Роджър се върна в родния си дом с обезобразения труп на Брайън. Един вкаменен, отслабнал, неузнаваем Роджър.
Фиона го прегърна и го поздрави, но той дори не я погледна. Отнесе трупа на Брайън в някогашната му стая и се заключи с него. Остана там два дни и не допусна никого до себе си. Когато се появи отново, очите му бяха хлътнали дълбоко в орбитите, лицето му беше пепелносиво.
— Твоите Аскотови направиха това — каза той на Фиона и отиде да се разпореди за погребението.
Погребаха Брайън още същия следобед. Роджър не присъства на службата, Фиона посади рози на гроба и проля горещи сълзи за двамата си братя.
Лилиан я тормозеше всеки ден, пищеше и се кълнеше, че всички Аскотови трябва да платят за грозните си дела. Новата й страст бяха лампите, пълни с горещо масло. Тя ги разнасяше из къщата и ги размахваше на всички страни. Твърдеше, че детето на Фиона ще се роди със знака на сатаната и ще бъде прокълнато за вечни времена.
Гостите напускаха един по един дома, който тъгуваше за загубата на Брайън Чатауърт, и Фиона остана сама с безумната си снаха.
В началото на март пристигна пратеник, който носеше отличителните знаци на кралски херолд.
Мина цял ден, преди изпратените от Фиона мъже да открият скривалището на Роджър. Намериха го сам в каменната къщурка на един овчар. Приличаше на скелет, с хлътнали бузи под дългата брада, с мръсна коса, която падаше по раменете, и диво святкащи очи, близко до безумието.
Той прочете посланието на краля в присъствието на Фиона и го хвърли в огъня.
— Кажи на краля, че отговорът ми е „не“ — проговори спокойно той и излезе от стаята.
Фиона не посмя да го последва. Какво ли съдържаше кралското послание? Събра всичките си сили, за да изпрати учтиво кралския пратеник, и се приготви за дълго чакане. Скоро щеше да узнае какво е отказал Роджър, защото кралят нямаше да закъснее да реагира на отказа му. Тя сложи ръка на корема си и отново се запита дали детето й трябва да живее с петното на незаконородено.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Бяха минали шест дни след идването на кралския херолд. Фиона беше сама в градината. Роджър отново беше изчезнал и не се появяваше в замъка, а смъртта на Брайън отне на Лилиан и последната частица разум, която й беше останала. Тя не тъгуваше за младежа, защото приживе почти не се беше интересувала от него, но фактът, че Брайън беше убит от член на семейство Аскот, беше достатъчен. Фиона мислеше с дива омраза за убиеца на брат си за онзи отвратителен Рейн Аскот.
Една сянка се раздвижи на пътеката и я уплаши до смърт. Тя се улови за гърдите и вдигна глава — и погледна право в тъмните, горящи очи на Майлс Аскот. Презрителният му поглед се плъзна по тялото й, отбеляза роклята от скъп сатен с цвят на слонова кост, двуредната перлена огърлица и кървавочервения рубин на шията й.
Фиона впи поглед в лицето му и изохка. Не можеше да се насити да го гледа. Под очите му имаше тъмни сенки, беше ужасно отслабнал. Очевидно не беше напълно възстановен от раните си.
— Ела с мен — проговори дрезгаво Майлс.
Фиона не се поколеба нито миг. Изправи се и тръгна след него през градината, която завършваше с гъста гора. Тя не се съмняваше, че брат й е наредил на хората си да охраняват строго границите на имението, но това не беше попречило на Майлс да дойде при нея.
Майлс не й каза нито дума повече, дори не я погледна. Едва когато видя чакащите коне, Фиона разбра какво не е наред: той я мразеше. Скованото тяло, студените очи крещяха в лицето й. Спря пред конете и попита глухо:
— Къде ме водиш?
Майлс се обърна към нея.
— Кралят заповяда да се оженим. Брат ти отказа да изпълни заповедта. Ако не те направя своя съпруга, брат ти и аз ще бъдем обявени за държавни изменници и кралят ще конфискува земите ни. — Погледът му остана прикован в рубина й. — Няма от какво да се страхуваш. След като се венчеем, ще те върна на скъпоценния ти брат и няма да ти взема нищо от онова, което ти е толкова скъпо.
Той отново й обърна гръб и Фиона се опита да възседне коня си сама; но дългата рокля и треперещите ръце й попречиха да го стори.
Майлс пристъпи зад нея, хвана я през кръста и я метна като чувал на коня, като се стараеше да не се докосва до нея.
Фиона беше твърде замаяна и не можеше да разсъждава разумно. Майлс улови юздите на коня й и препусна в бърз галоп на север. Очите й бяха съвсем сухи и пареха от болка. Тя не се оглеждаше, само се взираше като упоена в светлата грива на коня си.
След около час пристигнаха в красиво малко село и спряха пред наскоро измазана бяла къща до църквата. Майлс скочи от коня си и остана с гръб към нея, без да направи опит да й помогне.
Свещеникът отвори вратата на домя си.
— Това ли е годеницата ти, Майлс? — попита любезно той. — Заповядайте, знам колко сте нетърпеливи.
Майлс влезе вътре, без да я повика. Фиона се втурна след него и улови ръката му. Погледът, с който бе удостоена, я накара да замръзне на мястото си. Оттегли ръката си и сведе глава.
— Щом свърши церемонията… ще ми позволиш ли да ти кажа няколко думи? — попита с треперещ глас тя.
— Ако не трае много дълго — отвърна студено Майлс. — Брат ми ме чака.
— Няма да те задържа дълго — увери го спокойно тя. Вече беше успяла да си възвърне самообладанието. Вдигна полите си и тръгна пред него.
Венчавката свърши бързо. Нямаше свидетели, които Фиона познаваше, само двамина непознати, доведени от свещеника. Когато двамата си казаха „да“, Фиона имаше чувството, че са сключили сделка за доставка на жито.
Щом свещеникът ги обяви за мъж и жена, Майлс се обърна към нея и Фиона спря да диша.
— Мисля, че можем да говорим в съседната стаичка. — Това беше всичко, което й каза. Фиона вирна упорито брадичка и тръгна към изхода.
Когато останаха сами, Майлс се облегна на стената.
— Сега можеш да ми кажеш всичко, което искаш.
Първият й порив беше да го прати по дяволите за вечни времена, но тя успя да го потисне.
— Нямах представа, че кралят е заповядал да се оженим. Ако знаех, нямаше да откажа. Готова съм да сторя всичко, за да сложа край на тази кървава вражда.
— Готова ли си да спиш с най-големия си враг? — попита подигравателно той.
Фиона изскърца със зъби.
— Роджър беше съкрушен от смъртта на Брайън. — В очите й блесна гняв. Майлс изпухтя презрително.
— А казаха ли ти, че Рейн едва оживя след голямата доза отрова, която му даде брат ти?
— Отрова! — повтори невярващо Фиона. — Пак ли обвиняваш брат ми Роджър?
— Не Роджър — отговори спокойно Майлс. — Брат ти Брайън се опита да отрови Рейн.
— Е, бедният Брайън си плати скъпо и прескъпо за стореното — отговори гневно Фиона. — Знам, че Рейн Аскот е същински великан. Сигурно му е доставило дяволско удоволствие да накълца на парченца слабичкия Брайън. Сигурно се е радвал, когато е чувал как пращят костите му!
Майлс я погледна с потъмнели от гняв очи.
— Както чувам, ти пак си била запозната само с версията на скъпия си брат. Наистина ли Роджър ти е казал, че Брайън е убит от Рейн?
— Не изрично, но…
Майлс се облъсна от стената и застана пред нея.
— Тогава си иди у дома и го попитай! Роджър трябва най-после да ти каже истината за смъртта на Брайън Чатауърт. Ако това е всичко, трябва да вървя. Или ще ме обвиниш в още някое позорно дело?
— Чакай! — извика през сълзи Фиона. — Моля те, кажи ми какво стана в Шотландия! Как е сър Гай?
