изпитваше ни най-малки угризения на съвестта и злобно забиваше ножа си в телата им; ала Брайън не беше като нея. Безброй пъти й се беше налагало да му се притичва на помощ, когато пияните приятели на Едмънд си позволяваха груби шеги. Докато Едмънд се тресеше от смях и наричаше братчето си страхливец, Роджър и Фиона се опитваха да го утешават и го пазеха с всички сили от главата на семейството.
Когато беше много обиден, Брайън се скриваше в някое потайно място и оставаше там дни наред, без храна и вода. Именно за такива случаи двамата с Фиона бяха уговорили този сигнал. Роджър и Фиона бяха единствените, които познаваха това високо, пронизително изсвирване, и когато го чуеха, бързаха да открият скривалището на Брайън.
Фиона се огледа на всички страни и зачака Брайън да се покаже. Дали беше сам или заедно с Роджър?
Младият мъж, който излезе на полянката, беше непознат за Фиона и в първия момент тя го зяпна с отворена уста. Брайън беше красиво момче, крехко и нежно, но сега приличаше на призрак. Лицето му беше бледо и изпито.
— Ти ли си, Брайън? — прошепна невярващо тя.
Момъкът кимна рязко, почти грубо.
— Изглеждаш добре. Как ти се отразява пленничеството?
Фиона загуби ума и дума. Никога не беше чувала брат си да говори по този начин.
— Роджър с теб ли е? — попита тихо тя.
Мрачното лице на Брайън потъмня още повече.
— Не споменавай това жалко име в мое присъствие.
— Какво? — пошепна Фиона и направи крачка към него. — Как говориш за брат си?
За момент очите му омекнаха и той вдигна ръка да я помилва; но се отдръпна, преди да я е докоснал.
— Много неща се случиха, откакто се видяхме за последен път.
— Разкажи ми — помоли глухо тя.
Брайън отстъпи крачка назад.
— Роджър отвлече Мери Аскот.
— Чух за това. Ала не мога да си представя, че е…
Брайън я изгледа със святкащи от гняв очи.
— Да не мислиш, че черната кръв на Едмънд не тече във вените на роднините му? Да не мислиш, че можем да се изплъзнем от злата сила, която владееше най-големия ни брат?
— Но Роджър… — започна плахо тя.
— Казах ти да не споменаваш името му пред мен. Аз обичах Мери, обичах я безкрайно и никога няма да обичам друга колкото нея. Тя беше олицетворение на добротата, истински ангел и не желаеше никому зло; а той — брат ти — я изнасили и от срам и ужас тя се хвърли от прозореца.
— Не — отговори спокойно Фиона. — Не ти вярвам. Роджър е добър. Той не върши зло. Той не искаше война между Аскот и Чатауърт. Той прие Лилиан в дома си, когато семейството й я отблъсна. Той…
— Той нападна Стивън Аскот в гръб. Той излъга Алисия Макарън, примами я в замъка си и я държа в плен. Когато Мери загина, аз освободих Алисия от затвора й и отнесох трупа на любимата си в Аскот Касъл. Не ти ли разказаха за бесния гняв на Майлс Аскот, когато застана пред тялото на убитата си сестра? Никога не бях виждал такава страшна ярост.
— Не — прошепна задавено Фиона и си припомни последния изблик на Майлс. — Те не говорят с мен за семейната вражда. — След няколкото разправии двамата с Майлс бяха сключили безмълвно споразумение да не споменават проблемите на семействата си.
— Брайън — заговори нежно тя, — изглеждаш толкова изтощен. Ела с мен в Ларенстън и си почини. Алисия ще те…
— Няма да намеря покой, докато брат ми е още жив.
Фиона го погледна изумено.
— Брайън, не бива да говориш такива неща! Ще повикаме Роджър и ще поговорим за всичко.
— Ти не искаш да ме разбереш. Аз имам намерение да убия Роджър Чатауърт.
— Брайън! Нима си забравил колко много дължиш на него? Той се грижи за теб от самото ти раждане. Помниш ли как ни пазеше от Едмънд? Как рискува живота си, за да те спаси от онзи луд жребец!
Лицето на Брайън остана все така твърдо и безмилостно.
— Аз обичах Мери, а Роджър я уби. Един ден ще разбереш какво означава това.
— Аз обичам много хора, но това не означава, че ще забравя привързаността си към Роджър, който е направил толкова много за мен. Дори сега ме търси под дърво и камък.
Брайън я погледна изпитателно.
— Нима за теб не е детска игра да се изплъзнеш от стражите си? Щом ти дават свобода на движение, защо не избягаш и не се върнеш при него?
Фиона отстъпи крачка назад, но той улови ръката й и я стисна до болка.
— Защото мъжете от семейство Аскот те държат здраво в мрежата си, нали? Кой от тях е влязъл в сърцето ти? Жененият или младият?
— Майлс съвсем не е млад — отговори възмутено тя, без да се замисля. — Възрастта мами. — Като видя лицето на брат си, бузите й пламнаха от срам.
— Ти не разбра ли, че посетих лично семейния замък на Аскотови и ги познавам? Значи си влюбена в Майлс. Направила си добър избор. Той е мъж с огнен темперамент, равен по сила единствено на твоя.
— Дори да изпитвам нещо към най-младия Аскот, това не променя чувствата ми към Роджър.
— Наистина ли? Тогава какво ти пречи да се върнеш при него? Сигурно не е много трудно да се измъкнеш от тези шотландци. Години наред правеше Едмънд на глупак, а сега…
Фиона помълча малко и отговори с въздишка:
— Не е само заради Майлс. Тук хората живеят в мир и аз пожелах да стана като тях. Никой не опира нож в гърлото ми. В Ларенстън всички спят спокойно, нощем не се чуват писъци. Вървя спокойно по коридорите, вместо да се стрелкам като подгонена към следващия тъмен ъгъл.
— Аз също живях в мир с Мери и се докоснах до ангелската й душа — прошепна задавено Брайън. — Но Роджър унищожи този мир и сега съм решен да го убия.
— Стига, Брайън! Искам да дойдеш с мен и да си починеш. Трябва да премислиш много добре онова, което казваш.
— Знаеш ли къде е Рейн Аскот? — попита Брайън. Очевидно не беше чул последните й думи.
— Не — отговори уплашено Фиона. — Скрил се е в някаква гора. Запознах се с една певица, която живее при него.
— Знаеш ли как мога да го намеря?
— Какво те е грижа къде живее Рейн? Какво ти е сторил?
— Искам да го помоля да ме направи рицар.
— За да излезеш срещу Роджър? — попита смаяно тя. — О, Брайън, той няма да пожелае да се бие с теб. Я се погледни. Роджър е много по-висок от теб, а ти си слаб и през последните месеци си отслабнал още повече. Остани с мен, почини си няколко дни и ще…
— Не се опитвай да ме командваш, Фиона. Знам какво правя. Рейн Аскот е силен и е обучил много отлични воини. Той ще ме научи на всичко, което ми е необходимо.
— Наистина ли очакваш да ти помогна? — попита гневно тя. — Сериозно ли мислиш, че ще ти кажа къде се крие Рейн Аскот, даже да знаех? Няма да те подкрепям в лудостите ти!
— Аз дойдох тук, за да ти кажа сбогом, Фиона — обясни меко Брайън. — Живях седмици наред в тези гори и чаках подходящия момент да говоря с теб, но те охраняваха много строго. Сега, след като те видях и си поговорихме, ще се върна спокойно в Англия. Ще се бия с Роджър и един от двама ни ще умре.
— Моля ти се, Брайън, помисли още малко!
Той я целуна по челото и я погледна с уморения поглед на старец.
— Живей в мир, мила сестрице, и запази добър спомен за мен.
Фиона беше като замаяна и не намери какво да му отговори. В момента, когато Брайън се обърна да си върви, от дърветата се изсипаха дузина шотландци и Стивън Аскот застана с изваден меч пред Брайън Чатауърт.
