Когато останаха сами, Майлс я погледна укорно.
— Ти си на път да се превърнеш от уплашено зайче в изкусна прелъстителка.
— Мислиш ли, че ме бива в тази роля? — попита подигравателно тя. — Лаклан Макгрегър е вдовец. Може би…
Не можа да довърши изречението, защото Майлс я грабна в обятията си и я зацелува толкова страстно, че устните й се напукаха. Когато най-после се отдели от нея и тръгна да излезе, тя се загледа в широкия му гръб, вдигна ръка към устните си и се усмихна. Започваше да разбира, че притежава власт над Майлс Аскот; досега обаче не знаеше колко голяма е тази власт.
След малко в двора на замъка влязоха няколко мъже с кокардите на Макарън и настроението се промени видимо. Хората на Макгрегър се държаха естествено, но Фиона видя, че ръцете им са в постоянна близост до камите. Майлс излезе от каменната къща на Макгрегър и заговори с хората на Макарън.
Фиона проследи част от разговора, после с въздишка се обърна към стаята и започна да събира вещите им. Знаеше, че скоро ще тръгнат обратно към Ларенстън.
Майлс отвори вратата, погледна я изненадано, после се зае да й помага.
— В Ларенстън е пристигнал брат ми Гевин.
— И Роджър ли е с него? — попита бързо Фиона и стисна до болка кадифената пелерина, която беше в ръцете й.
— Не. Брат ти е избягал.
Тя се обърна като ужилена.
— Здрав ли е? Измъчвали ли са го?
Майлс я погледна изумено, после в очите му пламна гняв.
— Доколкото знам, крайниците му са по местата си. — Той улови ръцете й. — Фиона!
Тя се дръпна назад и го изгледа унищожително.
— Най-добре повикай някоя от хубавиците на Макгрегър да ти помогне при събирането на багажа. — Скочи на крака и побягна към тайния изход зад завесата.
Скри се в тъмнината и там, макар че се съпротивляваше с всички сили, от очите й потекоха сълзи. Препъваше се в черната празнота, вървеше пипнешком покрай стената и накрая приседна на каменното стъпало, без да обръща внимание на плъховете, които протестираха срещу това нарушаване на покоя им с шумно цвърчене.
Фиона седеше и плачеше, сякаш животът й щеше всеки момент да свърши. Знаеше, че няма повод за плач. Брат й вече не беше пленник като нея, освен това беше жив и здрав. А сега Гевин Аскот беше дошъл в Ларенстън, за да принуди малкия си брат да я освободи. Утре по това време щеше да бъде на път към дома. Никога вече нямаше да се ръкува с чужди мъже. Никога вече нямаше да бъде пленница. Щеше да живее спокойно в родния си дом.
Чу шум по стълбите и в първия момент потрепери от страх. Ала инстинктът й подсказа, че е Майлс. Ръцете й несъзнателно се протегнаха към него.
Майлс я притисна с такава сила до гърдите си, че ребрата й изпукаха, но тя дори не извика, а се вкопчи още по-силно в него. Двамата приличаха на деца, които са се скрили от родителите си.
За тях не съществуваха прах и мръсотия, злобно святкащи малки очи, които ги наблюдаваха. Двамата дърпаха дрехите си, целуваха се с нарастваща страст, не се отделяха един от друг нито за секунда. Бързината, с която се сляха, беше нещо ново за Фиона, тъй като досега Майлс проявяваше нежност и предпазливост. Ала когато тя заби нокти в гърба му, реакцията му я смая. Ръбът на стълбата се врязваше в гърба й, когато Майлс вдигна хълбоците й и я взе с неподозирана сила, но огромната страст, която владееше цялото й същество, не допусна болката до съзнанието й. Тя опря крака в горното стъпало и се изви насреща му с цялата сила на младото си, гъвкаво тяло.
Светкавицата, която я прониза, я остави слаба и трепереща. Двамата се притискаха един до друг, сякаш щяха да умрат от раздялата.
Майлс се овладя пръв.
— Трябва да тръгваме — прошепна унило той. — Сигурно вече ни чакат.
— Да, разбира се — отговори тя. — Големият брат те вика. Макар че в тайния коридор цареше черен мрак, тя усети върху себе си пронизващия му поглед.
— Не се страхувай от Гевин, Фиона.
— Денят, в който една Чатауърт ще изпита страх от един Аскот, още не е…
Той впи устни в нейните, за да я накара да замълчи.
— Така те искам. Няма ли най-после да престанеш да ме прегръщаш? Време е да се връщаме в Ларенстън.
— Аз ли те прегръщам?! — Тя се опита да го удари, но той вече тичаше нагоре по стълбата, Фиона се затича след него и изохка сподавено. Цялото тяло я болеше. Тя закуцука към тайната врата, като се държеше за дупето. Подигравателният смях на Майлс я накара да се изправи.
— Ако жените не трябваше винаги да лежат под мъжете… — изсъска вбесено тя, но изведнъж млъкна, защото на вратата на стаята им беше застанал Макгрегър.
— Не се смущавайте, лейди Фиона. Исках само да ви кажа, че се надявам да сте прекарали добре в замъка ми. — Едрият мъж й намигна толкова весело, че лицето й пламна от срам. Тя му обърна гръб и се зае да събира багажа, като се стараеше да не забелязва присъствието му. Макгрегър отиде безшумно до нея и когато ръцете му докоснаха раменете й, от гърлото й се изтръгна уплашен вик. Майлс хвана бързо ръката й и я стрелна с предупредителен поглед.
— Ние също прекарахме добре с вас, Фиона — продължи добродушно Макгрегър, свали иглата, с която беше закрепена наметката й и я замени със сребърна брошка, на която грееше кокардата на Макгрегър.
— Много ви благодаря — прошепна смутено тя. После се надигна на пръсти и бързо го целуна по бузата. Сама се изненада от постъпката си, а двамата мъже я зяпнаха смаяни. Майлс стисна ръката й и в очите му имаше такава радост, че по тялото й се разля топла вълна.
— Ти си едно сладко момиче, Фиона. Надявам се, че скоро пак ще ни гостуваш.
— И аз се надявам — отговори с мека усмивка тя. Беше напълно искрена.
Тримата слязоха заедно в голямата зала и отидоха в двора, където ги чакаха конете. Фиона се сбогува сърдечно с мъжете от клана Макгрегър и ги увери, че много ще й липсват. Ръкува се доброволно с всички, които бяха на двора, като не преставаше да се учудва на смелостта си. Майлс не се отделяше от нея и тя съзнаваше близостта му във всеки момент, но вече знаеше, че не се страхува от докосването до мъжете — е, може би малко се боеше, но в тази боязън нямаше нищо от предишния панически ужас.
Най-после възседнаха конете си и Фиона въздъхна. Хората на Алисия се наредиха зад тях и тя потрепери. Тези хора й бяха чужди. Не, не беше справедливо да напусне това място, където се беше научила да се доверява на ближните си.
Майлс се наведе към нея и стисна ръката й.
— Помни, че съм винаги наблизо — прошепна той.
Тя кимна, пришпори коня си и препусна напред.
„Докога ще останеш с мен?“ — искаше й се да го попита. Знаеше много неща за Гевин Аскот. Най- големият брат беше алчен, безсъвестен мъж, който беше отблъснал Лилиан Валенс и я тласна към лудостта. Гевин беше главата на семейство Аскот. Макар да беше смел рицар, Майлс беше само на двадесет години и Гевин му беше настойник.
Дали Гевин щеше да я отнеме от Майлс, за да я използва като заложник в собствената си игра срещу семейство Чатауърт? Майлс вярваше, че Роджър е убил сестра му Мери. Дали Гевин щеше да задържи Фиона, за да получи обезщетение от брат й?
— За какво мислиш, Фиона? — попита учудено Майлс.
Тя не си даде труд да му отговори. Влезе в Ларенстън с гордо вдигната глава.
Майлс й помогна да слезе от коня.
— Без съмнение, големият ми брат ме чака в кабинета на Алисия и гори от желание да ме напердаши — прошепна в ухото й той и й намигна.
— Как можеш да се смееш в този момент?
— Единственият начин да се справя с брат си е да се смея — обясни сериозно той. — Ще дойда при теб по-късно.
