остане при Майлс, който беше упоен, за да си отспи и да се успокои. Роджър и Майлс, повтаряше си постоянно тя, Роджър и Майлс. Тя си имаше дом, в който живееха двамата й братя. Роджър претърсваше острова камък по камък, за да я намери, а тя седеше тук и проливаше сълзи за врага си, за мъжа, който я бе превърнал в жена и я закриляше от самата нея. Той се бе отнесъл към нея с търпение и доброта и й доказа, че животът може да бъде и красив и си струва да се живее.
Майлс отвори очи и се огледа сънено.
— Уплаших ли те? — попита дрезгаво той. Тя кимна мълчаливо.
— Аз също се плаша от себе си. Слава Богу, тези пристъпи са редки. — Той улови ръката й и я притисна до бузата си. — Не ме напускай, Фиона. Ти си моят подарък. Ти принадлежиш на мен. — След този толкова често повтарян рефрен той потъна в дълбок сън.
Това беше преди четири дни, само преди четири дни, а сега Майлс бе решил да я остави сама и да отиде с Алисия на лов за диви свине. Дали беше престанал да усеща страха, който изпитваше тя? Или беше дотолкова сигурен в чара си, та беше повярвал, че може завинаги да я задържи при себе си? Но Роджър беше на път към Шотландия и когато пристигнеше пред Ларенстън с армията си, тя трябваше да вземе решение. Нима можеше да стои и да гледа как кланът Макарън се бие срещу родния й брат? Нима можеше да стои и да гледа как Роджър и Майлс си нанасят смъртоносни удари? Можеше ли да държи Кит в обятията си и да гледа как Майлс умира? Или щеше и занапред да държи Майлс в обятията си нощем и да вкусва кръвта на брат си по кожата му?
— Фиона? — повика я Алисия откъм вратата. — Майлс каза, че няма да дайдеш на лов с нас.
— Точно така — отговори горчиво Фиона. — Трябва да остана тук и да общувам с мъжете. Мъже отзад, мъже отпред — мъже, които ме зяпат на всяка крачка.
Алисия я погледна втренчено и попита:
— Ти се тревожиш за Майлс… и за брат си, нали?
— Тревожа се и за двамата — отговори искрено Фиона. — А ти как се чувстваше, когато трябваше да се върнеш при своите шотландци с английския си съпруг? Нито веднъж ли не се запита дали можеш да му имаш доверие?
Очите на Алисия засвяткаха дяволито.
— Трябва да ти призная, че тези мисъл често ми минаваше през ума. Стивън искаше да чува от мен, че го обичам. Аз обаче бях убедена, че любовта е много повече от едно неопределено чувство.
— Наистина ли е повече?
— О, да — отговори сериозно Алисия. — Има жени, които обичат своя мъж въпреки лошите му качества, но за мен беше извънредно важно да знам, че Стивън не живее само за жена си, а за целия клан.
— Ами ако ти го обичаше от цялото си сърце, а кланът ти го беше намразил? Ако беше останала със Стивън и се беше отчуждила от клана си?
— Това е невъзможно — отговори кратко Алисия. — Аз никога няма да се отделя от клана си. Готова съм да дам всичко, дори живота си, за да предотвратя война в семейството си.
— Точно това искам да направя и аз! — отговори възбудено Фиона. — Ти искаш да ми кажеш, че трябва да се върна при брат си. И че сега, когато Майлс отива на лов, имам удобен случай да го сторя. Ако ми дадеш няколко мъже за охрана, аз ще… — Тя млъкна и погледна Алисия право в очите.
След кратко мълчание Алисия отговори:
— Аз уважавам волята на девера си. Няма да ти помогна да избягаш.
Фиона се втурна, прегърна я и се разхълца безпомощно.
— Какво да правя, Алисия? Нали видя как се държа Майлс, когато му казах, че искам да се върна при Роджър! Трябва ли да направя нов опит за бягство? О, Господи! — Тя отблъсна Алисия и я погледна гневно. — И ти си една от неприятелите ми.
— Не си права — възрази с усмивка Алисия. — Аз не съм твой враг. Членовете на семейство Аскот също не са твои врагове. Ние се научихме да те обичаме. Кит би те последвал до края на света. Ти трябва да разбереш, че е дошло времето за избор. Никой от нас не може да вземе решението вместо теб. А сега слез долу и целуни Майлс за довиждане, преди да е започнал отново да троши мебелите ми. Не съм чак толкова богата. Впрочем, знаеш ли как е паднал стенният килим?
Фиона пламна от срам и се извърна настрана. Алисия избухна в луд смях и я поведе надолу по стълбата.
— Ето те и теб, Фиона — посрещна я весело Майлс и веднага я завлече в най-тъмния ъгъл на залата, за да може да я целуне. — Няма да ме има само три дни. Ще ти липсвам ли?
— Ти все пак си най-добрият от всички дяволи, с които съм заобиколена. Ако се върнеш и намериш половин дузина мъже със счупени пръсти на краката, вината ще бъде само твоя.
Майлс помилва бузата й.
— След онова, което се случи със сър Гай, мъжете няма да имат нищо против някой и друг счупен пръст.
— Какво искаш да кажеш?
— Алисия изпрати белязания великан при едно красиво, силно момиче, което трябваше да го излекува. Оттогава двамата са неразделни. Той й носи вода всеки ден и ако можеше да си служи малко по-умело с иглата, сигурно щеше да бродира яките й.
Фиона понечи да го ритне по глезена, но се задоволи да го изгледа унищожително. Ризата, която Майлс носеше под плейда си, беше извезана от нея.
— Ей, малка пленнице, дръж се прилично или ще те изпратя обратно вкъщи.
При тези думи очите й станаха корави и студени, но Майлс се засмя и меко целуна тила й.
— Всичко, което изпитваш, се чете в очите ти. Целуни ме още веднъж, за да се върна по-бързо.
Само след минута тя остана сама — с празни ръце и натежало сърце. Предчувстваше, че нещо ще се случи. Много й се искаше да се скрие в стаята си и да не се покаже нито веднъж в залата, но съзнаваше, че Майлс е прав. Времето беше благоприятно да преодолее поне малко страха си от чуждите мъже.
Рано следобед Фиона реши да излезе на разходка, придружена от Кит, Там и десетина мъже от клана. Алисия й беше разказала за една руина в близост до Ларенстън и тя искаше да я посети. Кит можеше да се катери по камъните, а тя щеше да разговаря с мъжете и да преодолява страха си.
Когато стигнаха до руините, Фиона се огледа с лудо биещо сърце, но въпреки това успя да се усмихне на Там, който й помогна да слезе от коня. Когато усети присъствието на мъж зад гърба си, не се обърна като ужилена, а се опита да реагира съвсем нормално. Обърна се бавно и видя зад себе си Йърл, който я възнагради с горда усмивка.
Когато отново се обърна към Там, в очите й имаше смях.
— Всички ли знаят за мен?
— Моят клан изпитва голямо уважение към вас, защото се движите из гората по-безшумно и от шотландските жени. Ние обичаме хората, които имат борчески дух.
— Борчески дух! Но аз се предадох на враговете си.
— Не, милейди — отговори с усмивка Там. — Вие само се вразумихте и проумяхте що за хора са шотландците — и в по-малка степен мъжете от семейство Аскот.
Фиона се присъедини към всеобщия смях.
По-късно, докато седеше на един камък сред останките от стария замък, тя огледа мъжете около себе си и проумя, че вече изобщо не се страхува от тях и че това ново поведение й се отразява много добре. И за това трябваше да благодари на Майлс Аскот.
Вероятно беше твърде вдълбочена в мислите си, а може би и последните няколко месеца бяха отслабили бдителността й, защото отначало не чу изсвирването, което дойде от дърветата зад гърба й. Когато то проникна в мозъка й, тялото й се напрегна до последното мускулче. Огледа се незабелязано, за да разбере дали някой от Макарънови е обърнал внимание на сигнала. Кит играеше с младия Алекс и двамата вдигаха голям шум, а останалите мъже ги наблюдаваха доброжелателно.
Бавно, сякаш искаше само да се поразходи, Фиона излезе от руината и се плъзна безшумно между дърветата. Щом се скри от погледа на мъжете, тя спря и зачака, докато спомените от детството оживяваха в паметта й.
Брайън беше обект на много грижи от страна на брат си и сестра си. Той беше по-голям от нея, но изглеждаше по-млад и така и не се беше научил да се брани като нея. Когато мъжете нападаха Фиона, тя не
