Адам се разсмя на глас.
… Народът отляво се разшумя. Арайа се обърна и съзря Джей Ти, застанал на края на подиума.
Едва намери сили да продължи четенето. Нужно й бе цялото й самообладание, за да изкара речта си докрай криво-ляво. Само лекото треперене на гласа й издаваше възбудата, която я тресеше цялата.
Джей Ти се приближи с бавни крачки, избута я леко настрани и пъхна главата си между нея и микрофона.
— Хора! — каза той, без вече да поглежда към Арайа. — Искам да дам едно обяснение. Преди няколко седмици вашата принцеса замина за Америка. Забави се дълго. Беше ви казано, че се е разболяла. Това не е вярно. Онова, което я задържа толкова дълго там, бе бракът й с мене, Джарл Тайнън Монтгомъри.
Арайа се опита да го отмести от микрофона, но той не се остави да го смутят — нито тя, нито изразяващите съмнение възгласи всред множеството.
— Аз съм американец — продължи Джей Ти. — Не съм аристократ. Но ако вие ме искате, ще бъда ваш крал.
Хората стояха като вцепенени, никой не помръдна. Докато някакъв човек не се провикна звънко:
— А какво казва принцеса Арайа?
— Не! — извика Арайа решително. Джей Ти сепнато я погледна: — Ти ме напусна, без да ми кажеш поне една дума! Аз не мога да ти вярвам повече! Аз…
Джей Ти я притегли към себе си и я целуна. Тълпата избухна в одобрителни възгласи.
— Не мога да живея без тебе! — Той почти викаше, за да надвие шума на множеството. — Не разбираш ли, народът ме иска, не е необходимо да абдикираш! Впрочем, да си чувала нещо за корабостроителниците Уорбрук?
Тя бе твърде объркана, за да разбере точно какво казва.
— Не. Какво общо имат тук ветроходите? О, Джарл, на нас не ни трябват яхти… Трябват ни училища, водопроводи и…
Той я целуна отново.
— Да живее крал Джарл! — крещеше тълпата. Арайа се окопити:
— Принц Джарл! — изкрещя тя в микрофона. — Той ще е само принц-консорт!
Но никой не я слушаше…
— Хайде, момичето ми! Да си вървим вкъщи! — каза Джей Ти. — Довел съм ти няколко страхотно кадърни хора от моето семейство. Ще успеем с общи усилия да прехвърлим в двадесети век нашата страна!
Арайа го прегърна през кръста. Съвсем забрави, че една принцеса не може да се държи така безсрамно на публични места.
— Нашата страна? — повтори тя и се засмя. — Нашата страна…
Информация за текста
© 1987 Джуд Деверо
© Надя Петрова, превод от английски
Jude Deveraux
The Princess, 1987
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Издателство „Ирис“
Редактор: Правда Панова
Коректор: Виолета Димова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10526]
Последна редакция: 2009-04-19 15:31:04
