поспим малко?
— Лесна работа. Но искам да си изясня някои неща. Какво става, ако Джей Ти се влюби в нея? Тогава той няма да я напусне, остава в Ланкония и става крал!
— Съвсем не ми се вярва един американец да може да стане крал.
— Разбира се, че може! Щом е женен за кралица, ще стане крал! Чудя се дали Етел отваря и в неделя? Ще взема да звънна, за да разбера.
— Доли! В два часа посред нощ ще звъниш на фризьорката? — скара й се Бил, но тя вече бе скочила от леглото.
— Това няма да я безпокои! Ще направим принцесата такава, че Джей Ти ще ахне! Когато тръгнат за Ланкония, ще е толкова захласнат по нея, че ще се бори със зъби и нокти да не се разделят.
Бил изпъшка мъченически и притегли възглавницата върху главата си.
— Ох, Господи! Какви ги надробих отново!
ГЛАВА ДЕВЕТА
— Ставай! — каза Джей Ти. — Днес ще научим как се приготвя закуската.
Арайа неохотно отвори очи. Джей Ти беше застанал в другия край на стаята, вече облечен в своята униформа в цвят каки. Говореше толкова високо, като че ли ги делят километри.
Арайа се протегна.
— Колко е часът?
— Време е за закуска. Ставай, най-сетне!
— Сутрин винаги ли си толкова шумен? — Тя се облегна на възглавниците. — У дома сутрин една прислужница винаги ми носи в леглото кана чай. Като начало на деня това е чудесно.
Джей Ти замълча и я изгледа с такава неприязън, че цялото й лице пламна.
— Ставай! — повтори той, врътна се на токовете си и слезе по стълбите.
С усмивка Арайа си избра рокля от копринен шантунг — сигурно щеше да подхожда за сладкарницата. Джей Ти седеше в дневната и четеше вестник.
— Забави се прекалено дълго.
Той стана и отиде в кухнята.
— Това тука е тиган. Ето яйца и масло. Слагаш малко масло в тигана и след това прибавяш яйцата. По дяволите! Забравих шунката. Дай шунката от камерата!
— Камерата?
Той я избута настрани и отвори хладилника.
— Гледай тука! Това е шунка. Трябва да се научиш как се пържи, някой ден сама ще купуваш в супермаркета. Подай още един тиган, там долу под печката и сложи в него шунката!
Арайа дълго рови, докато намери тиган. Печката беше отрупана с кутията от яйцата, някакъв стар хляб, нечисти съдове от вечерта, яйчени черупки. Тя поиска да освободи малко място и пипна тигана с яйцата. Светкавично дръпна ръката си, без да издаде нито звук.
— Сложи ли шунката в тигана?
Арайа се опита да го стори, но болката в дясната й ръка стана непоносима.
— Е, да! Не можеш да пипаш храната с гола ръка, така ли? — попита Джей Ти свадливо. — Я хвани с две ръце!
Той хвана дясната и ръка и Арайа тихичко изскимтя. Джей Ти се стресна, погледна изпитателно пребледнялото й лице и обърна дланта й нагоре — бяха се надули вече мехури. Той моментално лепна отгоре парче масло.
— Какво стана? Ти изобщо не изпищя! Здраво си се изгорила!
Арайа не отвърна. Почувства само облекчение от хладното масло на дланта си.
— Дявол да те вземе! — изруга той. — Не мърдай и гледай само!
Докато приготвяше закуската, той непрекъснато ругаеше на глас. Но опържи и за нея шунка с яйца.
Най-после седнаха един срещу друг, сковани в ледено мълчание.
„Колко потискащо е тук! — помисли си Арайа. — Колко различно от закуските с дядо и сестра ми…“
Тя се усмихна, като си представи колко ли щеше да се забавлява дядо й, ако му разкаже за снощната вечер. Имаше да се смее на тези абсурдни американски нрави…
— Мога ли да се посмея и аз?
— Не ви разбрах?
— Смееш се и се питам защо. И аз се нуждая някой да ме поразвесели…
— О, само си представих как бих описала снощната вечер на моя дядо.
— И какво?
Арайа сведе очи към чинията си.
— Не вярвам да ти се види кой знае колко забавно. Все пак става дума за твоите приятели.
Джей Ти присви очи.
— Бих искал да зная как би описала приятелите ми на твоето височайше семейство.
Каза го толкова подигравателно, че Арайа кипна и вече пет пари не даваше какво би могъл да си помисли. Дядо й често казваше, че хората от гражданското съсловие нямат чувство за хумор, защото самите те се вземат много на сериозно.
Е, добре! Лицето на Арайа придоби съвсем различен израз, тя отвори смешно устичка, наведе глава настрани и започна с глас, който би подхождал на някакво безпомощно хлапе:
— Бони, къде е кетчупът? Бони, ще ми се едно доматче. Бони, къде е майонезката? Бони, за мен не донесе ли сладкиш? Нали знаеш колко обичам ябълков сладкиш? Бони…
Джей Ти я гледаше ококорен.
— Господи, това е Лари! Същински Лари! Бони винаги казва, че ако не е тя, той ще пукне от глад!
Лицето на Арайа придоби съвсем друг израз. Очите й нервно примигваха.
— Ох, виждаш ли, направо се влюбих в тази червената рокля! Какво чудо! Ох, съкровище, никога не съм мислила, че червеното е мой цвят… Но съм носила много червено като дете. Не намираш ли, че косата ми е твърде тъмна, за да нося този цвят? Ох, не знам! Май че съм и твърде дебела, за да нося червено. Гледай тука, тука… От сватбата досега съм наддала няколко килограма… Искаш ли малко лучец, съкровище?
Джей Ти се разсмя.
— Разбрах веднага. Това е жената на Лари, Бони.
Арайа също се смееше и продължаваше да унищожава закуската си.
— А Пати? Можеш ли да го докараш като Пати?
Очите на Арайа светнаха. Тя остави вилицата и стана. Извърна се с гръб към Джей Ти и наподоби идеално странната походка на Пати: със силно приближени колене и ръце, разперени като кокоши крилца, без да престава да грачи монотонно:
— Чарлз, смятам, че ще трябва да си купя и аз същата лампа. Тази приглушена светлина е истински божи дар за всякакъв тен…
Арайа млъкна и погледна Джей Ти изненадана. Той се смееше от все сърце. Колко хубаво беше да има отново публика! Винаги беше обичала да имитира разни хора. Такива представления си правеха с дядо й и сестра й след всеки официален прием…
Пред Джей Ти тя не се смущаваше, също както пред собственото си семейство. Сега тя се впусна да имитира всичките снощни приятели, като завърши представлението със сцена, в която едновременно всички участвуват. Представи мъжете малко отпуснати, наивно глуповати като деца. Жените им сипваха в чиниите, обираха трохичките от дрехите им, изглаждаха споровете между тях, като че мъжете бяха пораснали малки момчета. Но през цялото това време жените пък говореха за дрехи, пари, фризури, пари, рецепти за готвене, пари и отново пари.
Арайа го правеше без злоба и подигравка, сама се забавляваше с всяка роля, към която се обръщаше. Когато свърши, Джей Ти започна да бърше сълзите си, все още развеселен.
„Кой би могъл да помисли — Арайа го гледаше изненадано — че един американец има чувство за хумор!“
— Толкова смешни ли сме наистина? — запита той засмян.
