Най-сетне Арайа избра една нощница от розова коприна, гарнирана с розов крепсатен, без ръкави.
Продавачката въздъхна с облекчение.
— Ще бъде ли мадам така любезна да ме последва? Ще ви я опаковам…
След няколко минути тя плесна нощницата със сърдит замах в кутията.
— Какво иска от мене тази жена? Да я обслужвам, като че ли съм й слугиня!
— Шт! — предупреди я колежката й. — Да не те чуе шефката!
— О, нека тя да се заеме с тази персона!
Арайа излезе от пробната кабина, точно когато продавачката слагаше капака на кутията. Жената се обърна да напише сметката, Арайа взе кутията и се запъти към вратата.
— Господи! — ахна продавачката. — Ама тя я открадна!
Телефонът звъня единадесет пъти, преди Джей Ти да се разсъни достатъчно, за да се сети да вдигне слушалката.
— Да? — каза той сърдито.
— Вие ли сте лейтенант Монтгомъри?
— До вчера поне все още бях. Какво има?
— Вижте… обажда се сержант Дей от полицията. Току-що арестувахме една жена за кражба в магазин. Твърди, че е ваша съпруга…
Джей Ти се ококори.
— Разпитвахте ли я вече?
— Не още. Разправя, че нейната личност била от решаващо значение за изхода на войната. Освен това говори нещо, че била… кралица и трябвало да се обръщаме към нея с „Ваше величество“…
Джей Ти прекара нервно ръка по лицето си.
— Запазете спокойствие, сержант! Тя е само принцеса и е достатъчно да казвате само „Ваше кралско височество“!
— Вие майтапите ли се?
— Не е за вярване, сержант, признавам, но тя наистина е важна птица. Ако я окошарите, ще имате сума неприятности с правителството. Ще бъдете ли така добър да я настаните в някаква стая? Предложете й чашка чай. Но чашата непременно да е с чинийка…
Сержантът остана безмълвен известно време и след това с пропит от състрадание глас успя да каже само:
— Вие наистина ли сте женен за нея?
— Бог да ми е на помощ, но е точно така. Пристигам веднага при вас. — Джей Ти постави обратно слушалката и промърмори: — Само че мене кой ще ме отърве от нея?
ГЛАВА СЕДМА
Арайа седеше зад стъклените прегради в малката канцелария и се насилваше да не обръща внимание на любопитните, които я наблюдаваха. До нея на масата бе поставена груба бяла фаянсова чаша. Кафеникавата течност в нея навярно бе чай. Кой знае защо бяха сложили чашата в някакъв пепелник. Досега не можа да надмогне себе си и да посегне към този странен сервиз.
Последните няколко часа бяха истински кошмар. Непрекъснато все я докосваха, все й крещяха нещо, измъчваха я с все едни и същи въпроси, въпреки че никой не вярваше на думите й…
Изпита истинско облекчение, като зърна навън избръснатото лице на лейтенант Монтгомъри. Той успя само да й хвърли кратък яростен поглед и веднага бе наобиколен от мъжете, които я разпитваха от часове вече.
Как ли ще се държи един американец с такива побъркани свои сънародници?
Развоят на ситуацията я разочарова: той раздаде няколко от онези зелени банкноти, подписа куп документи, като полицаите през цялото време му говореха нещо, без Арайа да разбере и дума от онова, което казват.
Тя бе сигурна, че и сама би се справила с положението, само да можеше да разбере какво изобщо искат тези хора от нея. Но иначе не изглеждаше сложно да се държиш като истински американец…
Полицаите се върнаха към работата си, а Монтгомъри дойде до преградата, зад която седеше Арайа.
— Хайде, тръгваме си! — изръмжа той, като отвори вратата с трясък. — И да не си гъкнала! Иначе ще оставя да те затворят!
Арайа притисна кутията с нощницата към гърдите си и напусна полицейския участък с вирната глава.
През целия път до хотела Джей Ти мълча, като все вървеше няколко крачки пред нея. Като се качиха в стаята, той вдигна веднага телефонната слушалка:
— Обслужване по стаите? Искам да поръчам вечеря. В президентския апартамент. За четирима души, обилна. Изпратете и бутилка вино. Най-доброто от вашата изба! И побързайте, моля ви!
Арайа го гледаше недоумяваща, докато той постави обратно слушалката.
— Не можеш ли да се опиташ поне за малко да не създаваш неприятности? Единственото, от което имам нужда, е едно прилично ядене, малко сън и един душ. След това вече ще бъда на разположение на теб и на американското правителство.
Арайа не разбра и половината, от онова което той каза, но разбра поне, че бе поръчал вечеря. Тя пламна от смущение. След яденето той ще я направи жена…
Тя се обърна с мил гласец:
— Жената, която наех за камериерка, не се яви повече. Ако ми приготвите ваната, ще мога да се поосвежа…
— Дори не си се научила да си пускаш сама водата в банята! — провикна се действително смаян тон. — Ела, ще ти покажа как става.
Арайа се усмихна смутено.
— Американските камериерки никога ли не приготовляват банята на господарките си? Дали да не повикаме мистър Кетън и да помолим за някое момиче?
— Слушай, съкровище! Американските жени нямат камериерки, а от днес нататък и на тебе няма да ти трябва такава измишльотина! Ще се обличаш самичка, сама ще се къпеш и сама ще правиш и всичко останало. Аз ще те науча как една добра съпруга трябва да се грижи за мъжа си.
Арайа извърна лице, за да не види той червенината, която заля бузите й. Но наблюдаваше внимателно как той малко несръчно нагласи температурата на водата и завъртя крановете. Джей Ти излезе от банята, когато пристигна количката с вечерята.
Тя употреби много време за къпането, но побърза, когато той извика, че яденето й ще изстине. Съвсем не й беше лесно да се облече без чужда помощ, но прекрасната нощница се плъзна леко през главата й, така че все пак успя. От няколко минути в салона цареше тишина, навярно и той бе готов.
Предпазливо Арайа отвори вратата.
На голямата маса в салона имаше само остатъци от някаква явно богата вечеря. Този прост човек наистина бе вечерял без нея, и то в техния сватбен ден! Тя смръщи нос и заоглежда мръсните чинии. Той седнал да я учи как се пълни вана! А тепърва трябва да усвоява и елементарните маниери!
Арайа надникна в спалнята. Лейтенантът лежеше по гръб, закрил лицето си с вестник. Тя се опита да поосвободи завивката, за да си легне също, но той не помръдна. Не се отмести и когато тя грубо, съвсем не по дамски, го избута.
На края тя се отказа от борбата и легна върху завивката, притиснала здраво ръце към тялото си.
— Готова съм — прошепна тя с прегракнал глас. Никаква реакция. Тя повтори думите си. Напразно. Държането на този човек надхвърляше границите на добрия тон, дори и за съпруг! Ядосана, тя дръпна вестника от лицето му. Той спеше!
Аз съм готова! — изкрещя тя, далеч не като благородна принцеса. След това отново легна.
— Готова? — измърмори сънено той. След това изведнъж седна в леглото, прав като свещ. — Огън! — изрева той, преди да успее да разбере къде се намира.
