Имаше и един Мич, ерген.
Мич грабна ръката й:
— Джей Ти е глупак! Такава хубавица като вас не се оставя сама!
Жените се скупчиха около нея. Носеха пазарски мрежи и някакви тенджери.
— Къде сте купили тази рокля? — попита изведнъж Пати.
— Коприна ли е? — осведоми се Бони. — Естествена коприна?
— Нали току-що пристигате? Ако аз седна в самолета с такава рокля, ела да гледаш как ще се намачка!
— Ох, умирам за такава рокля!
Арайа пожела от все сърце тези жени да я харесат. Бяха облечени в приятни памучни рокли на цветчета, със сандалети на бос крак. Всички бяха късо подстригани, изглеждаха толкова млади и свежи! С копринената си рокля и своите дълги, пригладени назад коси Арайа се почувства чужда и старомодна. Премисляше трескаво какво да направи, за да достави удоволствие на тези жени. Изведнъж се сети!
— Лейтенант Монтгомъри ми подари няколко рокли, но не съм ги извадила от куфара. Искате ли да ги видите?
На мига жените се втурнаха нагоре по стълбата.
— А какво ще стане с вечерята? — подвиква след тях един от мъжете.
След десетина минути в спалнята цареше истински хаос. Жените издърпваха рокли от куфарите на Арайа и ги показваха на останалите. Арайа се усмихваше, но скоро и тя се спусна да вади дрехи от куфарите. Доставяше й такова удоволствие!
Тя попита Бони дали не иска да пробва една от роклите. Започна лудо събличане и обличане.
— Ох, непременно искам да се покажа на Лари! — изпъшка Бони, докато се оглеждаше с грейнали от възбуда очи в червената вечерна рокля.
— С тези обувки? — възкликна Арайа! — Нито пък с къси чорапи! Ето, сложете тези копринени чорапи, само те ще вървят!
Младата жена се поколеба. Решителният тон на Арайа я смущаваше малко.
— Ще ми кажете ли името на фризьора си? Искам да се подстрижа като вас. А ми се ще и да си купя малко козметика.
Вечерта се превърна в същинско модно ревю. Момичетата представиха на мъжете роклите и костюмите на Арайа. Доли се оказа малко по-закръглена за някои от моделите, но бе зашеметяваща във вечерната рокля с гол гръб и висока талия. Жените премираха от смях, мъжете ръкопляскаха!
— Бил наистина пощуря от ревност! — заяви Доли триумфиращо, когато се качи отново в спалнята.
На долния етаж се разнасяше миризма на печено месо.
— Джей Ти ще си остане без хамбургер, ако се забави само малко още! — каза Гейл. — Къде се губи всъщност?
— Замина до базата, за да провери дали всичко е в ред — отвърна Арайа. — Мислите ли че този цвят червило ми отива?
Но младите жени бяха страшно любопитни и все подпитваха, по малко за Арайа и Джей Ти. Единственото, което знаеха, бе, че след излизането си от болницата Джей Ти отишъл на някакъв остров, за да изкара отпуската си. След завръщането си изглеждал още по-изтощен, да не говорим за лошото му настроение. А само няколко дни след това някаква черна лимузина го взела от доковете и ето ти го сега женен!
— Изглеждате страшно сладка — заяви Доли и така успя да сложи край на неловкото мълчание. — Хайде сега да подредим тука и да слизаме! Иначе нашите божества ще излапат всичко!
Арайа бе в стихията си на съвършена домакиня. Умело и незабележимо направи всичко, за да получи всеки достатъчно и за ядене, и за пиене. Не беше много лесно да го направиш без всякакви слуги, но тя се справи великолепно. На няколко пъти улови възторжената усмивка, с която я гледаше Доли.
Джей Ти се появи при десерта.
— Пристига младоженецът! — обяви Гейл. — Я се смести малко, Мич, за да може Джей Ти да седне до жена си!
— Това вече е истинска изненада! — обърна се Джей Ти към Бил и Доли. — Оставихте ли ми поне нещичко?
— Месото се изяде, но има зеле, картофена салата и коктейл от раци. Сипвай си!
Джей Ти погледна Арайа подканващо.
— Жена ми ще ми приготви една чиния.
За миг всички млъкнаха смаяни. Арайа обаче отмести чинията си и стана.
— Лари, не бихте ли искали още малко от ябълковия сладкиш?
— Не, принцесо, благодаря! Мисля, че ядох повече, отколкото трябва.
— Какво е това „принцесо“ — запита Джей Ти подозрително.
— Звучи чудесно! Много сполучлив прякор, не намираш ли? — подхвърли Бил преднамерено безобидно.
Арайа взе чиния и насипа салата.
Джей Ти седна до нея.
— Американките наистина обслужват мъжете си. А са и добри домакини. Да не си почнала да караш гостите да те обслужват? Да не си яла хамбургера с нож и вилица?
— Остави я най-после на мира! — изсъска му Бил. — Беше великолепна! Направихте чудесна вечер, принцесо!
— Добре ли е така, господарю? — попита Арайа престорено и подаде на Джей Ти чинията.
— Не ставай нагла! — сряза я той. — Аз съм… Охо! Здрасти, Доли!
Той пое чинията и остави Арайа да стои права до него.
Доли погледна изпитателно Арайа, после бързо я дръпна настрани:
— Искаш ли да се срещнем двете в понеделник и да си поговорим по женски?
В това време някой сложи на грамофона плоча на Глен Милър и всички се втурнаха да танцуват. Само Мич, Арайа и Джей Ти останаха на малката тераса.
— Мога ли да ви поканя за този танц, мисис Монтгомъри? — каза важно Мич.
Джей Ти дори не вдигна очи от чинията си, когато Арайа изчезна с Мич в дневната.
Първият сблъсък с американския начин на танцуване бе за Арайа абсолютно шокиращ. Дори графът, с когото бе сгодена, не се бе осмелявал да я притиска толкова плътно до себе си.
— Отпуснете се! Трябва да сте малко по-свободна! — поучаваше я Мич, когато усети, че тя цялата се вцепени.
— Американките… Те така ли… са по-свободни?
— Ама вие от къде сте?
— От Париж — отвърна Арайа бързо.
— Ах! — примижа Мич и се опита да я притисне по-близо до себе си. Арайа рязко се дръпна. — След като сте французойка, вие сигурно знаете нещичко повече за любовта!
— Не, от това нямам никакво понятие — призна Арайа със сериозен тон.
Мич шумно се изсмя и я прегърна още по-здраво.
— Винаги съм се чудил на нашия стар Джей Ти…
Доли придърпа Бил по-близо до Мич:
— Внимавай как се държиш! — предупреди го Доли и кимна към Джей Ти, застанал на вратата към терасата.
Останалите двойки затаиха дъх, защото Джей Ти пристъпи самоуверено в стаята и се отправи към Арайа и Мич. Но той само мина край тях, като че ли изобщо не съществуваха.
— Бил, можеш ли да ми отделиш минутка? Искам да поговорим за монтирането на радара.
— Сега?! Човече божи, събота вечер е!
— Зная, но във военно време няма почивни дни. Ще можеш ли утре да идеш до базата и да хвърлиш още един поглед?
— В неделя?!
