отмъстител, държеше за ръка висок деветдесет сантиметра Черен отмъстител, а на бедрото му беше стъпил още един — шестдесет сантиметра висок и се опитваше да си смъкне маската от лицето. Четирима войници много се стараеха да хванат Черен отмъстител с тънка талия и дълги бедра. Куц, много подозрителен Черен отмъстител, дърпаше подире си крава с черна маска.
Съдиите постояха няколко минути до прозореца и заеха отново местата си.
— Пуснете го! — заповядаха уморено и понеже в залата вече нямаше кой да изпълни заповедта, съдията, седнал в края на пейката, запретна полите на тогата, извади нож и преряза въжетата на гърба на Александър.
— Но той е Черния отмъстител! — изрева адмиралът. — Пускате го, за да ми създава пак неприятности, така ли? Не, нямате право да го освободите, не!
Алекс свали маската и напусна съдебната зала. Джес вече го чакаше навън в червената си рокля.
Той й се усмихна и я прегърна през кръста.
— Хайде да се прибираме.
— Да — каза тя и се вкопчи в него.
Епилог
— Беше ли при госпожа Фарнсуърт? — попита го засмяна Джесика. — Вчера тъкмо е навършила деветдесет, но сложила черни маски и на четирите си котета.
Беше на другия ден след съда. Джесика, Алекс и Елеонор бяха сами в гостната. Градът беше обявил деня за празник и Елеонор остави огъня в печката да угасне. Заяви, че всеки ще си пийне на корем от бирата, която Сойер поръча с бъчонки, та за манджи нямало да им остане място.
След като всичко завърши с оправдателна присъда и позор за адмирала, той веднага бе отзован в Англия заради нанесения тежък удар на престижа на короната. Несвикнал да поема сам каквато и да е вина, адмиралът набеди Джон Питмън за поражението. Тъй че и Питмън бе уволнен от поста си на митничар и също отзован в Англия. Мариана отказа да го последва.
— Е, всичко свърши — каза Джес, която вече не изпускаше ръката на Александър. Не сваляше нито за миг погледа си от него. Край на перуките, на паунските костюми, на опасните за живота нападения с маска и кинжал, вече принадлежи изцяло и единствено на нея.
— Джес каза ли ти? — попита Елеонор.
— О, Елеонор, извинявай, забравих.
— Николай ме помоли да се омъжа за него и аз приех — каза Елеонор. — Зная, че е само крепостен слуга, но все някак ще се оправим. Александър, баща ти ще ни помогне, нали? Не разбирам защо се смееш?
Алекс не можа да се сдържи. Превиваше се от смях, притиснал една ръка към корема, защото с другата сочеше прозореца зад гърба на Елеонор.
— Какво има? — попита Джес.
Всички чуха звуците на фанфари. Вратата бързо се отвори и всички зяпнаха безмълвни — четирима млади мъже във великолепни военни униформи разстлаха на пода дебел червен килим. Мъж в разкошна черна униформа със сребърни еполети и сребърни галони на ръкавите пристъпи напред.
— Негово царско височество, великият княз Николай Иванович, дванайсети по право наследник на трона на императрица Екатерина, владетелка на цяла Русия — обяви той тържествено.
— Надявам се да не е някой нов митничар — изпъшка Джес.
В стаята влезе с твърда стъпка Николай. Носеше червена униформа, която така сияеше от злато, че в сравнение с нея всички ярки и пъстри дрехи на Александър направо бледнееха. Обсипаната със скъпоценни камъни дръжка на кинжала проблясваше на светлината на огъня в камината.
— Боже милостиви! Та това е… — прошепна Джесика.
Млъкна, защото в същия миг Елеонор се свлече от стола и се строполи в безсъзнание на пода.
Информация за текста
© 1987 Джуд Деверо
© 2000 Андреа Михайлова, превод от английски
Jude Deveraux
The Raider, 1987
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2010
Редакция: maskara, 2010
Издание:
Джуд Деверо. Черният отмъстител
Редактор: Правда Панова
Коректор: Виолета Иванова
ИК „Ирис“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16956]
Последна редакция: 2010-07-18 20:30:00
