Джесика се отърколи от огневата линия, Алекс измърмори няколко думи от онези, които бе използвал често, за да дисциплинира моряците.
— Леле!… — възкликна впечатлен Филип.
Сам се засмя и скочи върху корема на Алекс.
— Джесика, махни го от мен. Целия ме намокри. Не можеш ли да озаптиш тия хлапета?
Джес вече вдигаше Сам на ръце, но като чу Алекс, веднага го пусна и мокрите пеленки на детето издадоха пльокащ звук. Алекс не го чу, защото Джесика се наведе над него и той можеше да надникне през деколтето на нощницата й.
— А, тук били! — възкликна Елеонор от прага на спалнята. — Марш навън! — заповяда. — Оставете ги поне за малко на мира! Алекс, да не си спал случайно с перуката?
— Тишина! — изръмжа Алекс. — В тази къща май никой не разбира значението на тази дума.
Елеонор затвори вратата зад себе си, а Алекс зяпна смаян как Джесика си съблича нощницата, намъква бельото и се напъхва в роклята.
— Алекс, изглеждаш ужасно. Не спа ли добре? Чакай, ще ти донеса попара с мляко. Откровено казано, и не миришеш кой знае колко хубаво. Мога да ти приготвя банята. Да ти измия косата и гърба. И краката. С този тумбак сигурно ти е трудно да си стигнеш краката.
— Джесика, изчезвай веднага! — процеди през зъби Алекс.
— Сутрин винаги ли си в лошо настроение?
— Вън! — беше всичко, което той все още можа да процеди през зъби.
Джес награби счетоводните книги от пода и излезе.
В края на втория си брачен ден Джесика изпитваше желание да се откаже от намеренията си. Полагаше максимум усилия да бъде добра съпруга, както обеща на Александър, но каквото и да стореше, все не му харесваше. Донесе му поднос със старателно подбрани меки ястия, за да не трябва дълго да дъвче.
Поиска да го нахрани, но той така яростно я отблъсна, че тя прелетя през половината стая. Да не е посмяла да се държи с него като с инвалид — беше изсумтял Алекс. Джес възрази, че според нея той наистина е инвалид. Нали го е виждала неведнъж как върви с мъка и не може крачка да пристъпи, ако тя не го прегърне през кръста и не го подкрепя. Подчерта, че се е омъжила за него с пълното съзнание, че има нужда от специални грижи и тя ще е неговата болногледачка. Беше поела това задължение. Сърдитият му отговор беше заповед да му донесе огромна пържола или изобщо нещо, което да се дъвче.
После той излезе. Когато се прибра, Джес къпеше старателно малкия Самуел в леген, сложен пред пламтящия огън в камината в стаята на Александър. Сам решил да си поиграе с новородените прасенца, но свинята погнала паникьосаното момче през плувналата в рядка тор кочина, добре, че Ник успял да го награби за яката и да го измъкне от вонящата мръсотия. Малко по-късно Ник се опита да утеши разплаканата Елеонор, а Джес изля няколко кофи вода върху главата на малкия, преди да го внесе, за да го изкъпе.
Застанал на прага, Алекс няколко секунди я наблюдава зяпнал, после се обърна и заяви:
— Джесика, държиш се непристойно.
Тя погледна мокрото си, залепнало за тялото, бельо.
— Не съм си измокрила нарочно дрехите, Алекс. Пък ти трябва да преодолееш тази твоя свенливост. Нали ти е известно — женени сме. Сам, мирувай, за да те избърша. Алекс, спомни си времето, когато още си бил мъж.
Той се обърна рязко.
— Аз и сега съм мъж. Божичко, Джес, изглеждаш като, като… — В същия миг Сам се обеси на врата на Александър и силно го прегърна. Алекс се засмя, притисна момчето към себе си и го целуна по още мокрото вратле. — По изключение и ти да миришеш веднъж на хубаво, Сам — каза той. — Искаш ли да ти почета?
Смехът на Сам беше най-красноречивият отговор.
Джес пое момчето от прегръдката му.
— По-добре да го взема, преди на хубавия ти костюм да му се случи нещо неприятно.
— Джес, моля те, поприкрий се. Къщата е пълна с мъже.
— Добре де. Извинявай. Не съм свикнала да живея в къща пълна с мъже.
Минути по-късно тя излезе от съседната стая и се наведе над легена, за да го избърше.
— Джес? — попита я Алекс, — какво щеше да правиш, ако се беше омъжила за твоя Черен отмъстител?
Тя вдигна очи.
— Щях да му помагам. Щях да зная къде и кога ще нападне и щях да съм там, за да му пазя тила. Щях да яздя до него.
— Ами ако той предпочете да крие от теб кога и къде ще се появи следващия път?
— О, сигурно щеше да ми казва — засмя се тя. — Щях да го убедя да го прави.
— Да, вярвам, че би успяла. И докато войниците стрелят по него, щеше да си наблизо, нали?
— Съпругата трябва да споделя с мъжа си и лошото, и доброто.
— Джес, радвам се, че не се омъжи за Черния отмъстител.
Тя премълча.
Три дена след сватбата на Монтгомъри почти целият град се беше събрал долу на кея, вперил очи в адмирала и неговите войници, събрани на предната палуба на една фрегата.
След като адмиралът съобщи на хората, каквото имаше да им казва, те останаха безмълвни цяла минута. Стояха зяпнали, втренчели недоумяващи погледи в адмирала. Защото той им заяви, че трима младежи от Уорбрук са призовани да служат на негово величество. Бяха здрави, яки младежи с атлетично телосложение, и тримата бяха интелигентни и не проявяваха никакво желание да се проявяват като поданици на негово величество.
Един от тях беше Итън Ледбетър.
— Надява се по този начин да прогони Черния отмъстител от града — каза тихичко Джесика.
В следващия миг сърцераздирателният вик на Абигейл изпълни пространството. Всички се обърнаха и видяха как Итън сложи силна ръка на рамото й и я отведе.
Джесика понечи да ги последва, но Алекс я дръпна силно за ръката.
— Остави я на мира — каза той и я повлече към другия край на кея.
Тя се опитваше да се отскубне, но Алекс я държеше здраво и я отведе, въпреки съпротивата й, далеч от тълпата, в близката гора.
— Алекс, ще престанеш ли най-сетне да се държиш бащински с мен. Искам да отида при Абигейл.
— Защо, ако смея да попитам? Джес, трябва да се държиш настрана от всичко това. Адмиралът се надява да покори по този начин Черния отмъстител. Предполага, че ако Черния отмъстител не е сред посочените трима, той ще се опита да отърве младежите.
Джесика успя да се отскубне.
— Черния отмъстител наистина ще освободи момчетата. Всички в града го знаят.
Алекс вдигна очи към небето и сви ръце в юмруци.
— Джес, адмиралът ще сложи двайсет войника да пазят момчетата. Дори Черния отмъстител не може да рискува да нападне такава сила.
Джес му се усмихна някак високомерно и покровителствено.
— Алекс, страхливите мъже просто нямат представа какво значи да не си пъзльо. За Черния отмъстител е въпрос на чест да освободи тримата младежи.
— Въпрос на чест, така ли? А какво ще кажеш за кръвта? Сокът, който човек изгубва, когато го рани куршум или нож?
Джес се обърна рязко.
— Нямам време да споря сега с теб. И без туй няма нищо да разбереш.
Той я хвана пак за ръката и я накара да го погледне.
— Разбирам от тези неща повече от теб. Толкова си заслепена от Черния отмъстител, че изобщо не се замисляш за последиците от постъпките му. А що се отнася до пъзльото, мога ли да ти обърна внимание, че на няколко пъти съм ти спасявал кожата.
