Клер разтърси глава. Не искаше да прибавя нищо от страх да не даде прекалено много.
Той я държеше здраво, двамата бяха напълно облечени, но съединени по един толкова интимен начин.
— Подари ми тези дни с теб — каза той. — Дай ми тези няколко дни — това е всичко, за което те моля. Никакви обещания. Никакво съжаление. Любов за мига — само за мига. Не мисли за утре или за това, което друг иска от теб. Можеш ли?
Тя кимна на врата му. Колко странно, да живееш само за мига — и да мислиш само за себе си. За няколко дни можеше да остане при Тревилиън и да забрави дълга си към другите. Можеше да не се тревожи за бъдещето на сестра си. Да не мисли за ужасната майка на Хари. Можеше да се смее и да разговаря за неща, които я интересуваха, вместо да се преструва, че харесва коне, кучета и лов.
— Няма да докосваш Ниса — каза тя. Когато той не отговори, тя го погледна в лицето.
— Нито едно докосване? Дори някоя и друга целувка?
За първи път разбра, че я дразнеше.
— Достатъчно е, че ти разрешавам да я зяпаш. И никакви покани към сестра ми да седне в скута ти.
— Само ако ти седиш в скута ми — каза той с дрезгав глас.
— Мисля си, че би ми харесало. — Тя го целуна, после се отдръпна от него и стъпи на земята. Той нежно отметна една паднала къдрица зад ухото й.
— Уили? — каза тя. — Има ли много начини, по които… може да се прави това?
Очите му блеснаха.
— Има безброй начини.
— Предполагам, че си ги опитал всичките — огорчи се тя.
— Само ги разучавах за сериозния случай.
Тя го погледна и се усмихна.
— Ще ти дам твоите дни. Не, ще подаря на себе си тези дни. През времето, което ни е отредено, ще мисля само за сегашното, не за бъдещето или за миналото. Не за твоето или моето минало.
Той я помилва по бузата.
— Моето минало не бива да те тревожи. — Взе я за ръка и я поведе по стълбите.
— Онова, което ме тревожи сега, е твоето бъдеще. Какво ще правиш с Ниса?
— Единственото, което съм решил за бъдещето, е да ти покажа всички тънкости на любовта.
Клер му намигна.
— Винаги съм учила с удоволствие.
Прегърнаха се засмени.
Глава двадесет и първа
Разполагаха с четири дни преди завръщането на Хари. Четирите най-божествени дни във външно спокойния живот на Клер. И в най-смелите си мечти не бе сънувала такива дни.
Тревилиън, изглежда, никога не спеше. Или минаваше най-много с три-четири часа сън. Прекарваше дълги часове в леглото с нея, любеше я и изпълняваше обещанието си да я научи на всичките си умения.
Но самият любовен акт бе най-малката част от любовната им игра. Нещата, които правеше, преди да се съединят, почти я довеждаха до полуда. Възбуждаше я с разговори. Разказваше й еротични истории, които в никакъв случай не бяха вулгарни — всичките съдържаха малка весела поука.
Веднъж Тревилиън й разказваше една от тези приказки, докато тя лежеше в леглото на принц Чарли и го гледаше как се съблича. Той смъкваше всяка своя дреха безкрайно бавно и в същото време й разправяше за любовните приключения на една красива принцеса и царския съветник. Ако ги хванели на местопрестъплението, баща й щял да ги убие и двамата. Но съветникът бил умен и направил така, че царят му позволил да се ожени за принцесата.
Тревилиън разказваше историята бавно, като описваше с всички подробности какво правели в леглото принцесата и нейният любовник. Когато той най-накрая се съблече, Клер разтвори с готовност обятия. Но Тревилиън стоеше до леглото и се прозяваше.
— Мисля да попиша малко — рече, вдигна копринения си кафтан и излезе от спалнята.
Клер беше смаяна. Как можеше да й разказва такива неща и после да я остави сама? Възмутена от безчувствеността му, тя скочи ядосано от леглото, наметна една дреха и нахълта в кабинета му. Той пишеше невъзмутимо на една от масите, явно съвършено незасегнат от страстта, която Клер изпитваше в този миг.
Тя отвори уста, за да каже нещо, но изведнъж забеляза как трепереше писалката в ръката му. Разбра, че той беше също толкова възбуден, колкото и тя.
Докосна го и прошепна:
— Покажи ми как да седна в скута ти.
Той веднага захвърли писалката, грабна я със силните си ръце и я взе на коленете си. Държеше я здраво, галеше я, пое върху себе си тежестта й, докато се любеха.
Нощите й бяха изпълнени с любовни наслади, а дните с много други радости. Тревилиън беше видял много неща през живота си и умееше не само да разправя за тях, но и да й ги изиграе. Демонстрира й танци от Африка и обичаи от Индия. Опита се да й изпее народни песни от някои страни, но невинаги му се удаваше. Клер му пригласяше и танцуваше заедно с него.
Разхождаха се заедно, разговаряха и се смееха. Завличаше в храстите и я галеше. Обичаше да целува тила й така, че тя се разтреперваше от желание.
Разрешаваше й да чете нещата, които бе току-що написал. Веднъж, когато Клер направи малка забележка, стигнаха до кавга. По-скоро се скараха, когато след репликата й той се разсърди. Просто излезе, без да каже нито дума. Не отговаряше на въпросите и на целувките й. Продължи да мълчи дори когато му прошепна любовна покана.
Клер го упрекна, че се държи детински, и той се обърна към нея с такъв свиреп поглед, че тя неволно отстъпи назад. Едва сега й отвърна, че нейното поведение било хлапашко. Сега тя понечи да избяга и да се скрие някъде като обидено дете, но си наложи да остане и да се защитава от него. Каза му, че той пък е прекалено „възрастен“, държи се старешки и е болезнено самолюбие. Нарече го назадничав шотландец.
Той не й остана длъжен и й обясни язвително какво му е мнението за Америка, при което Клер му каза какво мисли за вироглавите мъже, които не могат да оценят един разумен съвет.
Ниса и Маймунката успяха в крайна сметка да потушат кавгата. Клер и Тревилиън се бяха разкрещели толкова високо, че се чуваше и навън. Ниса и Маймунката дотичаха от градината и известно време слушаха до вратата. Ниса плесна с ръце и предложи да броят попаденията, за да видят кой ще победи в спора.
Който направеше най-хапливата забележка, щеше да спечели. Тревилиън получи четири точки, когато характеризира родителите на Клер. Американката веднага отвърна, че Тревилиън въобще няма родители — те вероятно са се отказали от него заради характера му. Ниса обяви края на играта, защото след тази реплика Тревилиън замълча и с тежки крачки излезе от стаята.
Клер седна на канапето, все още съвсем зашеметена от препирнята. Най-малко искаше да го обиди. Как можа да му наговори такива грозни неща? И всичко това единствено заради книгите му. Нямаше намерение да ги отрича, разбира се. Беше изразила само своето мнение. Може би пък читателите да харесваха тъкмо онова, което тя критикуваше?
Ниса седна до Клер и я прегърна.
— Най-добре е да отидеш при него. Той е като ранено животно, когато го засегнат. Няма да се успокои лесно.
Клер не се раздразни, че Ниса познаваше Тревилиън по-добре от нея. В този момент нямаше време да мисли за това.
— Къде ли е отишъл?
— В стария павилион — отговори Маймунката. — Често ходи там.
Клер излезе от западното крило и тръгна по дългия път към павилиона. Дотам имаше най-малко две
