нужно, ако искаше да поживее в палатка на някой от мангровите острови.
Всички твърдяха, че мангровият остров е непроходим. Но Джей Ти скоро установи, че това беше твърде меко казано. Тук клоните на дърветата се спускаха до земята и образуваха непробиваема стена.
Джей Ти свали ризата си, взе едно мачете и се зае да просече пътечка през джунглата. Знаеше, че на всеки мангров остров се намира езерце със сладка вода — трябваше да се добере до него.
Наложи се да работи непосилно цели четири часа, за да стигне до водата, останал без сили. Доли имаше право, като все повтаряше, че е много измършавял. През трите седмици, които прекара в болницата, той отслабна с няколко килограма. Раните от изгаряния по цялата му лява страна едва-едва се бяха покрили с нова розова кожа. Сега те щипеха непоносимо, подлютени от солената пот.
Той поспря за миг и се огледа. От трите страни го ограждаше лъскавата листна стена на мангровите дървета, но право пред него блестеше езерцето. На малката поляна около него имаше достатъчно място да разпъне палатката, да прибере малкото си вещи и да направи огнище.
Джей Ти избърса потта от лицето си и тръгна обратно към брега. Пътеката, която бе просякъл, лъкатушеше — не искаше пътят до лагера му да личи отдалеч. Пред Флорида на няколко пъти бяха забелязани германски подводници. Джей Ти нямаше никакво желание да се събуди някоя сутрин с опрян в гърлото му щик.
Слънцето почти се бе скрило зад хоризонта, когато Джей Ти довлече до езерцето всичкия си багаж и подреди своя бивак. Бе хвърлил дрехите си и сега, останал само по шорти и ботуши, се запъти отново към плажа. Свали ботушите, взе специална мрежа за омари и нагази в топлото море.
— Ето ти няколко предимства, заради които това място си заслужава рекламата — промълви той на глас, като си спомни за ледената вода по крайбрежието на Мейн.
Щом навлезе до гърди във водата, той се гмурна и заплува бързо към една скала, чийто връх се подаваше над водата. За съжаление, откакто започна войната бистрите някога води около Ки Уест бяха замърсени с масла и всякакви останки от разбити кораби. Опитното око на Джей Ти веднага зърна сянката. Той пъхна мрежата в една дупка, завъртя я ловко няколко пъти и бързо дръпна. Уловът беше добър: четири омара се бяха заплели в мрежата с огромните си мустаци. Единият успя да се освободи, но Джей Ти хвана здраво останалите три за клещите им и ги отнесе в лагера.
Само след няколко минути под котлето с вода лумна весел огън. С добре заучено движение Джей Ти сръчно пречупи гръбнака на омарите, преди да ги нахвърли в кипящата вода. Тези омари бяха по-различни от омарите в Мейн — по-дребни, с люспеста черупка, но ставаха също толкова червени след сваряване.
Един час по-късно Джей Ти изхвърли празните черупки в морето. Усмивката не слизаше от устните му, когато се качи в хамака, разпънат между две дървета. Въздухът бе приятно топъл, вълните приспивно шумяха. Беше толкова доволен… Не се бе чувствал така добре откакто напусна дома си.
Спа дълбоко и крепко, както не бе спал от година насам. За първи път от седмици не го връхлетя кошмарът, който го измъчваше непрестанно от онази нощ, в която за малко не изгоря жив.
Когато слънцето изгря, Джей Ти все още спеше дълбоко. Нямаше ги онези коравосърдечни сестри, дето те будят в пет сутринта с термометър в ръка и грачат своето бодро „Е, как сме тази сутрин?“.
Дори когато проехтяха изстрелите, той ги регистрира в просъница, само с подсъзнанието си. Знаеше, че е на сигурно място и изстрелите положително не го застрашават…
Но изведнъж скочи и се ослуша. Нещо не беше наред, макар че не осъзнаваше какво. Той се прехвърли бързо от хамака, без да обръща внимание на острата болка в лявата си страна. Нахлузи шортите и ботушите си, завърза ги набързо, грабна пушката и хукна.
Дотича чак до брега, но не откри нищо необичайно. Засмя се на глас, че е толкова страхлив.
„Просто съм сънувал!“ — успокои се той и тръгна да се връща.
Но се разнесе нов изстрел. Ниско приведен, Джей Ти затича по протежение на плажа. Скоро ги видя: двама мъже в една моторница. Единият беше на кормилото, другият се целеше във водата.
Джей Ти напразно се взираше, за да види в какво стрелят. Сепна се, като видя сред вълните да се мярка като тъмна сянка глава на човек.
Без да се замисля, Джей Ти се хвърли напред. Макар че бушуваше война и преследваният можеше да е германец, всичко в него въстана срещу тази неравна борба. Скри пушката си зад едно дърво, захвърли ботушите си и скочи във водата.
Опитваше се да се движи безшумно, без да изпуска от очи двамата мъже и главата във водата. Когато главата изчезна и не се появи на повърхността, Джей Ти се гмурна и излезе на повърхността да си поеме въздух чак зад кърмата на лодката.
— Ей там! — чу той глас над главата си и куршумите отново заплескаха във водата, един дори жулна рамото му.
Джей Ти се гмурна отново и се озърна под водата.
Точно когато въздухът му свърши, видя тялото. Енергично загреба нататък. Сграбчи човека около кръста и се оттласна нагоре. Видя наблизо някакви мангрови коренища и се насочи към тях, плувайки под водата. Дробовете му горяха, сърцето му лудо биеше.
Почти задушен, той изскочи на повърхността. С треперещи ръце изтегли безжизненото тяло от водата. Когато направи опит да се ориентира, видя двамината. Бяха изключили мотора и стояха изправени в лодката, с гръб към него.
Джей Ти се придвижваше бавно с товара си към коренищата. Тихо изохка, когато острите като ножове мидени черупки, залепнали по мангровото дърво, одраскаха полузаздравялата му кожа. Стисна зъби и не издаде нито звук повече, въпреки че корените го изпонарязаха дълбоко целия.
Мъжете обърнаха лодката.
— Улучи я — чу се гласът на единия. — Да се махаме!
— Искам да съм абсолютно сигурен — възпротиви се онзи с пушката.
„Улучи я?!“
Джей Ти погледна лицето. Държеше в ръцете си красива млада жена, по всяка вероятност мъртва.
Почувства как в гърдите му се надига гняв. Поиска му се да се хвърли срещу мъжете, които се бяха осмелили да стрелят по една безпомощна жена. Но освен малкия нож нямаше никакво оръжие у себе си. Цялото му тяло бе в полузараснали рани от изгорено, а и не знаеше доколко сериозна е раната от куршума в рамото му.
С рязко движение той дръпна тялото на жената по-близо до себе си. Усетил допира на женска гръд, у него се пробуди мъжът-покровител и той я взе в ръцете си, безжизненото й тяло, като че прегръщаше любима.
Не сваляше поглед от мъжете, които претърсваха водата.
— Стори ми се че чух нещо! Прилича на мотор — извика мъжът на кормилото. — Тръгвай! Мъртва е. Да се чупим!
Другият метна пушката си на рамо, седна и кимна на другаря си. Моторът изрева и лодката изфуча нататък.
Джей Ти изчака, докато лодката изчезна от погледа му и заплува бавно и предпазливо към брега, прегърнал здраво жената с ранената си ръка.
— Не умирай! Не бива да умираш! — повтаряше той непрекъснато. — Моля ти се, дръж се!
Положи я на пясъка безкрайно внимателно и започна да изтласква водата от дробовете й. Беше облечена във вечерна рокля с дълги ръкави и без деколте, прилепнала по тялото й — като изваяно. Беше висока, с тесен ханш, с тъничка талия, с ръце да я прихванеш, и големи сочни гърди. Лицето й бе извърнато настрани, очите затворени, дългите тъмни мигли се открояваха на порцеланово-бледото й лице. Приличаше на някакво екзотично, скъпоценно цвете.
„И искаха да убият такава красавица?!“ — помисли той гневно.
— Сладко дете! — промълви гласно той, докато продължаваше да натиска ребрата й. След това вдигна нагоре ръцете й. — Хайде, детенце! Дишай! Хайде! Заради татко Монтгомъри!
От раната в рамото му и от безбройните порязвания по тялото му струеше кръв, но той не обръщаше внимание. В момента го интересуваше само животът на тази красива млада жена.
— Хайде, миличка, помъчи се! Ти си в безопасност. Не се предавай! Аз ще те пазя. Хайде, детенце! Заради мене! Дай си труд!
