— Никога няма да намерите къщата му. Само Хари и аз знаем къде живее.
— И отказвате да сторите нещо, за да попречите на дукесата да изгони стареца от дома му?
— Не е моя работа да й попреча. Тук съм само на гости, ако смея да ви напомня. Искам да оздравея, да попиша малко и после ще си тръгна. Тази къща не значи нищо за мен.
Клер го изгледа продължително.
— След всичко, което Хари направи за вас? Не ви ли даде той подслон, запазвайки в тайна присъствието ви? Вие сте неблагодарник, сър. — С тези думи тя се обърна към стълбите.
— Къде отивате?
— Ще потърся друга компанията. Щом като времето ви е така скъпо, за да го жертвате за някого, няма да ви отегчавам повече.
Докато слизаше по стълбите, Клер го чу да си мърмори: „Най-сетне ще се заловя с работата си“, но с високо вдигната глава продължи към градината.
Поскита известно време, но й стана скучно. Вчерашният ден беше толкова хубав, защото имаше нещо за четене и някой, с когото да поговори. Сега отново беше сама.
Седна на една пейка й се загледа в езерцето, създадено тук по волята на някой от предците на Хари. Май доста трудничко привикваше към бъдещото си положение. Защо нямаше общителната натура на майка си и таланта й да превръща всеки непознат начаса в свой приятел!
— Ама ти тука ли си?
Клер вдигна очи и видя пред себе си по-малката си сестра.
— Сложила си обиците ми — констатира Клер сухо.
— Какво ти е? За любовника си ли тъгуваш?
— Откъде си научила тези отвратителни изрази? И защо не си на урок?
Маймунката отвори уста, за да възрази нещо, но Клер махна с ръка.
— Моля те, не ми разказвай какъв номер си извъртяла този път на нещастната си гувернантка. Чудя се как при всичко това все пак не си останала неграмотна.
— Мога да чета и пиша поне толкова добре, колкото и мама. — Клер я погледна с укор, но Маймунката се усмихна: — Тук вече се питат какво ли правиш по цял ден.
— Нищо особено — отвърна Клер. — Повечето време се разхождам.
— И въобще не ядеш. Поне не на масата с другите. — Маймунката се наведе напред. — Обаче виждам нещо между зъбите ти — о, ти не гладуваш.
— Какво се лепна за мен, нямаш ли си друга работа? Например да оставиш обиците на мястото им?
— Не мога да ги сваля, преди дупките да заздравеят.
Клер поклати глава.
— Прекалено малка си, за да си пробиваш ушите. Кой, по дяволите, се съгласи да направи това?
— В тази къща може да получиш всичко, каквото пожелаеш.
— Как да те разбирам?
Маймунката отвърна с блеснали очи:
— Клер, това е най-странната къща на света, в която живеят най-умопобърканите хора. Нали знаеш онзи изпит дребен човек с дълга коса, който сяда срещу теб на вечеря?
— Откъде знаеш къде сядам на вечеря?
— Знам страшно много неща. Няма значение — този човек обитава най-затънтения край на източното крило и организира театрални представления. Той е единственият актьор и никога няма зрители. Най- странното е, че произнася една фраза, после сменя костюма си, отново произнася една фраза, пак сменя костюма си, и така нататък… и тъй като всеки път за преобличането му отиват най-малко двайсетина минути, то естествено представлението трае много часове. Той ми предложи да участвам в пиесата, но страшно се разсърди, когато поисках да играя Елизабет Първа.
— И ти, по всяка вероятност, надви.
— Да. Искаше да си острижа косите ида сложа червена перука, но аз отказах. А помниш ли двете дребни възрастни дами, които седят до баща ми? Те са крадли. Честно ти говоря. Промъкват се във всички стаи и крадат разни неща. Наблюдавай ги някога по време на вечеря — в края на храненето не остава нито един сребърен прибор върху чиниите им, защото са ги напъхали в ръкавите си.
— От това дрехите им положително не стават по-чисти.
— Икономът събира всяка седмица сребърните прибори от стаите им, а понякога му се налага да го прави и по-често, когато на масата има повече хора.
— А какво прави мама по цял ден?
— Прекарва следобедите с две стари кукумявки, които знаят всичко за всеки. Те й разказват последните клюки за дукове, барони и графове. Само да ги чуеш какво разправят за Уелския принц!
— Ти обаче не биваше да чуеш това. Пак ли си подслушвала зад вратата?
— Ако се държиш лошо, няма да ти кажа какво научих за майката на Хари.
Клер се престори, че не се интересува.
— За Нейна светлост, искаш да кажеш?
— Но това ще ти струва нещо.
Клер стана рязко.
— Е, добре, ще ти го кажа. Старицата мразела всичките си деца, с изключение на Хари. Той бил нейният любимец и тя го боготворяла. Радвала се, че двамата й по-големи синове умрели и Хари станал дук.
— Какви ужасни неща дрънкаш за нея?
— Само повтарям каквото съм чула. Знаеш ли, че била саката с единия крак? Едва ходела и шушукат на ухо, че каретата й се преобърнала и премазала крака й, когато искала да избяга от мъжа си. Хари се родил шест месеца по-късно. Той, изглежда, е предан на майка си и прави всичко, каквото тя иска от него. — Маймунката погледна лукаво по-голямата си сестра: — Дори щял да се ожени за жената, която майка му избере.
Клер гледаше сестра си с хладна усмивка.
— Колко интересна къща. Ще се постарая да опозная тези хора. Не желая да правят смешни предположения за постоянното ми отсъствие.
— В тази къща може да ядеш живи кокошки на вечеря и никой няма да го намери за смешно. — Маймунката скочи от пейката. — Време е да вървя. Днес следобед ще играя някаква жена, която се казва Мария Антоанета.
— Внимавай! Тя е била обезглавена.
Сара Ан стана сериозна.
— Добре, че ми каза. Ще внимавам.
Когато тя изтича надолу по пътеката, Клер извика след нея:
— И не пипай накитите ми!
Маймунката само кимна и продължи да тича Клер се върна в къщата, преоблече се за обяд и на масата се постара да не зяпа двете стари дами, които пъхаха сребърните прибори в ръкавите си. Попита дългокосия мъж, който седеше на трапезата срещу нея, за пиесите му, и той веднага я покани да участва в една от постановките. Заяви, че можела да вземе ролята на Ана Болейн или Катрин Хауърд — двете жени, които Хенри Осми наредил да се обезглавят. Клер отклони това предложение с учтива усмивка.
След обеда се отправи към Златния салон и там седна до майка си. Трите жени, които се намираха още в помещението, й хвърляха непрестанно многозначителни погледи, че пречи, но Клер се преструваше, че не ги забелязва.
— Клер, скъпа, би ли ми донесла шала? Мисля, че тук е ужасно студено — каза майка й.
Клер стана с въздишка, отправи се към спалнята на майка си, намери там един шал и й го занесе. По- късно майка й поиска още одеяло за краката си и този път Клер прояви благоразумие и остави дамите да клюкарстват.
— Ще ставам дукеса, но никой не желае да има вземане-даване с мен — промърмори тя под носа си, като излизаше от Златния салон.
Скита цял час безцелно из главната сграда. После реши, че източното крило по това време е повече или по-малко безлюдно, след като обитателите прекарваха времето си в големия салон и се отправи да разгледа
