— Махнете тези фенери, за да може тя да се облече — каза Алекс. — Ще дойда с вас.
— Алекс, не! — извика Джес.
Адмиралът кимна на хората си да обърнат фенерите. Алекс вече стоеше изправен пред него — не по- малко горд в голотата си, отколкото преди с маска и кинжал.
Джесика се облече в тъмното, поглеждаше към Алекс, който навличаше на светлината на фенерите черното си трико. Черната коприна, стойката му, широките рамене, плоският корем, който вече не беше покрит с възглавници, издаваха недвусмислено кой е.
Не се озърна нито веднъж, когато войниците го изведоха от пещерата.
— Намерих го и го загубих само за една нощ — простена Джес, а после хукна да тича.
23
— Арестуваха Алекс! — извика Джесика и тръшна зад себе си вратата на трапезарията у Монтгомърови.
— О, божичко! — възкликна Елеонор и така силно зарида, че цялото й тяло се разтресе.
— Защо? — попита Мариана. — Да не е заслепил слънцето с великолепните си дрехи?
Джесика не се и опита да сдържи гнева и страховете си.
— Защото е Черния отмъстител! — изкрещя тя. — А твоят мъж го е предал.
Николай влезе в стаята, преди Мариана да успее да отговори. Веднага отиде при Елеонор и я привлече в обятията си.
— Алекс?
Елеонор се отпусна на рамото му.
— Но това е просто смешно — каза Мариана. — Със същия успех можех и аз да съм Черния отмъстител. Та Александър щеше да умре от глад, ако Джесика не му режеше месото. Като измерят окръжността на корема му, веднага ще го пуснат.
Горещи сълзи се стичаха по лицето на Джесика.
— Той няма дебел търбух. Изобщо нищо не му липсва. Той е съвършен, той е… — Гласът й се задави от сълзите.
— Съвършен ли? — повтори Мариана. — Александър? Но той е тлъст и… — Запъна се и отвори широко очи. — Искаш да кажеш, че Алекс е всъщност Черния отмъстител?
Никой не си направи труда да й отговори.
— Трябва да кажа на баща му — изхълца Джес и се опита да си върне самообладанието. Изтича по коридора и се втурна в стаята на Сойер.
Той само я погледна и пребледня.
Прошепна:
— Алекс?
Джес направи същото, което правеше често, когато се чувстваше зле — хвърли се в прегръдката му.
— Питмън го е издал. Разбрал е номера с перлите и е побеснял. В тази огромна къща е толкова лесно да шпионираш някого. Адмиралът арестува Алекс.
Сойер я галеше по гърба, остави я да си поплаче на рамото му. После я отмести и каза:
— Трябва да измислим план за действие.
— Те ще го обесят. Моя Алекс.
— Престани! — заповяда й Сойер. — Никой не може да обеси един Монтгомъри. Могат да ни разстрелят, случва се да умираме от рана с кинжал или да ни смаже огромна бъчва, но никой никога не ни е бесил. Разбра ли? Сега си вземи кърпичката, избърши си сълзите и да помислим какво да правим. Първата ти работа е да ми доведеш Елеонор и руснака на Александър, после онази италианка и накрая малкия Натаниел. Дай на Мариана чаша уиски, заповядай й да си легне. Ще се опитаме още тази вечер да измислим план.
Оказа се, че Софи разсъждава най-разумно. Елеонор, Джесика и Натаниел успяваха да не се разплачат, а Сойер и Николай бяха побеснели от гняв.
— Какви са им доказателствата, че Алекс е Черния отмъстител? — попита Софи.
— Той е мой син — изрева Сойер. — Повече от очевидно е, че е мой син…
Софи целуна стареца по челото и хвърли поглед на Джес. После предложи нещо умно:
— Сигурна съм, че имаме време. Не вярвам адмиралът да обеси Алекс още утре. — Вдигна ръце, за да спре протестите. — Убедена съм, че ще иска да се изфука с успеха си. Ще докара още англичани да видят какво е свършил. Аз поне не се съмнявам, че е ужасно суетен.
— Госпожа Уентуърт трябваше да му даде кристалното си огледало, за да се любува на новата си униформа — обади се Елеонор.
— Така си и мислех — каза Софи. — Добре ще е да разполагаме с още един човек, способен да играе ролята на Черния отмъстител. Ако, докато Алекс е в затвора, бъдат извършени нови нападения… — предложи тя, поглеждайки към Николай.
— По-висок е от Алекс. Хората веднага ще разберат, че не е Черния отмъстител — възрази Джес.
— Хората нищо не забелязаха и когато аз бях Черния отмъстител — измърмори Елеонор.
Всички се обърнаха, а тя се размърда нервно на стола.
— Намерих документа, който Джес открадна от адмирала. Паднал на пода и течението го отвяло под шкафа. Разбрах, че ще претърсят кораба, когато екипажът слезе да преспи на сушата, Алекс и Джесика бяха заминали с кабриолета, та облякох черното му трико и подмамих войниците по-надалеч от кораба.
— За малко да платиш с живота си! — извика Джес. — Да не бях случайно горе на хълма, да не се бях загледала в града, да не те бях зърнала случайно, войниците щяха да те заловят като едното нищо. Алекс ти спаси живота.
— Да, но ако ти не…
Софи застана между двете скарани сестри.
— Мисля, че имам план, който може да свърши работа, но първо трябва да разберем какво е намислил адмиралът. Джес, вярвате ли, че дамите Уентуърт ще помогнат на Алекс?
— Този град е готов да се претрепе, само и само да му помогне — заяви тържествено Джес. — Той направи толкова много за жителите му.
— Мисля, че идеята ми е добра.
— Знаех си, че ще го спипам — хвалеше се адмиралът на вечеря у Уентуъртови. — Нито за миг не ме е заблуждавал с дебелия търбух и перуките. Подозирах го от самото начало.
Госпожа Уентуърт остави рязко чашата с вино, а съпругът й я ритна под масата по пищяла.
— Добра работа — измърмори госпожа Уентуърт.
Абигейл беше така зашеметена от новината, че дума не пророни. Значи Джесика Тагърт в края на краищата все пак е спечелила. Не само богат мъж, но и най-желания ерген на десетилетието. А тя, Абигейл, трябва да се задоволи с едно посещение седмично при Итън, който още се крие в гората. Вместо в английската армия, сега е беглец.
— За всичките му престъпления ще заповядам да го обесят. Щом пристигнат и другите офицери, ще намаже въжето — заяви адмиралът.
— Заповядайте, адмирале — каза госпожа Уентуърт, — вземете си от пресните рогчета. Изпекох ги специално за вас. Имате ли представа кога ще пристигнат офицерите в Уорбрук?
— В края на седмицата. Ще заповядам още в събота сутринта този предател да бъде обесен.
Абигейл изтри бързо няколко сълзи от миглите си, скри лице в рамото на майка си, за да не може адмиралът да го вижда. Питаше се какво ли прави сега Джесика. Вдигна глава и погледна майка си. Джесика умее да крои планове. В това отношение я познава не по-зле от къдриците на косата си.
— Трябва да утешим Монтгомърови — измърмори Абигейл. — Навярно са смазани от мъка.
— Ще заповядам да обесят всеки, който се намеси в тази история — заяви важно адмиралът. — Както разбрах, онзи старец, Сойер Монтгомъри, бил свикнал той да управлява града. Но сега Уорбрук има нов градоначалник.
