Джес се опита да прикрие колко е объркана.
— Алекс, влажният въздух ще навреди на здравето ти. Настоявам да си…
— Тихо, ти казах! — изсъска той, както наблюдаваше Питмън между две дървета. — Кажи какво става тук и не ме лъжи, Джесика.
Тя се усмихна в тъмното. Просто не проумяваше как е могла да вярва, че Александър и Черния отмъстител са две различни лица.
— Питмън ми предложи цяла кесия злато за земята ми.
— За това късче земя? — повтори недоверчиво Алекс.
Джес го изгледа ядосано.
— Какво прави той, според теб, в момента? — Джес се понадигна, за да вижда по-добре. — Тъкмо извади пълна мрежа миди, сега ги отваря и ги захвърля.
Алекс също се надигна и погледна към брега.
— Тази мида не я ли пъхна в джоба?
Джес се ухили.
— Миди в ленен сос.
Алекс направи гримаса.
Джес седна в тревата, Алекс се наведе над нея и тя го загледа. Памучните бинтове в панталона му бяха дебели и покриваха мускулестите бедра, но яките му хълбоци се очертаваха ясно под крачолите — мъже, прекарали години наред върху люлеещите се палуби на корабите, имаха такива стоманени хълбоци.
— Де да беше Черния отмъстител тук — каза замислено Джес. — Той щеше да знае какво да направи.
Алекс седна до нея в тревата, без да изпуска Питмън от очи.
— Доколкото си спомням, ти каза, че той имал мускули, но нямал акъл.
— Да, но когато смелостта го подтиква да действа, разбира инстинктивно като животно какво трябва да се направи.
Александър сведе клепачи.
— Джес, ще се срещаш ли пак с него?
— Не както си го мислиш. Той се опита да ме придума да спя с него, но аз отказах. Аз съм вярна съпруга.
— Ти си една малка лъжкиня!
— Виж, тръгва си — прекъсна го Джес, отърколи се под тялото на Александър и се притисна към топлата му кожа. Ако наистина владееше нещо, то беше изкуството да накара Александър да млъкне.
Той сякаш забрави за Питмън, легна в тревата и почна да я целува.
Джес усети как я обзема слабост.
— Алекс — прошепна тя, — не мислиш ли, че трябва да проверим какво правеше тук Питмън?
— Ей сега — измърмори той и потърси отново устните й със своите.
— Алекс! — Тя го отблъсна с все сила. — Отначало не можех да те придумам да ме целунеш, а сега не спираш. Хайде да се махаме от тук. Страх ме е да не настина — излъга тя. Усещаше наистина, че кръстът й е силно изпотен. Трябва да сложа час по-скоро край на цялата тази история, каза си тя, инак направо ще се разтопя.
Успя да се измъкне изпод тялото на Александър и се изправи с пламнало лице, задъхани гърди и тяло, лудо зажадняло за неговото. Вдигна поли, обърна се бързо и изтича към водата.
Алекс вече не беше до нея и разсъждаваше ясно. Знаеше, че зад колибата има още няколко стари мрежи, избра най-добрата. Когато се върна в падинката, Александър стоеше на брега.
Не се решаваше да го погледне. Ако срещне още няколко страстни, изпълнени с копнеж погледи, ще се свлече пред него върху мокрия пясък.
— Джеси.
— Иди оттатък, Алекс, и намери няколко остри камъка. Ще наловя миди, а ти ще ги отвориш. И да не си посмял да ме докосваш! Хайде, върви!
Алекс се подсмихна, но я остави на мира, а тя му хвърли първите миди.
— Джес, да ти кажа правичката, съвсем не съм толкова болен, колкото си мислиш. Като те гледам толкова прекрасна на лунната светлина, мисля, че всъщност бих могъл да те…
— Да ме какво?… — попита тя припряно. Дали пък не го е наказала достатъчно? Дали не е наказала достатъчно и себе си? Може би сега трябва да му каже, че знае.
Алекс се приближи към нея.
— Я виж. — Той вдигна ръка и тя зърна на лунната светлина между палеца и показалеца му едра, съвършено оформена перла.
— Перли? — прошепна смаяна. — В тия води? Нищо чудно, че Питмън иска да купи моето късче бряг. Алекс, той ще натрупа тук цяло състояние.
Алекс продължаваше да разглежда перлата, без да се обръща.
— Питам се какво й се е случило?
— Какво да се е случило на кого? Хайде да отворим и следващата мида.
— С перленото колие на майка ми.
— С перленото колие на твоята… Алекс, нима искаш да кажеш, че тези перли са били присадени в мидите?
— Мислиш ли, че Питмън ще открие дупчиците, пробити в перлите? На тази светлина не ги виждам, но ми се струва, че дупчицата е била запушена с восък.
— Запушена? Присадени? — повтори Джес: — Натаниел! Това е негова работа. Чакай само да те докопам!
Алекс пусна перлата в джоба си.
— Моят зет е злоупотребил с пари на семейство Монтгомъри, сега иска с откраднатите пари да купи земята ти. Следователно парите ще си останат в семейството.
— Баща ти — каза Джес.
— Точно така. Баща ми. Тоя хитър дърт дявол. През ум нямаше да ми мине, че е наясно какви ги върши зет му с имотите ни.
— Сигурно е готов да си отскубне и осакатените крака, само и само да защити децата си — каза Джес, но Алекс, изглежда, не я слушаше. — Може би е искал да пощади сестра ти.
Алекс се запъти към колибата.
— Хайде да си вървим.
— Да, трябва да си отспиш.
Алекс продължи мълчаливо по пътя и Джес трябваше да се напрегне, за да върви в крак с него. Вече у дома, той я остави в стаята й със заповедта да не мърда от там. Джес се накани да изнесе поредната си лекция за здравето му, но погледът, който й хвърли, я накара да млъкне.
— Кълна се да не излизам от стаята — обеща тя и седна на ръба на леглото. Наистина имаше намерение да си удържи на думата.
Алекс кимна и излезе. Мина по коридора до стаята на момчетата, вдигна заспалия Натаниел от леглото и го занесе при баща си. Пусна Нат върху пухената завивка на стария.
— Какво, по дяволите, става тук! — изрева Сойер.
Алекс запали фенер.
Нат седеше в леглото, а Сойер се въртеше наляво и надясно в усилията си да седне.
— Хей, господин Алекс — каза Нат. — Случило ли се е нещо? Алекс извади перлата от джоба и я хвърли на баща си.
— Да ти се вижда позната?
Сойер погледна Нат, после сина си.
— Може би.
— Колко парчета си натъпкал в мидите, Нат?
Нат направи гримаса, подсказваща, че се кани да избяга. Не искаше да си навлича гнева на нито един от тези мъже.
— Мисля, че е открил тайната ни — каза Сойер. — Ама бая време ти трябваше — добави, поглеждайки
