Джей Ти прекара нервно ръка по брадичката си.
— Това е първият ни радар и аз не съм съвсем наясно. Тая проклетия идва от Великобритания и не зная как ще работи на нашите кораби.
Бил се позасмя, но лицето на Доли се сви и тя остро каза:
— Мисля, че би трябвало да прекараш почивния ден с жена си!
— Имам си по-важни занимания. Я кажи, Доли, да си донесла случайно от онзи твой шоколадов кейк?
— Разбира се. Отрежи си едно голямо парче! Или и за това ти е нужна твоята голяма и силна жена?
Доли се врътна на токовете си и без да чака отговор, остави двамата мъже.
— С какво я ядоса пак, та се е разфучала така? — попита Джей Ти.
— Аз нищо не съм сторил, драги! Я кажи как я карате с принцесата?
— Точно както си знаех. Наистина безполезно същество! Трябваше да й показвам как да си пуска крана в банята…
— Не ми се вижда чак толкова безпомощна.
— Е, да, вече са налице първите успехи от моето обучение. Само преди седмица би поискала от теб да й сервираш мидите в златен поднос…
Бил поклати глава. Започваше да проумява целта на тази женитба.
— Трябва страшно да обича страната си. Преди седмица само, не позволяваше на никой да я докосне, а сега търпи Мич да я опипва!
Той погледна приятеля си, но реакция не последва. Вместо това Джей Ти каза:
— Изясниха ли се всички въпроси с преоборудването на танкера?
— Да — отвърна Бил с досада. — Отивам да си взема още една бира.
Джей Ти се приближи до Арайа — останалите отново застанаха нащрек. Мич светкавично дръпна ръцете си от нея.
— Имам да свърша още нещо — каза Джей Ти. — Ти ще имаш грижата за гостите, разбра ли? — Той огледа смълчалите се млади хора. — Вие си стойте докато ви е приятно! Весело прекарване и лека нощ!
Всички го изпратиха със смаяни погледи.
— Е, това беше вече като студен душ! — промърмори Гейл.
— А бе какво стана с онзи Джей Ти, дето го знаех от по-рано? — опита се да се пошегува Лари.
Доли спаси положението:
— Какво ще кажете да се срещнем утре в единадесет предиобед на сладолед?
— Разбрах, че Джей Ти е решил утре да работи.
— Ами, ще идем без него! Ще ви вземем утре в единадесет без четвърт, принцесо!
Арайа остана права на входната врата, докато новите й приятели се отдалечиха шумно по улицата. Тя дочу гласа на Доли:
— Слушай сега, Бил Фрейзър! Искам да ми разкажеш точно каква е цялата тази история, ако ще да не мигнем цяла нощ!
Джей Ти се бе излегнал на двойното легло всред куп чертежи и документации.
— Предполагам, че си оставил за мене малкото легло? — каза Арайа с влизането в стаята.
Едно „м-м-м“ бе единственият отговор.
Арайа се намръщи, но Джей Ти изобщо не я забеляза. Следвайки някакъв неосъзнат импулс, тя взе розовата нощница от скрина и изчезна в банята. През цялото време продължаваше да си тананика една от мелодиите, които слушаха тази вечер. Спомни си как танцуваха с Мич. Естествено, неговото държане бе безсрамно и абсолютно неприлично, но още изпитваше някакво приятно чувство.
Изкъпа се, изчетка грижливо косата си, докато тя рукна като водопад по раменете й, прибра дрехите си и ги закачи в шкафа в спалнята, без да престава да си тананика.
Вече привикна да подрежда сама гардероба си, изпитваше гордост и удоволствие, да гледа как всичко виси изпънато на закачалките.
— Какъв е всъщност този Мич? — попита тя Джей Ти.
— Какво? О, той управлява оптиката.
— Оптиката? Значи прави очила, така ли?
Джей Ти остави папката настрани.
— Не! В неговия отдел се извършва поправката на хронометрите и на морските измервателни уреди.
— Значи е важна личност.
— На война всеки е важен.
— Безспорно. Но какъв чин има той? Началник ли ти е? — Арайа приседна на ръба на леглото му.
— Ясно. Искаш да знаеш дали е херцог или принц, така ли? За съжаление, трябва да те разочаровам. Не, принцесо, Мич не ми е началник. Над мене има само едно началство и това е директорът. Аз съм шеф на Мич, а също и на Бил, Карл, Флойд и Лари. — Той сбърчи нос: — На какво миришеш?
— Това е парфюмът, който купихме в Майами — отвърна тя. — Приятен е, нали?
— Ти винаги ли се парфюмираш за през нощта?
— Естествено. Но всички бяха страшно мили. Всички в Америка се държат така свободно и непринудено.
— Моля те! Сега отиваш в собственото си легло! И не слагай повече тази нощница! За косата ще е по- добре да я вържеш на конска опашка. Сега ме остави на спокойствие и не забравяй учебника си по история! Утре ще те изпитам по материала от глава седем до глава дванадесет.
— Точно това няма да направим, защото утре целия ден ще ям сладолед! — прошепна Арайа на инат, отиде на леглото си и се задълбочи в едно от списанията. Искаше да прегледа каква фризура ще й отива…
Да пукна дано! — прошепна Доли Фрейзър и се облегна на таблото на леглото.
— Доли! Не ми е приятно да използваш такива изрази! — промърмори Бил и се сви под завивката.
— И на мене не ми е приятно да имаш тайни от мене.
Бил се обърна с лице към нея:
— Просто смятах, че това си е работа на Джей Ти. Господ да е на помощ на всеки женен мъж, който мисли, че може да има някаква тайна от жена си!
— Принцеса! Една истинска принцеса живее тук в Ки Уест и аз се запознах с нея! Представяш ли си, един ден тя може да стане кралица. А ако Джей Ти си остане неин мъж, може и той да стане крал! Значи познавам и крал, и кралица…
Бил отново се обърна на другата страна.
— Джей Ти изобщо не иска да става крал. Той има повече пари от сума ти крале. Ожени се за принцесата само за да я спаси и за да я учи да се държи като американка. След като в Ланкония всичко се изясни, той ще си се върне и бракът ще бъде анулиран.
— Да се държи като американка, така ли? Ти видя ли онази купчина учебници? Ами как я изкомандва да му сервира?! Започвам да си мисля, че тези двамата не са се разбирали много-много на острова и Джей Ти е бесен срещу нея.
— Той твърди, че тя е истинско мъчение, защото цял живот други са й прислужвали и тя очаква други да вършат всичко вместо нея. Представяш ли си? Никога не се е обличала самичка! А Джей Ти разправя, че го карала да върви на две крачки след нея!
— Не забелязах такова нещо.
— Във Вашингтон са я арестували за кражба в магазин. Просто не знаела, че трябва да се плаща като си избереш нещо! А дала сто долара на носача, който й пренесъл багажа…
— Така значи. А какво направил Джей Ти? Учил я да познава парите, така ли?
— Естествено — отвърна Бил с досада. — Какво би трябвало да направи?
— Ами можеше да иде да пазарува с нея! Това щеше да е най-простото.
— Той точно така направи в Маями. Пръсна луди пари за нея. Хайде, Доли! Стига! Не можем ли да
