хубава дребничка жена в селото? Ти я желаеше и се добра до нея. Защо тази е толкова различна?
— Стига ми, че тази е различна.
— И с какво е различна?
Ниса чакаше отговора му. Беше прекарала много време с този мъж и го познаваше добре, но той се бе променил до неузнаваемост. Капитан Бейкър беше наблюдател — един човек, който не желаеше да се обвързва и който не се трогваше от никого и от нищо. Но тази американска жена го бе развълнувала. Той не сваляше очи от нея. В каретата Ниса направи всичко възможно, за да го разсее, но вниманието му непрекъснато се връщаше към Клер.
— Ти я обичаш — прошепна Ниса смаяно. — Влюбен си в нея.
— Да, обичам я. Обичам нейния ум и нейното тяло. Обичам чувството й за хумор. Обичам мислите й. Обичам начина, по който преценява нещата и онова, което казва. — Той издаде стон на безнадеждност. — Обичам тази нейна миризма. — Обърна се с лице към Ниса и за пръв път тя видя това, което малцина бяха видели: малкото момче у него. — Обичам я, както не съм обичал никого и нещо през живота си. Ако отвърне на любовта ми, ще направя за нея всичко, което поиска от мен.
Ниса се отпусна на стола и сведе очи. Струваше й се, че няма право да наблюдава това, което се разиграваше пред очите й.
— Ще й кажеш ли, че си по-големият брат на Хари?
— Да — каза той просто. Отново доби волевото изражение на мъж, който е готов на всичко. Усмихна се на Ниса по познатия начин, с който демонстрираше, че не го е грижа за никого и за нищо. — Е, такъв е животът. Човек не може винаги да печели. Искаш ли да играем на карти или предпочиташ да си легнем?
Ниса не отвърна на усмивката му.
— Трябва да отидеш при нея — каза тя тихо. — Покажи й, че я обичаш. — Ниса му се усмихна ободряващо. — Трябва да я накараш да направи избора си между теб и твоя брат.
Тревилиън искаше да протестира, но после остави на масата чашата си с уиски.
— Да — съгласи се той тихо. — Ще я накарам да избере.
Ниса каза още нещо, но Тревилиън не я чу. Вече бе тръгнал към Клер.
Глава двадесета
След като Маймунката изчезна в тайния коридор, Клер махна нервно фибите от косите си и започна да ги мачка, сякаш искаше да ги счупи.
Разбира се, не беше нейна работа дали Тревилиън прекарваше нощта с друга жена. Не я засягаше. Тревилиън беше капитан Бейкър, прочут по цял свят с любовните си приключения.
Разкопча роклята си, свали турнела и фустите си. Само по корсет и долно бельо се завъртя пред огледалото. После скри лице в дланите си. Нямаше значение какво прави мъж като капитан Бейкър. Не я засягаше.
Свали бельото си с бързина, която граничеше с насилие и нахлузи нощницата си. Мушна се в леглото, изгаси лампата и затвори очи.
Боеше се, че отново ще се разплаче, но едва бе затворила очи и заспа. Спеше и сънуваше. Изглежда се намираше в южна страна, защото около нея се преплитаха гъсти зелени растения и прехвърчаха пъстри птици. Отвсякъде я дебнеше опасност и сърцето й се свиваше от страх. Изведнъж дочу някакво движение в джунглата. Съзнаваше, че трябва да бяга, но краката й тежаха като олово. Стоеше като хипнотизирана и гледаше как нещо се приближава към нея. Когато й се стори, че всеки миг ще започне да крещи, растенията се разделиха и се появи Тревилиън.
В съня си Клер не знаеше дали изпитва облекчение, или се бои повече от преди. Отвори уплашено очи. Над нея със свещ в ръка стоеше Тревилиън. Очите му горяха и я пронизваха.
Клер не се поколеба нито за миг. Сякаш това беше продължението на съня й, протегна ръце към него.
Той остави свещта и потъна в прегръдките й. Покриваше лицето и с целувки, галеше с длани ръцете й и ги прикова вдигнати над главата.
— Искам да те разгледам — каза той по начин, от който кръвта й кипна. Ловко свали нощницата й. Когато тя остана съвсем гола, Тревилиън й обърна гръб. Взе отново свещта и я вдигна високо, така че да я вижда цялата. Разглеждаше гърдите й, които се вдигаха и спускаха, и тънката й талия. Прокара длан по хълбоците й надолу по бедрата.
Изпиваше с очи лицето й.
Клер дишаше задъхано и чувстваше, че гори цялата. Тревилиън я целуна. Тя затвори очи и се остави през тялото й да потекат усещанията, отприщени от целувките му. Тези милувки я пронизваха чак до пръстите на краката.
Когато отдели устни от нейните, тя отвори очи и го погледна. Той се усмихваше. Беше усмивка, каквато още не беше виждала на лицето му — толкова нежна, че й заприлича на малко момче. Нямаше и помен от цинизма, с който се сблъскваше при разговорите им, нито от суровостта, която винаги го обгръщаше. Очите му бяха изпълнени с доброта и нежност.
— Тревилиън… — прошепна тя.
Той сложи пръсти върху устните й, после ги махна и я целуна. Клер престана да мисли. Когато я гледаше по този начин, пелена падаше върху съзнанието й.
Започна да покрива тялото й с целувки. Бавно и с наслада, сякаш разполагаше с безкрайно много време. Без всякаква припряност. Плъзгаше устните си от шията й към гърдите и захапа едното зърно.
Клер изви гръбнак и зарови пръсти в косата му. Беше мека и гъста.
Докато устните му я милваха, дланите му търсеха нейните. Той бе първият мъж, който я докосваше така. Бе отраснала в дом, където физическият контакт беше рядкост, и преди да се запознае с Хари, не беше се целувала. Но сега Тревилиън я докосваше, сякаш искаше да омагьоса тялото й, проточваше всяка ласка до безкрайност и й се наслаждаваше. Дланите му се разхождаха бавно от гърдите към бедрата й.
Целуваше бедрата, прасците и накрая стъпалата й. Разтриваше един по един пръстите на краката й.
Клер се подпря на лакътя си и го погледна. Той беше още облечен.
Тревилиън се усмихна, сякаш се досещаше какво мисли в този миг и дланите му се плъзнаха по гърдите й, по шията, докато повдигнаха главата й.
Погледна я в очите. Не, той не я гледаше, а сякаш търсеше нещо в нея. Извърна лицето й към светлината на свещта и я заразглежда още по-изпитателно.
— Още не — прошепна той, и преди Клер да го попита какво има пред вид, я целуна отново.
Стори й се, че умира. Тревилиън я караше да забрави всичко. Ласките му разтърсваха като ток по цялото й тяло и когато легна върху нея, тя изстена тихо. Не беше чувала за удоволствието, което изпитваше женското тяло от тежестта на мъжа върху себе си. Той беше толкова огромен, а тя толкова малка, но се чувстваше божествено под него. Когато й разправяха какво правят мъжете и жените в леглото, се беше изплашила, че мъжът може да смаже жената под тежестта си.
Уви бедрата си около неговите, когато я целуваше отново. Съзнаваше, че той иска да я научи да се целува — че се бавеше нарочно и й показваше какво може да се прави с език, устни и зъби. Нежно захапа устните й и я погали с език. Обърна лицето й на едната и после на другата страна. Показваше й всеотдайните, нежните и страстните целувки.
Както вината тя схващаше бързо. Отначало беше пасивна и му предостави ролята на учителя, но малко по-късно го отмести от себе си и той тутакси разбра какво искаше. Претърколиха се и тя легна отгоре. Сега започна тя да го целува. Първо едната, после другата буза, прехвърли се на очите с дългите мигли, мина на слепоочията и захапа нежно крайчеца на ухото му.
Тревилиън нададе болезнен стон, когато го ухапа малко по-силно и я претърколи на гръб.
— Искаш да си играем, така ли? — каза той дяволито, захапа шията й и заръмжа свирепо. Клер се изкикоти и се опита да го отблъсне.
Тревилиън я хапеше с престорен гняв по рамото и по шията, докато стигна до гърдите й. За няколко мига се преобрази от спокоен, безкрайно търпелив мъж, в страстен любовник.
