— Така да бъде — съгласи се глухо той, погледна я с неизказана болка и се наведе над бронята си.
— Ти избираш между мен и Роджър Чатауърт — напомни му Клариса.
Рейн не й отговори, само се наведе още по-ниско над бронята си. Клариса излезе от шатрата.
— Иди при него, Джослин — обърна се тя към младия певец, който чакаше отвън. После махна на Джоан и извика: — Ела с мен, трябва да си съберем багажа. Връщам се при дъщеря си.
Клариса имаше намерение да напусне гората на обезправените преди началото на двубоя. Разбира се, Рейн можеше да спечели, но нима тя трябваше да стои и да гледа как Роджър разсича тялото му на парченца? Беше убедена, че омразата тласка Роджър към лудост също както и Рейн.
Минаха около два часа, преди да се чуят първите шумове от битката. Клариса, която все още сгъваше дрехите си, остави работата си и излезе от шатрата. Каквото и да правеше Рейн, с когото и да се биеше, каквито и чувства да го вълнуваха, той беше неин мъж и тя трябваше да остане до него.
Тя махна на Джоан и закрачи безшумно към полянката, където трябваше да се състои двубоят. Почти беше стигнала, когато Джоан улови ръката й, за да я спре.
— По-добре не гледайте — прошепна разплакано слугинята. — Чатауърт е безмилостен.
Клариса я погледна втренчено, после се освободи от ръката й и се втурна към полянката.
— Джос! — извика задавено Джоан. — Спри я, моля те!
— Това не е битка, а клане — заговори твърдо той и я погледна право в очите. — Сигурно гневът на Роджър е бил по-могъщ и му е придал нечовешка сила. Каквато и да е причината, трябва да знаеш, че Рейн губи двубоя.
Клариса го блъсна с все сила.
— Рейн е мой — и в живота, и в смъртта! Пусни ме да ида при него!
Джослин погледна безпомощно Джоан и се отстрани, за да направи път на Клариса.
Въпреки предупрежденията на двамата си приятели, Клариса не беше подготвена за сцената, която се разиграваше на полянката. Двамата противници бяха слезли от конете и се биеха с мечовете си. Бронята на Рейн беше цялата в кръв. Златните леопарди, гербът на семейство Аскот, изобщо не се виждаха. Лявата ръка на Рейн висеше сякаш на един конец, но той продължаваше да се бие смело с десницата си. Роджър Чатауърт очевидно се наслаждаваше на безпомощния, непрекъснато отслабващ противник и си играеше с него на котка и мишка.
— Той умира — проговори глухо Клариса. Рейн имаше такова доверие в рицарската си чест, а сега трябваше да умре като звяр в клетка, зависим от милостта на Чатауърт, дълбоко унизен. Клариса понечи да се втурне към мъжа си, но Джослин успя да я задържи.
— Рейн! — изпищя тя.
Роджър Чатауърт се обърна и я видя. Макар че лицето му беше скрито зад наличника, Клариса усети, че мъжът е разбрал мъката й. Той описа бърз полукръг, вдигна бойната си брадва и със силен вик я заби в кръста на противника си.
Рейн остана неподвижен, после политна напред и падна по лице в праха. Рухна като отсечено дърво и земята потрепери. Роджър застана мълчаливо над поваления враг.
Клариса се откъсна от Джос и изскочи като безумна на полянката. Коленичи пред обезобразеното тяло на съпруга си, вдигна главата му и я сложи в скута си. В очите й нямаше сълзи. Усещаше само как тялото й бързо изстива, сякаш собствената й кръв изтичаше и попиваше в земята.
Бавно и много внимателно тя вдигна главата на Рейн и свали шлема му. Погледна лицето му и от гърлото й се изтръгна дрезгав вик.
Уплахата на Клариса накара Роджър да се обърне още веднъж към падналия противник. В първия момент победителят не повярва на очите си, после отметна глава назад и нададе безумен вик. Реакцията му беше същата като на Рейн, когато бе получил вестта за смъртта на Мери.
— Живот за живот — прошепна умиращият Брайън и отпусна глава в скута на Клариса. — Сега вече Мери може да почива в мир.
Клариса вдигна треперещата си ръка и помилва запотените му бузи. Момъкът й благодари с топъл поглед, после изпусна последния си дъх и лицето му застина в маската на смъртта.
— Дайте ми го — проговори с безкрайна умора Роджър, наведе се и взе тялото на мъртвия си брат от ръцете й. — Сега Брайън е мой.
Клариса се изправи като замаяна, без да обръща внимание на кървавите петна по роклята си, и проследи как Роджър натовари трупа на Брайън на коня си и го поведе към края на гората.
— Какво става тук, Клариса? — попита слисано Джослин. — Защо Чатауърт отнесе тялото на Рейн?
Клариса се обърна към слугинята си и очите й се разшириха от ужас.
— Господи, едва не забравих Рейн! Къде е той? Не вярвам, че доброволно се е съгласил Брайън да облече бронята му.
Тримата се разтичаха и скоро откриха Рейн, заспал под едно дърво, без броня, само с кожения елек. Клариса видя, че тялото му е извито под неестествен ъгъл, и се стресна до смърт.
— Отровили са го! — изплака тя и се втурна към него. Крайниците му бяха топли, следователно беше жив, но ако не го бяха намерили толкова скоро, сигурно щеше да умре.
— Веднага повикай Розамунд — нареди тя, без да се обръща към Джоан, после коленичи до мъжа си и започна да го пляска по бузите, за да го свести. Усилията й не дадоха резултат, дори крясъците й не го събудиха. — Помогни ми да го изправим, по дяволите!
Джослин и Клариса положиха много усилия, докато изправят на крака безжизненото тяло на Рейн. Розамунд дойде много скоро. След като огледа набързо спящия, тя се обърна към Джос с разширени от страх очи.
— А аз се надявах, че е станала някаква грешка! Преди два дни ми откраднаха опиума. Крадецът очевидно не е знаел как да си послужи с него…
— Опиум ли? — попита сърдито Клариса. — Но това е средство за сън! Снаха ми също го използва.
— Вярно е, опиумът се използва често — потвърди Розамунд. — За съжаление повечето хора не знаят, че ако вземе повече от определената доза, човек може и да не се събуди.
Клариса я погледна ужасено.
— Значи ти смяташ, че Брайън Чатауърт е дал на Рейн твърде голяма доза опиум?
— И един напръстник е прекалено много. Трябва да приемем, че Рейн е погълнал свръхдоза опиум. Да вървим в лагера. Чака ни много работа.
Мина цял ден, преди да прочистят тялото на Рейн от отровата. Розамунд непрестанно наливаше в устата му отвратително миришещи билкови отвари, за да го накара да повръща и да изпразни червата си. Мъжете трябваше постоянно да го развеждат в кръг и да го държат буден.
— Искам да спя, оставете ме да спя — мънкаше сърдито Рейн, но нямаше сили да се противи.
Клариса тичаше напред-назад, окуражаваше мъжете да го развеждат пред шатрата, наливаше в устата му билковите отвари. След няколко часа той стъпи по-здраво на краката си и се опита да ходи сам. В тялото му вече нямаше никаква храна и Розамунд му нареди да пие с литри чиста вода, надявайки се да изчисти и последната капчица отрова. Рейн се събуди окончателно и запротестира шумно срещу заповедите й.
— Ти си тук? — попита по едно време той и погледна смаяно Клариса. — Не си ме напуснала?
— Трябваше да го направя, но сглупих — изфуча разярено тя. — Пий вода, какво чакаш!
Мина и вторият ден. Надвечер Розамунд най-сетне разреши на пациента си да поспи и двамата с Джослин също се оттеглиха в шатрата си. Макар и изтощена до смърт, Клариса настани мъжа си в леглото, зави го и излезе навън, за да благодари на хората в лагера за помощта им.
— И вие трябва да поспите — отговори мрачен мъжки глас и Клариса позна един от мъжете, които някога я бяха обвинили в кражба. — Не сме спасили единия Аскот, за да загубим сега пък другия.
Тя се усмихна с толкова сърдечна благодарност, че мъжът почервеня и се извърна настрана. Клариса се обърна и се върна с олюляваща се крачка в шатрата си. Рухна до мъжа си и веднага заспа.
Клариса остана при Рейн още една седмица — докато един ден той я залови как люлее в ръцете си бебето на една жена и от очите й се ронят едри сълзи.
— Трябва да се върнеш при Гевин — отсече рязко Рейн.
— Не мога да те оставя сам.
Рейн смръщи чело.
— Ти още ли не си разбрала, че присъствието ти тук не може да измени предначертанията на съдбата?
