говориш за смърт и разруха и живей с мен!
— Аз съм рицар. Заклел съм се да отмъщавам за неправдите.
— Тогава направи нещо срещу законите, които отнеха земята на селяните! — изкрещя вбесено тя. — Те също са несправедливи. Но сложи край на тази отвратителна вражда с Роджър Чатауърт. Сестра му ще роди един Аскот. Един нов живот за живота на Мери. Какво повече искаш?
Сигналът на тромпетите прозвуча за трети път и Клариса се сгърчи като от удар.
— Трябва да се въоръжа — повтори търпеливо Рейн. — Ще ми помогнеш ли?
— Не — отговори съвсем тихо тя. — Сърцето не ми позволява да го сторя.
