Майлс хвърли зъл поглед към Фиона и се изправи бавно.
— Тя е твоя — проговори ледено той.
— Проклет да си, Роджър! — изкрещя извън себе си Фиона, грабна шепа камъчета и ги хвърли по главата му. — Не можа ли поне днес да останеш настрана от живота ни? Веднага махни този меч, защото ще нараниш някого!
— Аскот ще бъде пронизан право в сърцето, ако не…
— Хайде, опитай се — проговори подигравателно Майлс и извади меча си.
— Не! — изкрещя Фиона и скочи на крака, за да застане между двамата мъже. Очите й пламтяха от гняв. — Трябва най-после да разбереш, Роджър, че Майлс е мой съпруг и аз искам да живея с него. Разбира се, ако все още ме иска след всичките ти изстъпления.
— Хубав съпруг! — изсъска Роджър. — От колко месеца не сте се виждали? Та той не познава дори собствения си син! Това ли искаш, Фиона? Ще се откажеш от дома, който създадох за теб, за да последваш мъжа, който не те иска! Колко жени си оплодил междувременно, Аскот?
— Повече, отколкото ти си в състояние да ощастливиш през целия си живот — отговори равнодушно Майлс.
Фиона застана по-плътно до Майлс, защото Роджър беше готов да се нахвърли върху него.
— Ако имах поне искрица разум, щяха да пратя и двама ви по дяволите!
— Остави ме да те освободя от него — изръмжа Роджър, но когато острието на меча му докосна наметката на Фиона, спря като закован. — Не те ли е срам? Така ли го посрещна?
— Роджър, ти си един твърдоглав глупак, който проумява само онова, което набият с чук в главата му. — Тя се обърна сред вихрушка от кадифе и норки, надигна се на пръсти и целуна Майлс по устата. Той започна да разбира, че този път Фиона е на негова страна и го предпочита пред брат си. Усмихна й се и я притисна до гърдите си с такава сила, че костите й изпукаха.
Роджър се разтрепери от безпомощен гняв и не забеляза мъжа, който се промъкна зад гърба му, нито чу профучаването на тежкия боздуган, който се стовари върху главата му. Без да успее да извика, той се свлече на земята.
Майлс и Фиона бяха толкова вдълбочени един в друг, че нямаше да забележат дори ако дървото над главите им се беше разцепило, Фиона така и не разбра какво я накара да отвори очи. Срещу главата на Майлс летеше боздуган. Тя го изблъска настрана и желязното кълбо улучи нея.
В първия момент Майлс не разбра защо Фиона изведнъж увисна безсилно в ръцете му. Подкрепи я с едната си ръка и се обърна, но беше закъснял и не можа да отрази удара, който го повали.
Тримата мъже, мръсни, застрашителни фигури, се наведоха над двамата мъже и жената, проснати на земята.
— Кой от тях е Аскот? — попита единият.
— Откъде да знам!
— Кого ще отнесем на кораба?
— И двамата! — изръмжа третият.
— А куклата? — попита първият и отвори наметката на Фиона.
— Ще я хвърлим при мъжете. Онази Чатауърт каза, че в гората може би има и жена и е най-добре да отстраним и нея. Смятам да й представя сметката за трима пленници. Ей, ти, погрижи се да свалиш дрехите на единия мъж, а аз ще се заема с другия.
Третият отряза една дълга руса къдрица от косата на Фиона и я скри в джоба си.
— Хайде, побързайте. Колата няма да ни чака цял ден.
Когато Фиона се събуди от тежкия припадък, болката в главата й беше толкова страшна, че й се дощя да заспи отново. Струваше й се, че земята под краката й трепери. Опита се да седне, но политна назад и удари главата си не в земята, а в дърво.
— Тихо, мила — чу се мъжки глас откъм гърба й.
Тя се обърна и погледна в горящите очи на Майлс. Той беше съвсем гол, само с препаска на слабините. Ръцете му бяха вързани на гърба. До него хъркаше Роджър, също с вързани ръце.
Когато мъглата в главата на Фиона се разсея, тя разбра, че и нейните ръце и глезени са вързани с дебело въже.
— Къде сме? — прошепна тя, опитвайки се да скрие страха си.
Гласът на Майлс беше дълбок, силен и успокояващ:
— Намираме се в трюма на някакъв кораб. Вероятно сме на път към Франция.
— Кой ни е отвлякъл? И защо? — прошепна невярващо тя.
— Може би брат ти знае нещо — отговори беззвучно Майлс. — Първо трябва да освободим ръцете си. Ще се претърколя към теб и ще използвам зъбите си, за да ти помогна. После ти ще прегризеш моите въжета.
Фиона кимна и се принуди да остане спокойна. Ако Роджър имаше нещо общо с отвличането им, сега нямаше да лежи вързан в трюма на кораба. Когато въжетата паднаха на пода, тя въздъхна облекчено и се обърна към Майлс. Вместо да го развърже, отвори наметката си, притисна голото си тяло до неговото и го целуна с цялата си страст.
— Мислеше ли за мен, докато бяхме разделени? — пошепна дрезгаво тя.
— Непрекъснато. — Той се приведе и жадно впи устни и нейните.
Тя се засмя и го отблъсна.
— Да те освободя ли от въжетата?
— Онези части от тялото ми, които се нуждаят от свобода, не са вързани — отговори той и потърка хълбоците си в нейните.
Фиона впи нокти в раменете му и проникна в устата му с език и зъби. Само задавеният стон на събуждащия се Роджър я принуди да се оттегли.
— Ако отдавна не мразех брат ти, сега със сигурност щяха да го намразя — прошепна в ухото й Майлс.
Фиона седна на пети и се зае да сваля въжетата от китките му.
— Какво става тук? — попита смаяно Роджър, направи опит да седне, но падна по гръб и се огледа замаяно. — Каква подлост си измислил пак, Аскот?
Майлс не отговори на предизвикателството, защото беше зает да масажира китките си. Фиона се занимаваше с въжетата на глезените му. Когато Майлс започна да й помага, гневът на Роджър избухна с дива сила.
— Да не смятате да се освободите и да ме оставите тук вързан? Фиона, нима забрави…
— Млъкни, Роджър — прекъсна го спокойно Фиона. — Достатъчно зло си извършил. Знаеш ли случайно накъде се е запътил този кораб?
— Защо не попиташ любовника си? Убеден съм, че именно той е скроил този мръсен номер.
Майлс отново не отговори на злобния намек, а се обърна сериозно към Фиона:
— Искам да знам дали мога наистина да разчитам на лоялността ти. Ако някой отвори люка, аз ще скоча отгоре му, а ти трябва да го вържеш. Мога ли да разчитам на теб?
— Все едно вярваш ли ми или не, аз винаги съм била на твоя страна — отговори хладно Фиона.
— Опита ли се да се откупиш? — попита мрачно Роджър. — Предложи им пари.
— Имаш ли джобове, които да изпразниш? — попита Майлс и погледна подигравателно бившия си враг.
Роджър извърна глава и всички зачакаха мълчаливо. По едно време люкът се отвори и на стъпалото се появи мъжки крак.
— Скрийте се! — заповяда Майлс. Роджър и Фиона се свиха в един ъгъл и се престориха, че спят, опрени на дървената преграда. Майлс се плъзна безшумно от другата страна на стълбичката.
Матросът провря главата си през люка, изръмжа доволно, когато видя спящите пленници, и заслиза по стълбичката. В същия момент осъзна, че един от тях липсва. Майлс го сграбчи за стъпалата и го хвърли от стълбата. Чу се само глух шум от удар, който заглъхна в скърцането на кораба и воя на вятъра.
Роджър скочи на крака и сграбчи матроса за косата.
— Известно време ще бъде в безсъзнание.
Майлс разкопча ризата му.
