други.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Мисля, че не е редно да правите това — каза сър Гай и погледна строго Фиона. Гласът му беше тих, но за Фиона беше същински вик.
— Джудит ми писа, че сте готов да ми помогнете във всяко отношение.
Сър Гай се изправи в целия си великански ръст. Белегът на лицето му беше като светеща пурпурночервена ивица.
— Лейди Джудит — той подчерта двете думи — нямаше представа, че ще поискате от мен нещо толкова… невероятно. Как можа да ви хрумне тази безумна идея? — попита възмутено той.
Фиона му обърна гръб и изрита с все сила килима, който беше донесла. Според нея идеята й беше чудесна: тя щеше да се съблече, сър Гай щеше да я увие в килима и да я предаде в ръцете на Майлс. Може би повторението на първата им среща щеше да го накара да се засмее и да й прости. Ала сър Гай упорито отказваше да участва в изпълнението на плана й.
— Какво друго бих могла да направя? — попита тя и сърцето й натежа от болка. — Знам, че той не иска да ме види. Как да го помоля за прошка, щом не желае да ме чуе?
— Лейди Клариса изпрати при сър Рейн дъщеричката си и детето изигра великолепно ролята на посредник.
— О, не! Не искам да дам сина си в ръцете на Майлс. Той ще наеме още една бавачка и Ник ще стане едно от многото деца в сбирката му. Това означава да не видя никога повече нито Майлс, нито Ник. — Тя се облегна на едно дърво и се замисли. Можеше да уреди среща с Майлс, но той нямаше да пожелае да я изслуша. Единственият й шанс беше очите му да се замъглят от страст и съпротивата му да отслабне. Първо трябваше да се любят, а след това да говорят.
Докато размишляваше, тя си играеше с дългата си черна наметка, прекрасна дреха от кадифе, подплатена с кожи от норка. Наметката я покриваше от главата до петите. Очите й засвяткаха дяволито.
— Можете ли да направите така, че за известно време да остана насаме с Майлс? Не в шатрата му, а в гората. Като казвам сами, това значи да бъдем наистина сами! Той може да повика охраната си, но рицарите трябва да бъдат отдалечени от мястото на срещата ни.
— Предложението не ми харесва — отговори упорито сър Гай. — Ами ако го заплашва опасност?
— Наистина — отвърна саркастично Фиона. — Мога да го предизвикам на двубой и да му прережа гърлото с ножа си.
Сър Гай вдигна високо едната си вежда и бързо скри крака си, чиито пръсти бяха счупени от Фиона. Тя го погледна и избухна в смях.
— Моля ви, Гай, отдавна не съм чупила краката на мъжете! Майлс е мой съпруг и аз го обичам. Искам отново да събудя любовта му към мен.
— Мисля, че лорд Майлс не само ви обича, а е обсебен от вас. Само че вие наранихте гордостта му. Никоя друга жена не му е създавала такива проблеми.
— Няма да му се извиня, че съм напуснала Шотландия с Роджър. Трябваше да постъпя така. Ще ме оставите ли известно време сама със съпруга ми?
Сър Гай я погледна изпитателно и кимна колебливо.
— Сигурен съм, че ще съжалявам за отстъпчивостта си, но ще уредя срещата.
Фиона се усмихна зарадвано и цялото й лице засия.
— Ще ви направя кръстник на следващото ни дете.
— Ще изпратя лорд Майлс в гората — отговори мрачно сър Гай. — Давам ви един час, не повече.
— Това означава да ни заварите в много деликатно положение — засмя се Фиона. — Имам намерение да прелъстя съпруга си. Трябват ни поне три часа усамотение.
— Вие не сте никаква лейди, Фиона Аскот — изрече сърдито мъжът и й намигна.
— Вярно е — съгласи се с усмивка тя. — Освен това нямам гордост. А сега си вървете, за да мога да се подготвя за срещата.
Когато остана сама, тя загуби голяма част от решителността си. Може би това беше единственият й шанс да си възвърне съпруга. На всяка цена трябваше да успее. Съблече се с треперещи ръце. Надяваше се, че познава достатъчно добре Майлс; че той ще се съпротивлява с разума си, но ще се поддаде на страстта.
Скри дрехите си под сухите листа и се уви цялата в черната наметка. За пред външния свят беше добродетелна, почтена дама. Когато свърши с приготовленията, седна на един пън и зачака.
След известно време се чу шум от крачки и Фиона се уплаши до смърт. Ала позна бързите, леки, целенасочени крачки на Майлс и стана, за да го поздрави.
В първия миг й се стори, че той се радва да я види, но впечатлението бързо се разсея. В погледа му имаше студенина.
— Как така остави брат си сам? — попита подигравателно той.
— Майлс, поисках тази среща, за да те попитам дали не можем да живеем като мъж и жена.
— И тримата?
— Да — усмихна се Фиона. — Ние с теб и синът ни Никълъс.
— Разбирам. А сега ми кажи какво ще прави скъпият ти брат без сестра си, заради която е извършил толкова много убийства.
Фиона пристъпи към него.
— Мина много време, откакто те видях за последен път. Надявах се, че вече си преодолял поне част от ревността си.
— Аз не ревнувам! — изфуча гневно той. — Ти беше тази, която трябваше да вземе решение, и го направи. А сега ще повикам охраната си, за да те върне при брат ти. Стража!
На вика му не се отзова никой и лицето му потъмня. Той се огледа смутено и отвори уста да каже нещо, но в този миг Фиона отвори наметката си и разкри голото си тяло. Майлс пое дълбоко дъх и впи поглед в гърдите й.
Фиона затвори наметката си, остави само тесен процеп, който разкриваше част от съвършено оформения й крак, за да му напомни за първата им среща, когато се беше увила в лисичата кожа. Съвсем бавно, без да го изпуска от поглед, тя отиде при него и сложи ръка на тила му.
Майлс протегна ръка и пръстите му докоснаха кадифеномекия хълбок.
— Трябва ли да те умолявам, съпруже мой? — прошепна страстно тя и се надигна, за да се доближи до устните му. — Признавам, че съм направила много грешки. Но сега захвърлих завинаги гордостта си. Аз те обичам и искам да живея с теб. Искам да имаме още деца.
Майлс сведе глава, за да посрещне устните й. По лицето му личеше, че полага невероятни усилия да й устои.
— Фиона — прошепна той и устните му помилваха нейните.
Дълго потисканата, тлееща под пепелта страст лумна в диви пламъци. Ръцете на Майлс се плъзнаха под наметката й, вдигнаха я от земята, притиснаха я до горещото му тяло. Устните му се плъзнаха по лицето й, сякаш искаха да я погълнат.
— Толкова ми липсваше. Господи, щях да полудея!
— А аз съм сигурна, че съм луда — рече тя, като плачеше и се смееше едновременно. — Защо не можа да разбереш, че обичам само теб? Не разреших на нито един мъж да ме докосне.
Майлс целуна насълзените й очи.
— Казаха ми, че бедният Джон Баскъм трябвало да бъде зашит на четири места, след като си хвърлила по него месинговата ваза.
Тя го целуна по устата, за да го накара да замълчи. Двамата се свлякоха на земята. Фиона започна да сваля дрехите му, докато ръцете му жадно се плъзгаха по голото й тяло.
— Хванете ги! — изкрещя груб глас над главите им.
Фиона и Майлс се спогледаха смаяно. Трябваше им време, за да разберат кой е извикал.
Роджър Чатауърт изскочи пред тях с изваден меч и го насочи право в гърдите на врага си.
