16
До дванайсет по обяд в деня след сватбата у Монтгомърови вече всички бяха разбрали, че се е появила нова господарка. Джесика командваше огромната стара къща както капитан кораба си, а преяждащите, но изхайлазени слуги, жени и мъже, като негов екипаж. Лъснати бяха не само подове и тавани, но и всичко между тях. Тя накара Николай да извади делвите от мазето, за да знае с какви запаси разполагат, прати веднага и ловците на плъхове да си свършат работата.
Джон Питмън се кри толкова дълго в бюрото си, че Мариана реши да посети болни в града, а Сойер нареди да го занесат в гостната и оттам подкрепяше на висок глас Джес, докато тя даваше разпорежданията си. Всички твърдяха, че никога не е изглеждал толкова щастлив.
Александър изчезваше веднага след закуска, а по залез-слънце често още не се беше прибрал. Повечето мъже в Уорбрук решиха, че могат всъщност само да се радват, че не са успели в домогванията си за ръката на Джес. В града мнозина съчувстваха на клетия Александър, комуто се налага, толкова скоро след сватбата, да бяга от къщи.
— Да беше прекарала нощта с мен, нямаше да е от сутрин рано толкова настървена за работа — твърдяха мъжете и ругаеха.
— Седни! — заповяда Елеонор на сестра си. — Накара всички, включително и мен, да капнем от умора. Имаме нужда да си поемем дъх. Къде е мъжът ти?
— Мъжът ми? А, искаш да кажеш, Алекс?
— Да, Алекс. Къде е?
— Представа нямам. — Джес надникна през прозореца и видя Джон Питмън да слиза по хълма към града. — Тоя пък накъде се е запътил?
— На конференция с адмирала. Ще се върне след нея.
— Мислиш ли, че няма се прибере за обяд?
— Джес! — извика Елеонор подир сестра си, вече запътена към бюрото на Питмън.
— Ще ми донесеш ли нещо за хапване в стаята на Александър? — извика й Джес през рамо.
Час по-късно, като вдигна очи, видя Александър, застанал на прага на спалнята си. Седеше кръстато на неговото легло, пръснала наоколо си домоводните книги, които Питмън пазеше като зениците на очите си. Между тях се търкаляха трохи хляб, половин парче ябълков пай, късче сирене, три сливи, дори халба бира.
— Здравей, Алекс, къде се губиш толкова време?
Алекс я гледаше безмълвен. Косата й беше чорлава, роклята донякъде разкопчана, сякаш тъкмо се е обличала и някой й е попречил, а по брадичката й бяха полепнали трохи. Беше хубава и той осъзна още веднъж с болка, че не бива да я докосва.
— Ти какво търсиш тук? — попита навъсено.
— Слагам дома ти в ред. Нали го виждаш на какво прилича. Искаш ли да хапнеш? — Тя му подаде тежко поне половин фунт парче сирене. — Не ме гледай толкова мрачно. По-добре седни. Свали сакото и обувките, махни тази перука. Настани се удобно.
— Нямам намерение да последвам веднага съвета ти само защото се разхождаш повече или по-малко облечена из къщата — каза той остро, докато й подаваше огледало.
Тя си избърса трохите от лицето.
— Ами, като не щеш, недей — каза и се наведе пак над разтворената счетоводна книга. — Още една грешка! Твоят зет не знае да смята. Почти всички колони числа са погрешно сумирани.
Алекс седна на леглото, колкото може по-далеч от нея.
— Я да видя — каза и му трябваха само секунди, за да разбере каква игра играе Питмън. — Джесика, колко чифта обувки си си купила, откакто сме сгодени?
— Аз? Нито един, разбира се. Защо са ми нови обувки? Имам си, нищо, че са кърпени неведнъж.
Алекс погледна обувките й и преглътна.
— Още утре ще променим това. Но ако се съди по тази сметка, миналата седмица си купила три чифта скъпи сатенени обувки.
— Сатенени? Такова разсипничество! Веднъж да стъпя с тях на остра скала и ще ги съсипя.
— Нали видя за какво са похарчени, според него, парите?
— По ме бива в смятането, отколкото в четенето. Я виж тук, Алекс. Пише, че Елеонор е купила на всяко дете по три чифта обувки. — Тя вдигна очи към него. — Защо лъже?
— Защото трябва да представя всяка седмица сметките на баща ми, а той нарежда на касиера да му брои парите. Но и сумите не са верни, нали?
— Сумите са по-малки, отколкото би трябвало да са, като се съберат числата. Разликите са незначителни, но са налице. Освен това, като прегледа човек счетоводните книги една след друга, крайната сума съвпада. Което значи, че твоят зет си пъха в джоба пари. — Вдигна книгите от скута и се изправи. — Алекс, няма да е зле нещо да хапнеш. — Събра остатъците от закуската и ги сложи на масата до леглото. Ако предпочиташ нещо топло, ще ти донеса от кухнята.
— Не, много благодаря! Но сега пък какво правиш, Джес?
— Събличам се, ще си лягам.
— Не, не го прави.
— Алекс, обещавам, че няма да ти се нахвърля насън. Не хъркам, не скърцам със зъби и не заемам много място. Нямам намерение и да танцувам гола пред теб, тъй че няма да настоявам и ти да си изпълняваш съпружеските задължения. Просто не искам да прекарам нощта сама в съседната стая.
— Не, не бива да спиш при мен, Джесика — отсече Алекс.
— Съмнявам се гърбът ти да е достатъчно як, за да ме изнесеш оттук.
— Какво не харесваш в стаята си?
— Не ми харесва прозорецът — отговори тя и струпа счетоводните книги на пода.
Джесика посегна да свали роклята, но Алекс я сграбчи здраво за ръката.
— Заради Черния отмъстител, нали? Изкачва се през прозореца при теб. Искаш да останеш тук, защото не можеш да му устоиш.
— Алекс — простена Джесика, — искам да остана при теб, за да спя спокойно. Пък и не обичам да спя сама. Затова, моля те, съблечи се. Няма да заспя, докато дрехите ти ми блестят в очите.
Алекс седеше на леглото и я гледаше как съблича роклята, но когато посегна към връзките на бельото, извърна глава.
Тя сложи хладна ръка на челото му.
— Алекс, лошо ли ти е? Ужасно си потен. Пак те мъчи онази треска, нали? Хайде, съблечи се. Обещавам ти да не гледам.
Алекс изживя безкрайно дълга нощ. Лежеше неподвижен, Джесика спеше до него като малко дете, а той не можеше да си позволи да я докосне. Допирът на гърдите й проникваше до мозъка на костите му. Нощницата й се беше вдигнала до бедрата и дългите й изящни крака лежаха върху неговите. Отиде по едно време в съседната стая, навлече дълга нощница, но не свали перуката и се върна. Тя спеше, но когато дюшекът се огъна под тежестта му, потърси с две ръце тялото му и го привлече към себе си, като да беше плюшено мече — утехата на всички деца.
Лежеше, вкопчена в него, а той се опитваше да проумее как ще я карат двамата отсега нататък. Не биваше да й открива, че той е Черния отмъстител, вече знаеше, че е успяла да проникне дори в неща, които Питмън смяташе за свои и неприкосновени. Нямаше да му позволи да продължи както той реши борбата срещу своеволията на англичаните, ще настоява да я осведомява за всичко и да се намесва. Джес ще възприеме всички замисли на Черния отмъстител като общи и ще излага живота си на опасност.
Джес сложи коляно на хълбока му и реакцията не закъсня. Мръсни историйки и голи танци, о боже!
Вече се зазоряваше, а той още не беше заспал. Държеше я обятията си, любуваше й се на здрачната светлина, галеше я по косата, прокарваше длан по бузите й, докато не усети, че е стигнал предела на самообладанието си. Накара се да мисли за всички ужаси, изживени в морето. Положи всички усилия да не мисли за чудесния товар, който държи в ръцете си.
Призори най-сетне заспа, изнурен от двете безсънни нощи.
Щом слънцето се подаде на хоризонта, шест от седемте малки Тагъртчета скочиха върху корема му, Самуел, то се знае, с винаги мокрото задниче.
