побеснял, когато разбрал, че бракът не може да бъде анулиран… Джарл… Джарл… Арайа разказа и колко горд и доволен е бил Джарл, когато прибрала сирачетата. И колко страхотен е бил при последния атентат.
След това близо половин час разказва за онова, което Джарл е направил в Ланкония.
— Той наистина продаде гроздето на Америка! А сега строят линии за транспортиране, да не се мъчат селяните. Тази сутрин на закуската ми разказа за училища и университети. За да се обучават нашите младежи. За да не се налага да напускат страната, така казва Джарл. С повече труд ще можем да модернизираме страната. Джарл казва, че Ланкония притежава неизчерпаем, но неизползван досега потенциал… Било нужно само да се вземе ноу-хау…
Кралят я наблюдаваше усмихнат, клатеше глава едва ли не в такт с думите й, но беше престанал да се храни.
— Ами историята с цената на ванадия! Джарл страшно им се опъна, ти трябваше да видиш това! Разреши им първоначално да изземат само половината от находището. Американците казаха, че това било глупаво, но аз не вярвам. Джарл казва, че цените на ванадия положително ще се повишават, така че няма да е правилно да продадем всичко наведнъж. А да знаеш как побесня Фреди тази сутрин, като разбра, че в кухнята нямат сняг за неговия снежен крем! Ковчежникът ми каза, че Джарл е съкратил бюджета на двореца с петнадесет процента…
Кралят й направи знак с очи, да посяга към чинията си, но не посмя да я прекъсне.
— Гвардията го обожава! Той тренира заедно с тях и казва, че е безобразие и срам, дето сме принизили тези хора до това да ни отварят и затварят вратите…
Изведнъж Арайа рязко млъкна, останала без дъх и леко засрамена. Посегна само към чашата си и отпи глътка чай.
— А как е граф Джулиън? — облегна се назад в креслото си кралят и я погледна над ръба на чашата си с бира.
Съвсем неочаквано — Арайа сама не разбра как стана — тя захлупи лице в ръцете си и избухна в сълзи.
— Ах, дядо, толкова го обичам! Защо той не ме обича?! Джарл би бил чудесен владетел на Ланкония. Той ни е необходим! Какво да сторя, за да остане? Не бих могла да понеса да се откажа от него!
Кралят беше висок и силен мъж. А Арайа — такава мъничка и лека! Той се пресегна, вдигна я като перце и я сложи на скута си. Залюля я, като че беше малко дете.
— Съвсем не е малко онова, което изискваш от него, детето ми! Той трябва да се откаже от своята страна, от семейство, от приятели. А ти си запазваш всичко! За да остане тук, той трябва да жертва твърде много неща!
— Но това са други неща! — продължаваше да хълца Арайа. — В Америка той е само един от многото. Нито крал, нито принц. Баща му си има и други синове, които да управляват фирмата. Ако аз не бях престолонаследница, бих заминала с него за Америка. Бих го последвала, където и да отиде! Аз бих… бих се отказала дори от Ланкония, заради него… Кралят помълча и каза тихо:
— Говориш за абдикация, нали? В такъв случай Гена ще стане владетелка на Ланкония. Може би тя ще успее да преведе нашата страна в двадесетия век.
— Гена винаги ще прави онова, което й се подскаже — каза Арайа презрително. — Ако се наложи да абдикирам, Джулиън веднага ще поиска ръката й, или по-точно казано, ще поиска трона й!
— Ох — въздъхна кралят. — Разкажи ми за Джулиън. Винаги съм мислил, че баща му го е възпитавал да бъде крал.
Арайа се понамести на коленете му, взе носната кърпичка от малкото джобче на дрехата му и шумно се изсекна.
— Неговото възпитание е изградено на представите за кралството от минали времена! Не излиза по цял ден от двореца, един Господ знае какво прави, а в това време младите хора на Ланкония напускат страната камион след камион, защото не намират тук работа. Направи ми страхотна сцена, защото съм се осмелила да приема една питка с петмез от някаква възрастна женица, от една ланконка! Опитваше се да ме убеди как жадува да се ожени за мен. Колко ме…
— Иска? — помогна й кралят да довърши изречението.
— Да, приблизително така се изрази, но всичкото това беше чиста лъжа! Той иска моя трон, това е всичко. А от Ланкония иска само мястото на принц-регент и луксозния живот в двореца. Има някакъв ужасен страх да не обеднее. Но бедността сама по себе си не толкова страшна. Зная това много добре, но той не го знае.
Гласът на краля беше мек и гальовен, когато попита:
— Арайа, мислиш ли, че би могъл да те убие, ако разбере, че вече не искаш да се омъжиш за него?
— Може би. Но първият атентат беше направен, докато ние бяхме все още сгодени.
— Бяхме? Все още? А сега вече не сте, така ли?
По бузите й се стичаха едри сълзи.
— Ще остана, докогато това бъде възможно, съпруга на Джарл Монтгомъри. Той може и да не ме иска, но аз го искам.
Кралят я прегърна.
— Силно се съмнявам, че не те иска! Убеден съм, че в момента, той се подлага на адски мъки!
Арайа се освободи от ръката му и го погледна, изненадана и усмихната:
— Мислиш ли? Честно?
— Да, да — засмя се кралят. — Мъчения. Изтезания.
Арайа цяла разцъфна в усмивка:
Какво мога да направя, за да увелича мъките му? Как да го накарам да ме обикне така, че никога да не ме напусне?
— Първоначално аз го помолих да остане. — Кралят сложи пръста си под брадичката й, за да го погледне право в очите. — Наредих му да те охранява. Но сега той възложи това на гвардията. Защо тогава е все още тук? Би трябвало да си е заминал още миналата седмица!
Очите на Арайа ставаха все по-големи и по-грейнали, докато размишляваше по думите на дядо си. После изведнъж заяви:
— Мисля, че ужасно огладнях! Ще изям цялата шоколадова торта. Мислиш ли, че Нед би могъл да ни отвори една бутилка шампанско? Ланконско шампанско!
— Кажи му да отвори две бутилки! — оживи се кралят. — А сега слез от крака ми, преди съвсем да изтръпне! И ми донеси нова носна кърпа, тази на нищо не прилича! За Бога, Арайа, никой ли не те е учил на обноски?
Тя се закиска, скочи от скута му и подвикна, докато тичаше за Нед:
— О, учили са ме, но няма голяма полза!
Кралят сключи ръце на корема си и се засмя доволно.
Джей Ти се събуди още при първия шум зад вратата към тайния тунел. Надигна се тихичко, измъкна револвера от чекмеджето на нощното си шкафче и отиде на пръсти до вратата, зад която се намираше тайният ход.
Беше готов за стрелба, само изчакваше вратата да се отвори…
— Стой! Или ще стрелям! — извика той, когато вратата със скърцане зейна.
Чу се само едно изхълцване.
— Гена? — запита той подозрително.
— Гена — отвърна Арайа с понадебелял глас.
Джей Ти отскочи от нея, като че бе болна от прилепчива болест. Бързо щракна лампата. Арайа представляваше странна гледка. Стиснала в ръка бутилка шампанско, силно притисната към тялото й, само по хавлия, която по-скоро разкриваше тялото й, отколкото да го закрива.
— Махни се! — промълви той без глас. Тя влезе смело още крачка напред.
— Но, Джарл! Не се ли радваш да ме видиш?
— Пияна ли си?
— Мисля, че да. Но понеже никога не съм се напивала, не мога точно да кажа. Я кажи, по какво човек
