Джуд Деверо
Принцесата
ГЛАВА ПЪРВА
Ки Уест, Флорида, 1942
Малката моторница лавираше бавно в тихите води на залива. Джей Ти Монтгомъри протегна дългите си крака, като внимателно нагласи ранения си крак върху възглавниците, натрупани на дъното на лодката.
Джей Ти беше много привлекателен мъж. Тъмната му коса бе старателно подстригана в неизменната „канадска ливада“, прическата, превърнала се едва ли не в отличителен белег за флотата. Имаше сияйни, сини като морето очи и дълъг орлов нос, който при един по-дребен мъж би изглеждал може би грозно. При Джей Ти обаче този нос само засилваше ярката индивидуалност на лицето му. Майка му обичаше да се шегува, че този типичен за Монтгомъровци нос бил истински дар божи — пазел красивите лица на мъжете от юмруците на онези, които не понасят прословутата им твърдоглавост. Енергичните, твърдо изрязани устни, които можеха да се свиват в жестока гримаса, но и да се отварят в широка сърдечна усмивка, както и дългият белег на бузата завършваха неотразимото лице на този мъж, около който жените пърхаха на ята. Всички го наричаха само с инициалите на името му, за всички беше Джей Ти, а не Джарл Тайнън Монтгомъри.
— Да пукна, ако мога да те разбера! — сви рамене Бил Фрейзър, който управляваше лодката.
Бил Фрейзър беше дребен и закръглен, пълна противоположност на своя строен и представителен приятел. Беше само на тридесет и три години, но косата му започваше да оредява. Мъж като него би трябвало да е едва ли не благодарен, че другарува с Джей Ти Монтгомъри. Около Джей Ти постоянно се увъртаха момичета, самият Бил се бе оженил само преди шест месеца за една от младите жени, които си падаха по Джей Ти.
Джей Ти не отговори на приятеля си. Само затвори очи и вдъхна с пълни гърди соления морски въздух. Какво блаженство, да се измъкнеш най-сетне от шума на машините, от душната миризма на маслата и от отговорността за други мъже! Тук никой не ти задава въпроси, никой не те дърпа за отговор!
— Ако бях ерген като тебе — продължи мисълта си Бил — щях да ида на Дювол стрийт и да си прекарам царски! Наистина не разбирам защо искаш да прекараш отпуската си на този забравен от Бога остров!
Джей Ти спря за малко сънения си поглед върху Бил и след това се загледа отново в обраслите с мангрови дървета острови около тях. Не би могъл да обясни на градско чедо като Бил какво чувства.
Джей Ти Монтгомъри бе израснал в Мейн на морето, далеч от шума и треската на големия град. Когато другите момчета на неговите години мечтаеха за първата кола, на шестнадесет години той вече получи първата си лодка с платна. Беше едва на осемнадесет, когато прекарваше сам самичък по две-три денонощия в морето и си мечтаеше как един ден ще обиколи света на платна. Тогава обаче японците бомбардираха Пърл Харбър и започна войната. Така той бе…
— Хей! — подвикна Бил и прекъсна мислите на приятеля си. — Само не започвай да мечтаеш още от сега! Впрочем, сигурен ли си, че имаш достатъчно провизии? Нещо ми се струва, че яденето няма да ти стигне. И без това Доли ми проглуши ушите, че си страшно отслабнал…
Джей Ти се усмихна при мисълта за хубавичката съпруга на Бил.
— Имам всичко необходимо — каза той кратко. Хората, родени в града като Бил, не могат да разберат, че морето ти предлага всичко нужно, за да живееш. Носеше си мрежа, въдица, няколко тенджери и прибори. Единственото, с което се бе запасил, беше малко зеленчук. През следващите няколко дни ще си живее царски — свободен от всякакви задължения, далеч от шума… Само при мисълта за това го обземаше лудо нетърпение.
Бил се засмя и цялото му лице затрептя във весели бръчици.
— Дадено, печелиш! Няма да ти се бъркам! И все пак смятам, че си побъркан. Командирът те очаква да се явиш на служба в понеделник сутринта, така че ще те взема в неделя. Доли поръча да ти кажа да си мажеш редовно раните с мехлема, иначе много ще се разсърди. Би предпочела тя да поеме грижата за тебе…
Бил се ухили, като видя как очите на Джей Ти се разшириха от ужас.
— Лично аз мога да издържа на самотен остров само ако до мене има две-три чаровни хубавици, които да пъхат в устата ми сочни резенчета манго.
— О, само не жени! — простена Джей Ти с престорен ужас.
— Знаеш ли, мисля, че за онази сладурана радистката вината си е твоя! — засмя се Бил отново. — За всеки е ясно че тя си търси съпруг. Ти защо не се реши? Препоръчвам ти брака най-горещо!
— Ето това там е моят остров! — заяви Джей Ти, без да обели и дума по въпроса за брака.
— Добре де! Обясни ми как различаваш един остров от другите? Но все пак тази твоя шантава приумица си има и добрата страна: ще се радваш да попаднеш след няколко дни отново сред хора и да можеш да вършиш нещо!
Джей Ти само се намръщи.
„Спокойствие! — помисли си той. — Единственото, което искам, е малко спокойствие. Да чувам само вятъра и вълните! И тази божествена храна. Без блудкашите на моряшкия стол. Само омари, риба, раци, миди…“
— Спри мотора! — извика той на Бил. — Ще заседнем!
Бил се подчини и лодката се плъзна леко върху тясната бяла пясъчна ивица.
Предпазливо, за да не засегне полузаздравелите рани от изгоряло по крака си, Джей Ти превъртя дългото си тяло и скочи в плитката вода. Тежките ботуши му пречеха да върви. Само Бил да си тръгне, ще махне тази проклета униформа!
— Дава ти се последна възможност да промениш намеренията си! — подвикна Бил закачливо, докато му подаваше първия сандък. — Ако аз имах отпуска, щях така да се натряскам, че да не изтрезнея чак до последния ден!
Джей Ти се засмя и усмивката разкри равните му, ослепително бели зъби.
— Благодаря за предложението! Предай, моля те на Доли, че редовно ще си слагам от мехлема и че ще ям достатъчно!
— Доли страхотно се безпокои за тебе! Бас държа, че като се върнеш, ще е насъбрала около себе си куп млади момичета, които веднага ще пощръклеят по тебе.
— След отпуската положително ще съм събрал сили за тези атаки. Но сега е по-добре да тръгваш, май че ще завали — каза Джей Ти, като едва успя да прикрие досадата в гласа си.
— Виждам, че бързаш да се отървеш от мене. Ще те взема в неделя, значи.
— В неделя вечер! — поправи го Джей Ти.
— Дадено. Нека да е в неделя вечер. Да знаеш обаче, че Доли ще се безпокои страшно за тебе. От сега си зная, че ще ми къса нервите с нейните безкрайни въпроси.
Джей Ти пристъпи към лодката и се засмя:
— Добре тогава. Успя да ме убедиш. Аз ще се върна при Доли, а ти остани тук!
— Говориш глупости! — тросна се Бил. Усмивката му замръзна.
Пухкавата и апетитна Доли беше неговата голяма любов. Понякога Бил се питаше, какво ли намира тя в мъж като него. Въпреки че Джей Ти му беше приятел и именно той го бе запознал с Доли, сега отново го парна ревност при думите на този хубавец.
Джей Ти се разсмя от все сърце, като видя възмутеното изражение на приятеля си.
— Е хайде, потегляй! И внимавай да не объркаш пътя!
Бил запали двигателя и лодката се измъкна бавно от малкия залив.
Джей Ти остана още малко на брега, загледан след приятеля си, докато лодката не се скри зад близкия остров. След това разпери ръце и пое дълбоко въздух. Мирисът на водорасли, соленият въздух и шумоленето на мангровите дървета му напомниха за родния Мейн.
След като близо цяла минута се наслаждава на чудесното чувство, че е свободен, той вдигна багажа си и тръгна надолу по плажа. Преди около година, когато бе изпратен за първи път в Ки Уест, за да надзирава ремонта на корабите, той зърна този остров с далекогледа и веднага реши, че иска да прекара там поне няколко дни.
През последната година прочете няколко книги за Ки Уест и околностите, така че вече знаеше какво е
