Мъжете се разтичаха на всички посоки. Алисия погледна изпитателно Фиона и направи опит да се усмихне.
— Сигурна ли си, че не си шотландка? — попита тя и в следващия миг вече я нямаше. Беше препуснала обратно към Ларенстън.
Фиона остана сама с Майлс, но не си позволи да се отпусне. Притисна го в прегръдката си и пошепна в ухото му:
— Всичко ще бъде добре, Аскот. Аз ще се погрижа за теб.
Без да губи време за сантименталности, тя вдигна камата, захвърлена наблизо, и разряза дрехата му, за да прегледа раните. От три-четири места течеше кръв и сякаш никога нямаше да спре. Докато разрязваше ризата на гърдите му, дотича Раб.
— Откъде е тази кръв, Раб? — попита строго тя. — Иди и намери злодея, който го е ранил.
Кучето излая два пъти и я остави сама.
Фиона въздъхна облекчено. Гърдите не бяха засегнати. Отстрана имаше един прорез, който обаче не беше много дълбок. На лявата ръка откри няколко дълги рани като от нож, които кървяха силно, но не бяха много дълбоки. Раните по краката бяха най-опасни, особено тази на бедрото, която беше невероятно дълбока. По тялото му имаше и няколко натъртвания.
Тя го побутна леко и се опита да се мушне под него, за да прегледа има ли рани и на гърба.
Майлс простена от болка, отвори очи, погледна я, после сведе глава към голото си тяло.
— Не прави това, Фиона, или ще станеш цялата в кръв.
— Тихо! — заповяда строго тя. — Запази силите си за деня, когато ще бъдеш отново здрав. — Още докато му говореше, Раб довлече трупа на огромен глиган с дълги остри зъби. Муцуната на животното беше цялата в кръв, по тялото му зееха дълбоки рани от меч.
— Значи си излязъл на турнир срещу глигана — отбеляза сърдито Фиона, свали плейда от раменете си и внимателно уви голото тяло. — Защо настояваше да отидеш сам на лов?
Преди да е успяла да каже още нещо, Раб домъкна трупа на втори глиган и го сложи до първия. И той беше набучен на няколко места с меч.
Фиона започна да почиства мръсното лице на Майлс.
— Трябва да те отнесем в селската къща, Аскот. Там ще ти е топло и никой няма да те закача. Трябва само малко да потърпиш. Стой мирно и не мърдай.
Сър Гай излезе от гората, следван от мъж и жена, натоварени с големи, тежки плейдове.
— Сложила съм на огъня силен месен бульон с овес — съобщи жената. — А в пещта има овесени питки. Ако имате нужда, Алисия ще изпрати още завивки.
Сър Гай коленичи до Майлс, махна наметката и изгледа раните със смръщено чело. Вдигна глава едва когато Раб довлече трети глиган и го остави при другите два.
— Колко глигана има в храстите? — попита глухо Фиона.
— Пет — отговори сър Гай. — Конят го е хвърлил сред цяло семейство диви свине. Носеше със себе си само меча и една малка кама. Ала успя да убие цялото семейство и да се довлече дотук. Раб ни поведе към убитите глигани, но избяга някъде, преди да ги намерим.
— Дойде да ме посрещне — обясни Фиона. — Можете ли да го носите?
Сър Гай се наведе и вдигна на ръце безжизненото тяло. Носеше Майлс грижливо, сякаш беше малко дете, но раните веднага се отвориха и почнаха да кървят.
— Внимавайте! — изкрещя злобно Фиона, но сър Гай я погледна втренчено и я принуди да замълчи.
Той тръгна напред, заобикаляйки внимателно дърветата, и скоро стигна до селската къща. До стената имаше нар и той положи внимателно ранения върху струпаните завивки. Къщата беше съвсем малка и се състоеше само от една тъмна стая с открито огнище — единственият източник на светлина. Грубо скована маса, два стола и нарът бяха единствените мебели. На огъня вреше котле с вода. Фиона взе приготвената кърпа, потопи я във водата и започна да мие раните. Сър Гай не се отделяше от нея, помагаше й да вдига ранения, свали останалите му дрехи. Двамата го обърнаха по гръб, за да прегледат раните, и с облекчение установиха, че има само няколко натъртвания и драскотини.
Фиона беше почти готова с почистването, когато влезе Мораг, следвана от Алисия. Старицата носеше голяма кошница с лечебни средства.
— Вече не виждам добре — обясни тъжно Мораг и приседна до ранения. Зеещите рани бяха повече от страшни. — Не мога да се грижа сама за него.
— Аз ще сторя всичко, което трябва — обади се решително Фиона. — Ти само ще ми казваш какво да правя.
Много скоро Фиона откри, че е по-лесно да шие плат, отколкото човешка плът. Всеки път, когато пробождаше с иглата тялото на Майлс, коремът й се преобръщаше.
Майлс лежеше на нара безмълвен и неподвижен и почти не дишаше, докато Фиона зашиваше раните му. Беше загубил много кръв и тялото му придоби сивкав отенък. Алисия вдяваше конците, режеше ги и връзваше възлите.
Когато най-после свърши, Фиона трепереше с цялото си тяло.
— Изпий това — заповяда Алисия.
— Какво ми даваш? — попита Фиона.
— Само Господ знае. Отдавна съм се отучила да питам какво има в отварите, които приготвя Мораг. Каквото и да е, вкусът му ще е ужасен, но скоро ще се почувстваш по-добре.
Фиона изпи мълчаливо горещата течност, облегна се на стената и отново се вгледа в безжизненото тяло на нара. Когато Мораг поднесе чашата към бледите му устни, тя стана и бързо отиде до леглото.
— Изпий това — прошепна тя и взе главата му в скута си. — Трябва да си върнеш силите.
Очите му се раздвижиха, но ресниците почти не се разделиха.
— Струваше си — прошепна той и започна послушно да гълта горчивото питие на Мораг. Старицата изпухтя презрително.
— Не бива да го глезите, иначе ще остане цяла година в леглото.
— Дори и така да е, какво от това! — изкрещя сърдито Фиона.
Алисия избухна в смях.
— Ела при мен, Фиона. Седни тук и си почини. Много искам да разбера как си узнала за раняването на Майлс. Тъкмо го бяхме открили, когато долетя при нас.
Фиона приседна на пода в непосредствена близост до главата на Майлс, облегна се на стената и вдигна рамене. Нямаше представа как е усетила раняването му; знаеше и толкова.
Почивката й беше съвсем кратка. Само след минути Мораг приготви нова напитка и трябваше да я дават на Майлс лъжичка по лъжичка.
Настъпи нощта и Алисия се върна в Ларенстън. Фиона седеше до Майлс и не откъсваше очи от лицето му. Знаеше, че той не спи. Мораг, която седеше на ниско столче до огъня, клюмна.
— Каква е… — прошепна като в транс Майлс. — Каква е жената, която е станала съпруга на Рейн?
Фиона помисли, че раненият има треска и бълнува. Тя не познаваше нито Рейн, нито съпругата му.
— Певица — прошепна безсилно Майлс. — Панел…
Тези думи бяха достатъчни, за да разбере. Изненада се много, когато разбра, че един от най- високопоставените лордове в страната се е оженил за певица с ниско произхождение. Разказа на Майлс как се е запознала с Клариса, как се е смаяла от необикновения й глас и се е опитала да я спаси от лапите на Панел, което бе довело до отвеждането й в лагера му.
Майлс се усмихна на обясненията й и посегна към ръката й. Стисна я здраво и малко преди разсъмване заспа.
Мораг се събуди и започна да приготвя нова отвара от билки, сушени гъби и други съставки, непознати за Фиона. Двете свалиха окървавените превръзки и Мораг постави върху шевовете топли, влажни лапи, пълни с лечебни растения.
Майлс заспа отново и Фиона си позволи да напусне за малко селската къща. Сър Гай седеше под едно дърво и при излизането й се обърна въпросително.
— Заспа — обясни кратко тя.
Сър Гай кимна и се загледа с невиждащ поглед в далечината.
— Няма много млади мъже, които попадат сред стадо диви свине и оцеляват — проговори той и
