В колата двегодишното момиченце седеше в скута й, по-големичките, три– и четиригодишно, се бяха притиснали към нея. Франк и Джей Ти бяха погълнати в разговор за някакви макари и лебедки, с които да пренасят гроздето от хълмовете в долината.
В двореца ги посрещна Гена, останала без дъх от тичане. Тя изглеждаше прелестно с разрошената си коса и порозовели от бързането бузи.
Арайа искаше да каже нещо, но замълча, защото видя как очите на Гена станаха чак кръгли от изненада. Тя замръзна на мястото си, вперила поглед във Франк Тагърт, като в някакво извънземно същество. Лицето на Франк изгуби мрачното си изражение. Той пое дълбоко въздух, слисан от вида на тази фея.
— Мисля, че искате да бъдете представени един на друг — ухили се Джей Ти и сложи шеговито ръцете им една в друга: — Това е Гена, това е Франк! Хайде Гена, заемете се с Франк и му покажете всичко тук!
Като сомнамбули двамата се отдалечиха от тях.
— Не съм сигурна дали… — В гласа на Арайа прозираше колебание. — Искам да кажа, че Гена е… а и Франк…
— Да, млади са, Арайа. Ела да потърсим нещо за ядене. Децата са прегладнели навярно! — И Джей Ти я дръпна безцеремонно за ръката. Арайа хвърли един последен поглед към Гена и Франк и тръгна след него към трапезарията.
Арайа сама се погрижи да изкъпят децата. Нареди да сложат три легълца в нейния салон и ги настани при себе си. Но на следващата сутрин още се явиха две семейства, които бяха разбрали за децата и искаха да ги осиновят. Арайа не беше мислила да се разделя толкова бързо с малките, но за тях, естествено, бе по-добре да имат свое собствено семейство. Даде ги заедно и тричките на семейството, което говореше добре френски.
След две денонощия пристигна американски самолет със сто и седемнадесет сирачета от Франция и Италия. Точно в часа, когато цялото кралско семейство трябваше да присъства на тържествения парад в чест на изтеглянето на северните племена през 1084 година!
Кралската гвардия осигури извозването на децата до столицата — с джипове, коне, мотоциклети, та дори и в каруци. Парадът беше забравен. Объркването стана особено голямо, когато Джей Ти разпредели децата и повери по няколко на всеки член от кралското семейство. След първоначалните възражения и вайкания постепенно всички се прибраха в двореца — до вечерта не остана вана в двореца, която да не е пълна с цамбуркащи се деца.
Фреди, Ники и Тоби скоро установиха, че в лицето на децата намират благодарни слушатели за ловджийските си подвизи. Лейди Барбара се зае сама да търка и четка трите момиченца от Италия дотогава, докато ги превърна в някакви розови ангелчета. Леля София тръбеше заповедите си в ушите на двамата малчугани, които й бяха поверени. Двете момчета през цялото време на полета се бяха дразнили и боричкали, но под гърмежите на нейните нареждания се превърнаха едва ли не в агънца. А леля Брадли си беше избрала двама красиви четиринадесетгодишни юноши, които й се възхищаваха.
Арайа и Джей Ти разпределиха деца и за служителите в двореца. Настъпи невероятно оживление.
— Така с това свършихме — въздъхна Джей Ти. Самият той и Арайа бяха изкъпали четиринадесет деца. Сега и последното беше облечено и всички деца бяха изпратени в салона да закусват.
Капнали и доволни Джей Ти и Арайа седяха на мокрия мраморен под на банята.
— Защо ме гледаш така странно? — попита Арайа.
— Просто си спомних за принцесата, с която се запознах на острова. Не искаше нищичко да направиш сама. Как се сърдеше, че един обикновен гражданин иска да седне до тебе! А сега височайшата дама изкъпа собственоръчно тия мръсни хлапета.
— Ланкония има нужда от деца. Всъщност всичко, което съм правила, е било винаги за Ланкония.
— Така ли? — Очите му пламтяха. — Всичко ли си правила единствено за Ланкония?
Нямаше място за повече думи. Сграбчиха се като безумни.
— Миличка моя! Толкова ми липсваше! Толкова жадувах за теб…
Любиха се на студения под. Той я облада с такава дива страст, че Арайа се чувстваше като отнесена от порой — тя проплакваше, викаше, молеше със страстен шепот да не престава… Когато пред очите им експлодира едновременно огненото кълбо на върховната наслада, Арайа имаше чувството, че цялото й тяло се разлетя на хиляди парченца.
Джей Ти пръв се раздвижи. Със забулени още от унеса очи той сякаш се изненада, че вижда Арайа до себе си. Надигна се смутено.
— Аз трябва да вървя. Трябва… да се махна оттук… — С треперещи пръсти той се опитваше да постегне униформата си. „Да се махне! Да избяга веднага…“
Сякаш го гонеха сто дяволи. Не вървеше, а по-скоро тичаше през парка. Спря чак в Градината на краля. Ръката му трепереше, когато запали цигара.
„Изкушение! — помисли си той. — Всичко в тази страна те привлича…“
Всичко беше толкова необичайно! Когато си гладен — някой вече е поднесъл яденето. Хвърлиш дрехите си на пода, някой в миг ги е прибрал. Около него пърхаха добри духове, готови да прочетат в очите му всяко желание, преди да го е изрекъл. Потрябваше ли му кола — тя беше готова на часа, шофьорът вече чакаше. Всичко зависеше от самия него — да стои до среднощ, да става в зори, да мързелува или да работи по двадесет часа на ден! И сам можеше да избира: плуване, езда, излети в планината или онези вълнуващи бойни изкуства… Или разходките в прохладните уханни градини.
Но най-вълнуващото изкушение беше Арайа. Наблюдаваше я непрекъснато, навсякъде. С какво усърдие само беше къпала децата! Това беше наистина една сърдечна и мила жена, точно както я определи кралят! Само че тази жена беше скована от бронята на дворцовия протокол. Сега самият той я разбираше по-добре, защото знаеше как е отрасла. Какво би станало от него, ако и той беше възпитаван тук, в двореца? Дали нямаше и той да разиграва сцени като Тоби, че са му поднесли някоя неузряла ягодка? Сигурно щеше да е свикнал с услужливите ръце на слугите дотолкова, че изобщо да не ги забелязва и спокойно да обсъжда пред тях и най-интимните си тайни.
Откакто знаеше, че гвардията пое охраняването на Арайа, Джей Ти свърши страшно много работа. С помощта на двама секретари направи списък на хората, които биха се облагодетелствали най-много от смъртта на Арайа. За ужас на прислугата той прекарваше цели часове в кухнята, за да долови нещо от брътвежите и клюките. Но напразно. Не направи нито крачка напред в разкриването на убиеца.
Какво ли не направи, но не успя да възприеме престоя си в Ланкония като чисто задължение. Когато се раздели първия път с Арайа, той беше толкова ядосан, че направо се радваше да се отърве от нея. Още си спомняше каква ярост го обзе, когато разбра, че го е водила за носа и е възнамерявала да го задържи завинаги в Ланкония. Но сега беше различно. Той вече знаеше какво значи да бъдеш член на кралското семейство. Видя как хората се трупаха около Арайа и молеха да им помогне.
Джей Ти въздъхна и изгаси цигарата си. Ами посещението им в лозята! Той беше толкова горд с нея, с това, че хората я обичат, с това, че тя се държи толкова естествено и проявява интерес към всичко…
Не му беше лесно да избяга от нея тази нощ. Как хубаво би си легнал с нея, в края на краищата това беше негово изконно съпружеско право! Но за него тя продължаваше да бъде нещо, дадено назаем. Нещо, което ще трябва рано или късно да се връща.
Как ли не се беше насилвал да стои по-далече от нея! Но всеки път, когато я видеше с графа, изпитваше тази необяснима болка в гърдите си… А колко ревнива се показа тя заради Гена! Ами онази смешна история, дето щяла да иска главата на гвардееца, който го метна на земята!
Чувстваше как неговата любов към Арайа става все по-силна с всеки изминат ден. Вече не смееше да помисли какво ще излезе от всичко това.
Трябва да сложи край! Не може да продължава така. Вече няма да се докосне до нея, ще си гледа работата…
Той затвори очи и вдъхна дълбоко чистия планински въздух. Сети се за морето.
— По дяволите!
Най-добре ще е да потърси Франк. Да огледат плановете за новите съоръжения. Не беше срещал досега хора, които толкова да не умеят да работят с машини, колкото тези ланконци! Онова, от което наистина имаха нужда, беше да се създаде една свястна политехника, за да изучават младите хора машиностроене. А
