— Нима те засяга какво съм правил или правя с Ниса! Та ти обичаш Хари. Забрави ли?
— Престани да ми се подиграваш! — ядоса се тя. — Хари поне се отнася към мен като към възрастен човек. А ти ми се присмиваш като на дете.
— Ти си дете — прошепна той. — Най-хубавото пораснало дете на света.
Клер се чудеше дали да се радва на думите му, или не.
— Но не съм хубава като твоята Лунна перла или пък като сестра ми.
Той я целуна в ъгъла на устните.
— Ти дори не разбираш какво имам пред вид под хубост. — Той се облегна назад. — Постъпвала ли си през живота си наистина користно?
Въпросът му я смути.
— Много пъти съм постъпвала користно. У дома в Америка си позволявах доста неща.
— Живели сте от лихвите на дядовото си наследство. А искала ли си пари на заем от родителите си?
— Само няколко пъти — отговори тя неохотно и когато той се усмихна по своя всезнаещ начин, гневът й избухна. — Не те харесах, когато те видях за пръв път и все още не те харесвам.
Той легна върху нея и я погледна в очите.
— Какво не ти харесва? Че те виждам такава, каквато си? За мен ти не си само красивата американска наследница, чиито пари са най-важното нещо на света. Или те смущава, че виждам родителите ти такива, каквито са? Да, аз съм реалист, докато ти си романтичка. Може би ти се струва, че обичаш Хари, защото и той е романтичен като теб. Внушава си, че майка му е добра, защото иска да я вижда такава. Иска да е влюбен в теб и се влюбва.
— Не намесвай Хари! Хари е добър, мил човек.
— Да, така е. Хари не мисли никому злото. Той е неспособен да причини болка.
— За разлика от теб! Ти унижаваш хората. Унижаваш всеки, който иска да се доближи до теб.
В този миг лицето на Тревилиън се промени и той й обърна гръб.
— Да — потвърди той — вярно е.
Клер лежеше до него, без да го докосва и кипеше от яд. Не биваше да го пуска в леглото си. Трябваше да го отблъсне, когато дойде в стаята й. Но вместо това го прие с разтворени обятия.
Усети, че той се опитва да стане и тутакси го обви с ръце.
— Не си тръгвай, Уили — каза тя. — Толкава ми е трудно да бъда сама.
Той я притисна здраво към себе си и тази прегръдка бе някак по-интимна дори от любовния акт.
— Ти също я познаваш, нали?
— Какво? — Тя притисна буза към гърдите му.
— Самотата.
Искаше да му каже, че прочут човек като капитан Бейкър не би трябвало никога да е самотен, защото имаше приятели по целия свят. Но в този миг не усещаше мъжа в прегръдките си като капитан Бейкър. По- скоро той беше оня Тревилиън, който припадна при първата им среща, който я научи да пие уиски и й даваше книги за четене.
Клер потърси устните му и после забравиха всички думи.
Когато Клер се събуди, видя малката си сестра да седи до леглото.
— Спеше като умряла — отбеляза Маймунката.
Клер се обърна, за да погледне другата страна на леглото. Нямаше никой.
— Той замина.
Клер седна и придърпа завивката към голото си тяло.
— Знам. Хари е заминал вчера. В Единбург е по… работа.
Маймунката се изсмя.
— Роджърс си е счупила крака.
Клер възкликна уплашено:
— Какво се е случило?
Тревилиън й обеща, че ще се погрижи за Роджърс. Но не вярваше все пак, че е способен да й счупи крака — или…
— Снощи е заспала в стаята си, а тази сутрин се събудила в стаята на иконома с гипсиран крак — от хълбока чак до петите. Освен това имала и ужасно главоболие и не си спомняла какво се случило през нощта. Икономът й каза, че ходила на сън, паднала надолу по стълбите и си счупила крака. Веднага дошъл лекар и й гипсирал крака, докато спяла. Икономът твърди, че лекарят изписал на Роджърс някакво миризливо лекарство, за да забрави случилото се през нощта.
Клер направи гримаса.
— И откъде е взел този лекар лекарството?
Маймунката се усмихна:
— От Пеша, разбира се.
Клер се засмя.
— Да, сигурно е от Пеша.
Маймунката изгледа сестра си изпитателно.
— Коя е онази жена, която живее при Уили? Тази сутрин беше още тъмно и не можах да я разгледам добре. Но изглежда страхотно. Мина съвсем близо до мен, после отиде при него, сложи ръка на кръста му и…
Маймунката се стресна, когато Клер скочи като ужилена от леглото. Досега не беше виждала сестра си гола. От вълнение Клер дори не съзнаваше голотата си.
— Помогни ми да се облека — заповяда тя. — Трябва… трябва…
— Трябва да спасиш Тревилиън? — попита Маймунката лукаво.
— Нещо такова — отвърна Клер.
След четвърт час тя се понесе по стълбите към кулата. Не знаеше точно какво очаква да завари там, но си представяше ужасни неща. Очакваше да завари Ниса в скута на Тревилиън. Вместо това го видя да седи на една маса съвсем сам и да пише, съсредоточен върху работата си, както само той можеше. Той дори не вдигна очи, когато Клер влезе, а само протегна към нея празната си чаша за уиски. Явно мислеше, че е Оман.
Клер намери бутилката с уиски и напълни чашата. Когато му я подаваше, той вдигна очи към нея.
— Мислех, че още спиш — каза Тревилиън тихо.
Ръката на Клер трепереше, когато остави бутилката на масата. Погледите им се срещнаха — очите на Тревилиън бяха станали почти черни от страст и настойчивост. Клер го погледна с питащи и уплашени очи, защото за нея в този миг оживя всичко, което бяха правили през нощта — и в следващата секунда се хвърлиха в прегръдките си и започнаха да се целуват страстно, сякаш се бяха разделили преди години, а не преди няколко часа. Тревилиън вдигна полите й и я притегли на скута си, докато разкопчаваше панталона, който носеше под копринения халат.
Клер се смая, когато разбра какво си е наумил. Искаше да протестира, но той запуши устата й с целувка и тя се предаде.
Обви ръце около врата му и отвърна на целувките му, изгаряща от желание.
Отначало тя не чу влизането на Ниса. Тревилиън я усети, но остана невъзмутим. Той целуваше Клер и се бореше с три от фустите й.
Клер се опита да го отблъсне. Ниса каза нещо.
— Тревилиън! — извика Клер строго, скръсти ръце пред гърдите си и се опита да слезе от скута му.
Тревилиън прошепна нещо на пешански. Ниса се засмя и му отвърна.
Клер удари силно Тревилиън по гърдите. Той я пусна и тя тупна шумно на каменния под. Вдигна уплашено очи и видя Ниса през две маси от себе си. На утринната светлина изглеждаше дори още по-хубава от снощи. Носеше рокля от жълта коприна, която правеше кафявите й очи почти златисти. Клер си спомни думите на Тревилиън за любовните умения на Ниса. Дали не беше я оставил снощи, за да се върне при тази перла на красотата? Щом за една нощ беше любил двадесет и пет жени, нищо не му струваше да се справи и с още една.
Клер стана от пода и тръгна към вратата.
