беше учила на добри обноски, но съвсем не я беше подготвила за подобни ситуации!
— Американската жена и куфарите ли носи? — попита тя невинно.
— Ако мъжът й поиска, прави го — отвърна той, но все пак извика пиколото да отнесе куфарите й до колата.
Пътуваха до Ки Уест с транспортен самолет. През време на полета Джей Ти проверяваше знанията на Арайа за първите заселници и за Христофор Колумб. Тя отговаряше на всички въпроси точно, но това като че ли изобщо не му направи особено впечатление.
Точно когато премина към третата глава от учебника, той заспа и Арайа с удоволствие се върна към филмовото си списание, пъхнато в учебника по история. Той положително нямаше да забележи, ако тя не бе задрямала, така че книгата падна с трясък от скута й и той подскочи:
— Това какво е? — разтърси я грубо той.
— Много е приятно, нали? — промълви тя уморено.
За безкрайно нейно учудване, Арайа видя, че Джей Ти се смее.
— Нали трябваше да учиш за историята на Америка? — каза той спокойно.
Шумът на моторите ги принуди да приближат плътно глави, иначе нищо не се чуваше. Арайа установи, че отблизо Джей Ти изглежда още по-добре.
— Няма ли нищо друго освен история?
— Естествено, шоубизнесът е по-интересен за тебе! — Той посочи филмовото списание. — Впрочем, това вече го знаеш. А, разбира се, също така и американското семейство. Би трябвало да ти разкажа за живота в едно средно американско семейство.
Арайа кимна радостно:
— О, да! С удоволствие!
Джей Ти поразмисли известно време и каза:
— В Америка всички членове на семейството са равноправни. Сферите на отговорност са ясно разграничени. Мъжът печели парите, жената се грижи за дома и децата. Мъжът е задължен да осигурява на своята жена и на децата всичко необходимо, затова ходи всеки ден на работа. Мъжът дава много и изисква твърде малко в замяна… — Джей Ти млъкна и се настани по-удобно в креслото. — Или казано накратко: ние мъжете работим като волове, докато дамите по цял следобед пият чай! — Той се засмя горчиво. — Освен това към нашите задължения влиза и военната служба…
— Разбирам — кимна Арайа, без обаче да е разбрала нищичко. — Като казваш, че жената се грижи за къщата, значи ли това, че тя поправя и покрива, ако прокапе?
— Ох, не, разбира се! Ще вика майстор. Тя поддържа реда в къщата, мие прозорци, готви и така нататък. Какви ти покриви!
— Жените мият прозорците? А пода?
— Жената почиства цялата къща. Е, не е някакво специално занимание. Просто такава е домакинската работа. Всеки може да го прави, дори и една престолонаследница!
— Ти каза, че жената готви… Тя ли съставя менюто? Тя ли мие съдовете?
— Естествено. Американската домакиня е твърде многостранна и независима…
— Ами когато дойдат гости? Тя готви и за гостите, така ли? Но сервира не тя. Това не е нейна задача, нали?
— Вече ти обясних, че тя се грижи за дома. Това включва и гостите в този дом.
— Тя ли шие и кърпи дрехите на семейството?
— Да.
— За децата пак тя ли се грижи?
— Разбира се!
— Кой й помага, когато трябва да напише някакви писма или да отиде да плати сметките?
— Обикновено мъжът дава част от заплатата си на жената. Тя осигурява храната, плаща сметките и купува всичко, необходимо за децата.
— Разбирам. Тя ли шофира?
— Как иначе би могла да отиде до супермаркета?
— Страшно впечатляващо.
— Как така „впечатляващо“.
— Ако правилно съм разбрала, американката е не само секретарка, шофьор, счетоводител, чистачка и доставчик на продукти, но също така икономка, домакиня, ковчежник, камериерка, чистачка и гувернантка. За градината пак тя ли се грижи?
— Тя се грижи и за градината, макар че съпругът, стига да има свободно време, често й помага.
— Наистина впечатляващо! Една единствена жена е шеф на домакинството, управител, прислуга и снабдител и въпреки това намира време да пие чай по цели следобеди. Според мене, това е ужасно интересно!
— Давай да приключваме с тази тема! Съвсем не е така, както ти го представяш! — Джей Ти попромени любезния си тон.
Но Арайа нямаше спиране:
— Разбира се, мъжете започнаха войната, нали? Защото не мога да си представя, че една жена би могла да хвърля бомби върху децата на други жени. А освен това жените са твърде отрудени, за да се занимават с такива безсмислици. Нали казваш, че трябва да пият чай, да подрязват живия плет, да перат и мият…
— Хайде да спрем до тук, моля те!
Арайа взе учебника по история, но не започна да чете. Да бъдеш американка беше много по-трудно, отколкото бе предполагала.
На летището в Ки Уест ги чакаше кола, която ги закара до малка двуетажна къща, близо до някакво гробище.
Джей Ти отвори дървената порта, боята на която се беше поолющила и радостно каза:
— Не зная как тия от флотата са успели да ни намерят това къще! Хората чакат на опашки за жилище.
Арайа съвсем не бе зарадвана. Къщата й се виждаше микроскопична! На долния етаж имаше само едно помещение — и трапезария, и дневна, с малка кухия и баня, с някаква голяма бяла машина в нея. По стръмна вита стълба се стигаше до спалнята. Мебелите изглеждаха овехтели, избелелите сини тапети също не я очароваха.
Джей Ти качи горе куфарите на Арайа и каза:
— Отивам с колата до базата. Подреди си нещата в гардероба. Военните казаха, че тук има всичко необходимо. Надявам се, че ще се намери и нещо за ядене. След като свършиш, можеш да се позанимаеш с книгите си…
Той млъкна, понечи да каже още нещо, но премисли и тръгна.
Арайа излезе на балкона и погледна към гробището.
— Ало! Има ли някой в къщи? — чу тя мъжки глас, идващ откъм входа.
— Джей Ти? — подвикна някаква жена. „Странни нрави! — помисли си Арайа. — Тези американци си влизат направо в чуждите къщи!“
Тя изтича към стълбата и погледна надолу. Долу бяха застанали три двойки.
— Мили Боже! — ококори се един от мъжете. — Вие ли сте дамата на сърцето на нашия Джей Ти?
Всички вдигнаха глави към нея.
Арайа може и да не беше способна да се облече сама или да се оправя с парите, но беше безупречна дама, която знаеше как се посрещат гости.
— Здравейте! — поздрави тя усмихната и се плъзна надолу по стъпалата.
— Принцесо! — дочу тя едни познат глас. Бил Фрейзър направи крачка напред, следван плътно от красива руса жена. — Искам да кажа… — добави той смутено.
— Аз съм… — се опита да обясни Арайа, но един от мъжете я прекъсна:
— Принцеса е предостатъчно! Страшно ви подхожда. Мога ли да ви представя приятелите на Джей Ти? Просто минахме да ви поздравим с добре дошли.
Той й представи Карл и Пати, Флойд и Тейл, Лари и Бони. Бил побърза да я запознае с жена си Доли.
