— Тогава ми отговори кое всъщност обичаш — момичето или парите й?
Клер, която не можеше да види лицата на двамата мъже, реши, че Хари твърде много забави отговора си. И когато най-после го чу да се смее, не знаеше какво значи това — дали искаше да каже, че я обича, или че ламти само за парите й.
Глава шеста
— Е? — попита Клер, когато излезе от раклата. Тревилиън не си даде труда да й отвори капака или да й помогне да излезе, но това вече не я смущаваше. Лека-полека свикваше с неговата неотзивчивост.
Той отново седеше пред една от масите си и пишеше. Клер застана пред него:
— Какво ще правите?
— Защо не седнете? Закривате ми светлината.
Тя отстъпи крачка встрани, но продължаваше да го гледа с блеснали очи.
— Хари ви помоли за услуга. Вие сте му задължен и трябва да предприемете нещо.
Тревилиън остави писалката и я изгледа.
— Вие сте готова да пожертвате живота си за този мъж, разбирам, но това не означава, че ще последвам примера ви. Имам си достатъчно работа. Искате ли да закусите?
— Искам, разбира се.
Последва го в спалнята, където на масата вече димяха две чинии. Предполагаше, че ще закусят в спалнята, защото Оман не намери в гостната място за още една маса. Предпазливо опита яйцата.
— Кой е този Мактарвит?
— Вкусно ли е?
— Не съм яла такива яйца, но са превъзходни. Кой е Мактарвит?
— Приготвени са по индийска рецепта.
Клер му хвърли сърдит поглед, задето не отговори на въпроса й.
— Един старец. Семейството му живее от памтивека на тази земя — обясни Тревилиън.
Клер погледна към чинията си.
— Защо името му ми звучи някак познато?
Тревилиън отпи глътка от чашата си. Клер не го попита дали беше чай, или повече уиски. Той измърмори:
— Традиция.
— Моля?
Той я гледаше с присвити очи.
— Мислех, че с вашите исторически познания за клана на прекрасния ви дук много бързо ще се досетите кои са Мактарвитови. — Той вдигна чашата си и я изпи до дъно.
Клер остави вилицата си и го погледна слисано.
— Майсторите на уиски — каза тя, останала без, дъх.
С едва забележима усмивка той й даде да разбере, че е улучила.
Клер стана от масата и отиде при прозореца.
— Големите кланове са имали разклонения, които са гравитирали около тях. Всеки по-малък клан е отговарял за определена задача. Някои били бардове, които създавали песни и учели наизуст историята на клана. Други били гайдари. — Та се обърна и го погледна. — Мактарвитови варели уискито.
Той отново вдигна тържествено чашата си.
— Поздравявам ви за вашата памет.
Тя седна и се залови с яйцата по индийски. Но не миряса:
— И сега този старец е последният от своя клан в Шотландия? Последният представител на една велика традиция, предавана от баща на син. Той…
— Със сигурност не е последният майстор на уиски в Шотландия. На Хари няма да му се наложи да се откаже от уискито ако Мактарвит си вдигне чуковете оттук.
— Но от какво тогава ще живее старецът?
— Не вярвам, че майката на Хари — дукесата, много се интересува от това. Тя мисли само за рогатия добитък, който й е откраднал.
— Но какво ще стане в такъв случай с великата традиция? — извика Клер с жар. — Нима никой от нас не е чел сър Уолтър Скот?
Тревилиън прихна с неприятен, циничен смях. Това беше подигравка на човек, който знае всичко, видял е всичко и се развлича с глупостта и наивността на своите ближни. Клер възрази:
— Безразлично ми е какво мислите за сър Уолтър Скот, но традиция е също така клановете да се крадат взаимно. Щом този човек е варил с години уиски за семейството, едва ли дотолкова е обеднял, че да не може да си купи телета, вместо да ги краде.
— Дукесата не му плаща нищо за неговото уиски.
Клер го зяпна.
— Нейна светлост има лошо мнение за пиенето на уиски. Смята го за лоша и нездравословна привичка и затова не му плаща нищо. Отгоре на всичко винаги е мразила този човек и затова иска той да напусне имота.
— Но земята принадлежи на Хари!
Той я изгледа със зла усмивка.
— Ако вярвате в тези бабини деветини, значи наистина не знаете нищо.
Междувременно Клер довърши яйцата си по индийски, стана, отиде при леглото и погали резбованите колони.
— Трябва да предприемете нещо — обърна се тя към Тревилиън.
— Защо аз да предприемам нещо? Защо не вашият драгоценен Хари?
— Хайде да не спорим. Трябва да се направи нещо в защита на Мактарвит и неговия занаят. Няма да пропъдите човека, който е служил вярно на това семейство от поколения насам. Какво биха казали вашите прадеди?
— Моите прадеди навярно биха казали: „Радвайте се, че сте се отървали от него.“ Вие си мислите, че той е мил старец, несправедливо преследван от нашето семейство, но трябва да знаете, че Мактарвитови винаги са били най-проклетите, най-твърдоглавите и най-размирните хора по света. Те наистина произвеждат уиски, но не го продават. Ние трябва да им го отнемаме със сила. Тоест, да го крадем.
— Както той трябва да краде от вас своята храна.
Тревилиън скочи и тръгна из стаята.
— Няма нужда да ме гледате така свирепо. Не разбирам защо тъкмо аз трябва да бия толкова път, още повече че там ще ме посрещнат с куршуми. Имам достатъчно главоболия с работата си и не желая да прахосвам скъпоценното си време заради един опак старец.
Тя го последва в гостната.
— Но тъкмо лошото настроение е най-силният ви коз. Всъщност би трябвало великолепно да се разбирате с този Мактарвит.
— Да, но не се разбираме. Никой не се разбира с него. Никога жив човек не е излизал на глава с Мактарвитови, Бог да благослови страната, в която са се изселили синовете на стария.
— Вероятно са заминали за Америка. Там ценят истинските мъже.
Тревилиън махна ядосано с ръка.
— Няма да отида при Мактарвит нито заради вас, нито заради скъпия ви дук. А сега вървете оттатък и си намерете четиво, подходящо за едно порядъчно момиче. По-късно Оман ще ви донесе нещо апетитно за обяд, а от мен ще получите голяма чаша уиски.
— От уискито на Мактарвит, нали? — възмути се тя.
— Да, от него. Искате ли да видите каква рана имам в крака от пушката на същия този Мактарвит?
— Да не искате да кажете, че сте откраднали и това уиски?
— Разбира се, че го откраднах! Иначе нямаше въобще да го получа. Това също е част от проклетите традиции, пред които толкова се захласвате!
— Не викайте. Не съм глуха. Щом като не искате да отидете при него, ще отида аз.
