плавателен съд най-после стигна до водата, той се облегна изтощено назад и вдигна глава, за да види какво става на палубата.
Майлс не се виждаше никъде и Фиона бе обзета от паника. Ами ако Роджър продължаваше да мрази съпруга й? Как да му попречи да се отдалечи от кораба? Тя не можеше да остави Майлс сам, обкръжен от врагове!
Роджър се изправи с леко разкрачени крака, уравновесявайки движенията на лодката, която се люлееше по вълните, и се вгледа внимателно в мрака.
Фиона трепереше от страх и нерви. Стори й се, че е минала цяла вечност, когато Майлс се подаде над парапета, видя къде се намира Роджър и хвърли в ръцете му безжизнено тяло. Очевидно Роджър беше чакал точно това, защото улови сръчно мъртвия матрос и дори не се олюля. В следващия момент Майлс се плъзна като акробат по въжето, което все още свързваше лодката с кораба. Веднага щом скочи в лодката, Роджър взе греблата, отблъсна се от кораба и се насочи към брега. Майлс изрита презрително мъртвото тяло, така че то се изтърколи към първото, грабна втория чифт гребла и ги потопи във водата.
Фиона не промълви нито дума. Очите й бяха впити в двамата мъже, които гребяха в такт към непознатия бряг. Скоро корабът зад тях се стопи в мрака.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Ще ги изхвърля в морето. — Това бяха първите думи, произнесени след почти час мълчание.
Майлс кимна в знак на съгласие и продължи да гребе, докато Роджър изхвърляше двата трупа в морето.
След като свърши тази неприятна работа, той седна в другия край на лодката и отново хвана греблата.
— Трябва да си намерим други дрехи, за да не бием на очи. С тези моряшки ризи хората скоро ще започнат да ни подозират.
— Какво говориш? — учуди се Фиона. — Мислиш ли, че моряците ще тръгнат да ни търсят?
Роджър и Майлс си размениха многозначителни погледи и Фиона се изчерви. Очевидно бяха сметнали въпроса й за наивен.
— Ако разкрием, че носим имената Аскот и Чатауърт — обясни търпеливо Роджър, — веднага ще бъдем задържани, за да поискат откуп от роднините ни. Тъй като пътуваме без въоръжена свита, трябва да крием самоличността си.
— Защо не се представим за музиканти? — попита развеселено Фиона. — Ако и Клариса беше с нас…
При споменаването на Клариса Аскот Роджър си припомни как тази смела малка жена беше спасила живота му и започна да им разказва случката. Когато свърши, вече се развиделяваше и брегът беше съвсем близо.
— Увий се по-плътно в наметката и върви след мен — заповяда тихо Майлс. — Скоро ще отворят пазара и ще се опитаме да си набавим други дрехи.
Макар че утрото едва настъпваше, пазарният площад на градчето, в което влязоха, беше пълен с хора. Селяните от околността бяха донесли стоките си и си търсеха удобно място. Роджър привлече вниманието им с разкъсаните си моряшки дрехи и арогантно държание; Фиона също, защото мръсните, висящи на мазни кичури коси бяха в рязък контраст със скъпата наметка, под която беше скрито тялото й. Ала повечето погледи бяха насочени към Майлс — предимно женски.
Една красива млада жена, по която се заглеждаха много мъже, скочи от каручката и впи жаден поглед в лицето на Майлс. Фиона застана пред него и стисна ръце в юмруци, но Майлс я стисна за рамото и се усмихна любезно на жената.
— Харесват ли ти дрехите й?
— Предпочитам да окача чучелото й на входната си врата.
Майлс я погледна похотливо и тя усети как сърцето й заби по-силно.
— Дръж се прилично и ме слушай — пошепна в ухото й той и отиде при жената, която го поглъщаше с поглед.
— Мога ли да направя нещо за вас? — измърка сладко тя и Фиона настръхна от ревност.
— Бих ли могъл да ви убедя да свалите дрехите си? — прошепна дрезгаво Майлс, докато опипваше една голяма зелка. Говореше съвършен, класически френски.
Фиона се извърна настрана. Не можеше да понесе интимната сцена. Тази дръзка селянка се държеше така, сякаш тя изобщо не съществуваше!
— Готова съм да ви дам всичко, което поискате — прошепна страстно жената и притисна ръката на Майлс. — Какво ще ми предложите срещу тази услуга?
Майлс издърпа ръката си. Очите му блестяха, на устните му играеше обещаващата усмивка, толкова добре позната на Фиона.
— Ще ви предложа красива наметка, подплатена с кожи, но искам срещу нея три костюма и храна.
Жената измери Фиона с критичен поглед.
— Нейната наметка ли? — изсъска сърдито тя.
Двама млади мъже, очевидно братята й, се приближиха към каруцата и Фиона, която беше побесняла от гняв от държанието на Майлс, ги погледна с премрежени очи.
— Знаете ли, преживяхме нещо страшно — прошепна кокетно тя. За съжаление френският й не беше толкова добър като този на Майлс. — Надявахме се да заменим тази недостойна наметка за някои дрехи, макар че роклята на сестра ви вероятно ще ми бъде малка. — Тя отпусна небрежно наметката си и разкри опънатата на гърдите риза и тесния моряшки панталон. Майлс се извъртя и бързо я уви в черното кадифе. Мъжете преглътнаха мъчително. Все пак бяха успели да се възхитят на прекрасното младо тяло.
— Ще стане ли сделката? — попита ледено Майлс, без да смее да погледне към Фиона, за да не издаде гнева си.
Братята кимнаха бързо. Сестра им мина на втори план.
След няколко минути Фиона се скри в една странична уличка и навлече женската рокля под прикритието на наметката си. Новата й одежда беше груба, очевидно ушита саморъчно от младата селянка, но скриваше извивките на тялото й и позволяваше свободно и удобно движение.
Майлс и Роджър облякоха прости клинове, които подчертаваха мускулестите им бедра, и дебели вълнени ризи. Напълниха две чувалчета с храна и продължиха пътя си на юг.
Бяха изминали вече доста път, когато Майлс благоволи да заговори с Фиона:
— Сигурно си научила този номер през месеците, когато живя в дома на брат си? Много бързо се отърва от страха си от мъжете…
— И какво според теб трябваше да направя? Да стоя и да гледам как онази малка мръсница те поглъщаше с жадни погледи? Не се съмнявам, че ти щеше да я притиснеш до стената и да й дадеш цената, която искаше.
— Може би — отговори спокойно Майлс и потъна в многозначително мълчание.
Фиона побесня от гняв.
— Как смееш да ме обвиняваш в неприлично поведение? Не съм направила нищо, с което да заслужа недоверието ти. Отидох с теб чак в Шотландия и…
— И избяга посред нощ, а после едва не уби Макгрегър. Накрая ме изостави, когато бях почти мъртъв, и се върна в Англия с брат си — завърши беззвучно Майлс.
— Трябваше да го направя! Още ли не можеш да разбереш! — изкрещя Фиона.
Роджър вървеше мълчаливо отстрана, но сега не издържа и се намеси.
— Ако Фиона не се беше върнала с мен в Англия, аз щях да те убия, Аскот. Нямаше да й повярвам, ако беше започнала да ме уверява, че иска да остане с теб в Шотландия.
— Защо ми казваш това? — попита след кратко мълчание Майлс.
— Защото Фиона непрекъснато ми четеше проповеди колко… зле съм се държал. Вероятно има право… поне в някои отношения.
Тримата продължиха пътя си мълчаливо, всеки зает с мислите си.
Когато слънцето се издигна високо в небето, седнаха да починат, нахраниха се и пиха вода от потока,
