Клер обаче не намираше покой. Наистина затвори очи, но прекалено добре съзнаваше как жената на отсрещната седалка се притиска до Тревилиън.
Слънцето изгря и те спряха, за да сменят конете. Ниса се събуди свежа и немирна като дете. По пътя двамата с Тревилиън прекарваха времето в игри. Тревилиън предложи на Клер да се присъедини към тях, но тя отказа. От време на време им хвърляше ревнив поглед и забелязваше как се забавляват.
По едно време Ниса каза нещо на Тревилиън. Той се обърна към Клер.
— Ниса смята, че изглеждаш стара и озлобена, когато бърчиш така челото си. Това те загрозявало и скоро щели да ти се появят бръчки.
— Но аз изобщо не се мръщя. Аз само… — Клер се чудеше какво да каже.
Ниса отново изчурулика нещо на Тревилиън.
— Тя смята, че ревнуваш от нея.
— Това е смешно. Каза ли й, че аз настоях да те придружа? Ти искаше да ме оставиш в къщи.
— Много неща й разказах. За Хари и предстоящата ви сватба. Разправих й дори за твоето семейство и за сладката ти сестричка.
— И какво точно й разказа? Обясни ли й, че сестра ми е по-хубава от нея?
Тревилиън се усмихна.
— Не, не съм. Мисля, че няма да ми повярва.
— Тя е суетна, нали? Суетна и не особено умна, ако се съди по глупавата игра, на която толкова се радвахте. Може ли да чете?
— Съмнявам се.
Клер изсумтя доволно и се загледа през прозореца. Беше решила да не поглежда повече към двамата.
Когато пристигнаха в Брамли, беше един часа сутринта и Клер знаеше, че трябва да си легне веднага. Надяваше се, че Маймунката е успяла да прикрие отсъствието й. Оман й помогна да слезе от каретата и тя видя Ниса и Тревилиън, застанали един до друг в мрака. Не искаше да ги оставя сами и непрекъснато си мислеше, че Ниса само чака да се пъхне при Тревилиън в леглото на принц Чарли.
— Умирам от глад, Оман — заяви Клер. — Знам, че е късно, но как мислите, ще се намери ли в кулата нещо за ядене? Трябва да хапна нещо. — Тя усети изпитателния поглед на Тревилиън, но се направи на разсеяна.
Оман кимна и Клер го последва в западното крило. Ниса и Тревилиън се присъединиха към нея.
Оман сервираше студена вечеря в спалнята. Клер седна срещу Ниса, но беше много изненадана, когато Тревилиън се отпусна на стола до нея. За да я гледа, докато се храни, помисли си Клер и наведе глава над чинията си. Ниса каза нещо на Тревилиън.
— Тя пита дали си още девствена — каза небрежно Тревилиън. Клер едва не подскочи от стола.
— Кажи й, че това не я засяга. И още, че в моята страна такъв въпрос е проява на невъзпитание.
Ниса каза още нещо с мелодичния си глас.
— Твърди, че и в нейната страна било проява на невъзпитание, но тя е Лунната перла и не я е грижа какво е прието и какво не. Пита дали… — Той не довърши мисълта си и заговори с Ниса. Двамата си размениха няколко реплики.
— Какво ти каза сега за мен? — попита Клер.
— Нищо особено — промърмори Тревилиън.
— Искам да знам. Кажи ми.
Тревилиън погледна отначало Ниса, после Клер.
— Твърди, че изглеждаш като девственица и че било срам и позор, дето още не си…
— Дето още не съм какво?
— Нищо — промърмори под нос Тревилиън и продължи да яде.
— Но аз искам да знам какво каза! — Клер беше уморена, разстроена и на края на силите си. Всеки момент щеше да се разплаче.
— Ниса смята, че е жалко, дето пазиш девствеността си. Според нея капитан Бейкър бил великолепен любовник и можела само да ти го препоръча.
Клер забеляза лека усмивка по прелестното личице на Ниса, която седеше срещу нея в прозрачната си рокля, и се вбеси. Значи тази жена й се подиграваш, че тя, Клер Уилъгби, нямаше опит в любовта?
— Предай й, че не съм девствена и вече съм имала няколко любовника.
— Няма да й предам нищо подобно. — Тревилиън изглеждаше объркан от признанието й.
Клер му хвърли яростен поглед.
— Ти ли ми се правиш на учуден? Ти, с твоите двадесет и пет жени за една нощ? Свениш се от една малка лъжа? Предай й, че съм имала по цяла дузина любовници на нощ.
Тревилиън й намигна развеселено.
— Е, това е прекалено много.
— А, така ли? — намръщи се Клер. — Какво тогава ще я впечатли?
— Един мъж, който те е държал будна цяла нощ.
— Само един ли?
Тревилиън се изсмя.
— Един, но добър.
— Хубаво, тогава й предай, че съм имала най-добрия любовник на света.
— И кой е той? Хари ли?
— Остави Хари на мира! — Клер като че ли се разколеба да отговаря на Ниса и се втренчи в чинията си.
— Ще й предам, че двамата сме прекарали много нощи в екстаз — каза Тревилиън тихо — и че си ми доставила най-голямата наслада от всички жени, които съм притежавал.
Клер го погледна и по гърба й полазиха тръпки, когато срещна погледа му.
— Ще го направиш ли?
На лицето му се изписа най-нежната усмивка, която човек можеше да си представи, и тя отвърна на усмивката му.
— Благодаря — каза тя и, подчинила се на обзелия я внезапен порив, се наведе да го целуне по бузата. Искаше да целуне белега на дясната му страна, но той мръдна глава и тя срещна устните му.
Когато се докоснаха, по тялото й сякаш премина електрически ток. Веднага се отдръпна, сложи ръка на устата си и се втренчи ужасена в Тревилиън.
Той също изглеждаше изненадан. За част от секундата овладяното му изражение изчезна и тя забеляза, че той бе шокиран от беглата целувка не по-малко от нея.
Клер мигом забрави всичките лъжи, с които мислеше да впечатли Ниса. Стана.
— Трябва да вървя — каза тя тихо. — Оман, ще бъдете ли любезен да ме заведете до стаята ми през тайните коридори? — Пръстите й шареха по роклята. Трябваше да прави нещо, за да не погледне към Тревилиън.
— Няма нужда да минаваш през тайните коридори. Аз ще те изпратя до черния вход — каза Тревилиън с дрезгав глас.
Клер понечи да протестира, но от устните й не се отронваше нито дума. Мълчаливо го последва надолу по извитото стълбище. Вече толкова пъти беше вървяла с него — до него, зад него — но този път сякаш въздухът беше зареден с напрежение.
Тревилиън й държа вратата и двамата излязоха в прохладната, окъпана в лунна светлина нощ. Клер потръпна, разтри рамене и погледна Тревилиън. Очите му приличаха на два пламтящи въглена. Тя не издържа настойчивия му поглед, той я остави и тръгна напред.
Клер го последва и докато вървяха, оглеждаше високата му стройна фигура. Някога го бе смятала за прекалено кльощав, стар и болен, за да бъде привлекателен. Но сега виждаше, че няма никакъв, абсолютно никакъв недостатък. В този миг й изглеждаше най-хубавият мъж на земята.
В задния двор на къщата той се спря внезапно и се обърна към нея.
— Ще влезеш през тази врата, а после в първата вдясно. Там има малко стълбище, което води на първия етаж. Мисля, че оттам нататък ще намериш пътя към стаята си.
Клер кимна, а той се обърна.
