как щяха да ни се смеят?
— Тази твоя проклета гордост! Ти си обезумял. Сега Брайън лежи в гроба, вместо в брачното си легло. Получи ли онова, което искаше?
— Не — прошепна прегракнало Роджър.
— И аз не. — Тя се изправи в стола си. — Роджър, искам да ме изслушаш много внимателно. Враждата между семействата Аскот и Чатауърт свърши. Аз нося името Аскот и детето ми ще бъде Аскот. Няма да позволя членовете на двете семейства да се избиват помежду си.
— Ако онзи отново се опита да те открадне… — започна заплашително Роджър.
— Да ме открадне! — Тя скочи от мястото си и столът се преобърна. — Тази сутрин помолих Майлс Аскот да ме отведе със себе си, но той отказа. Не му се сърдя. Заради теб семейството му загуби единствената си сестра, но братята й не те убиха, нали?
— Брайън…
— Ти уби Брайън! — изплака тя. — Ти си виновен за нещастието и се кълна в Бога, че ако посмееш да посегнеш на някой Аскот, аз ще те пронижа със собствения си меч. — Тя излезе с високо вдигната глава от стаята и отблъсна гневно Лилиан, която както обикновено беше подслушвала на вратата.
Минаха три дни, преди Фиона да овладее гнева си и да започне да разсъждава разумно. Когато разумът победи, тя реши да сложи кръст на миналото и да се обърне към бъдещето. Нямаше да допусне детето й да живее в обстановката, в която бе живяла тя. Вероятно никога нямаше да се събере отново с Майлс Аскот, затова трябваше да се сдобри с брат си Роджър и да го убеди да играе ролята на любещ баща.
Намери го пред камината, загледан замислено в пламъците. Ако беше мъж, щеше да го издърпа от креслото и да го изрита здравата в задника.
— Знаеш ли, Роджър — заговори с меден гласец тя, — досега не бях забелязала, че си започнал да затлъстяваш.
Роджър я погледна изумено и прокара пръсти по твърдия си корем.
Фиона потисна смеха си. Роджър беше красив мъж и се ласкаеше от вниманието на жените.
— Вярно е, че мъжете на твоята възраст започват да напълняват — продължи тя. — А мускулите им отслабват.
— Не съм чак толкова стар — отговори сърдито той, стана от креслото и изправи рамене.
— Знаеш ли какво ми хареса най-много в Шотландия? Че всичките им мъже са стройни и гъвкави като млади дръвчета.
Роджър склони глава и я изгледа подозрително.
— Какво искаш да ми кажеш, Фиона?
— Опитвам се да те изтръгна от меланхолията и да те върна в реалния свят. Престани да се самосъжаляваш! Брайън е мъртъв и ако искаш да прекараш целия си живот в пиянство, направи го — но с това няма да го върнеш. Хайде, събери мързеливите си рицари и ги пращай на работа.
В очите му се появи нещо като усмивка.
— Вероятно и аз имам нужда от малко упражнения — промълви той и излезе от стаята.
След шест седмици Фиона роди едро, здраво момче и го нарече Никълъс Роджър. Малкият беше наследил високите скули на Гевин Аскот. Роджър веднага се влюби в детето и започна да се грижи всеотдайно за него, сякаш му беше син.
Когато се възстанови от раждането, Фиона се зае да преустрои дома си. Искаше детето й да расте в уютна обстановка. Първата й заповед беше малкият Никълъс да бъде охраняван ден и нощ, защото Лилиан беше убедена, че родителите на бебето са Джудит и Гевин, и Фиона не смееше да го остави в ръцете на лудата.
Никълъс беше само на един месец, когато пристигна първото писмо от Джудит Аскот. Писмото беше сдържано и безлично. Джудит се осведомяваше за здравето на бебето и съжаляваше, че не се е запознала с новата си снаха. Пишеше още, че Алисия не преставала да хвали Фиона. Нито дума за Майлс Аскот.
Фиона седна веднага и отговори подробно на писмото. Разказа колко прекрасен е малкият Ник, как прилича на Гевин и помоли за съвети. Нали Джудит вече имаше бебе и беше опитна майка…
Джудит отговори с цял сандък прекрасни бебешки дрешки, които вече не ставаха на сина й, тъй като наскоро беше навършил десет месеца.
Фиона показа на Роджър подаръците и му откри, че е започнала кореспонденция с Джудит Аскот. Роджър, плувнал в пот от упоритите упражнения с рицарите си, не каза нито дума; Лилиан обаче говори надълго и нашироко, макар че никой не я слушаше.
Едва в петото си писмо Джудит спомена Майлс, и то само бегло. Писа й, че Майлс живее при Рейн, че съпругата на Рейн също не е с него и двамата са много нещастни. Тази новина повиши веднага настроението на Фиона и радостта й трая цяла седмица. Тя седеше с часове край люлката на Ник и му разказваше какво е преживяла с баща му и несъщия му брат Кит.
През септември Фиона изпрати на Джудит луковици за градината й и един жакет, ушит специално за Кит по модата за възрастните. Джудит й писа, че Кит се влюбил веднага в новата си дреха, но двамата с Майлс са убедени, че е бил ушит от Джудит, и Гевин умира от смях, защото жена му си има толкова много работа, че никога не посяга към иглата.
Скоро след Коледа Джудит й изпрати дълго, сериозно писмо. Рейн най-после приел отново съпругата си и Майлс останал за малко в Аскот Касъл, преди да се прибере в собственото си имение. Джудит се уплашила от промяната, настъпила у него. Той винаги се държал настрана, но сега почти не проговарял и — което било най-страшното — сякаш бил изгубил любовта си към жените. Те продължавали да тичат след него, но той само ги поглеждал недоверчиво и не се доближавал до тях. Джудит се опитала да поговори с него за това, но всичко, което чула от устата му, било: „Аз съм женен, ако благоволиш да си спомниш. Съпрузите трябва да си бъдат верни.“ После се изсмял безрадостно и излязъл. Джудит молеше пламенно Фиона да прости на мъжа си и в същото време я предупреждаваше, че всички мъже от семейство Аскот са дяволски ревниви.
Фиона отговори с дълго, предълго писмо, изпълнено с гняв. Майлс бил единственият мъж, на когото позволила да я докосне. Помолила го да я вземе със себе си след венчавката, но той я отблъснал. Отново обясни, че е напуснала Шотландия с Роджър само за да спаси живота на човека, когото обича повече от всичко на света. После се оплака многословно от глупостта и сляпата си вяра в Роджър и завърши, че причината за раздялата им е Майлс, не тя.
Още щом изпрати писмото, Фиона съжали за онова, което беше написала в него. Все пак тя не познаваше съпругата на Гевин. Ако дори само частица от онова, в което я обвиняваше Лилиан, беше истина, Джудит беше чудовище. Намесата й можеше да влоши още повече отношенията между Фиона и Майлс.
Мина цял месец, преди да дойде отговор, и през това време Фиона едва не обезумя от тревога. Роджър постоянно я питаше какво й е. Лилиан направи нещо повече — тя се разрови в стаята на Фиона, откри писмата на Джудит и разказа съдържанието им на Роджър с всички подробности. Когато Роджър мълчаливо й обърна гръб, тя получи пристъп на ярост, който ги държа в напрежение цял ден.
Отговорът на Джудит беше съвсем кратък. На шестнадесети февруари Майлс щял да бъде на лагер на двадесетина мили от имението на Чатауърт при селото Уестмор. Сър Гай бил готов да помогне на Фиона с всичките си сили.
Фиона разцелува писмото, скри го в корсажа си и след като няколко дни го носи със себе си, реши да го скрие под един камък в камината. После обаче си каза, че достатъчно е плувала в облаците и е време да се върне на земята. Защо беше толкова убедена, че Майлс иска да си я върне? Тя трябваше да направи нещо, за да спечели отново любовта на съпруга си, но какво?
„Ти си моя, Фиона — беше й казал веднъж Майлс. — Ти си моят подарък.“
В главата й започна да се оформя дързък план. Господи, дали ще мога да го направя, питаше се непрекъснато тя. Сърцето й биеше тревожно и в същото време й се искаше да се смее. Трябваше й само малко повече късмет. Какво ли щеше да стане, ако отново се „подареше“ на Майлс?
Докато седналата в градината Фиона се отдаваше на мислите си, Лилиан тършуваше в стаята й. Когато най-после откри последното писмо на Джудит, тя го занесе на Роджър и този път той не й обърна гръб. През следващите дни в къщата на Чатауърт имаше трима души, които ковяха планове, твърде различни едни от
