— Нима очакваш от мен да стоя тук, а ти да му свалиш дрехите и да избягаш? — попита злобно Роджър. — Не мога да доверя живота си на един Аскот.
— Разбира се, че ще го направиш! — изсъска Фиона. — Омръзна ми твоето недоверие. Ти си човекът, създал повечето проблеми между семействата ни и ако искаш да се избавим от това ужасно положение, трябва да проумееш, че ще работим всички заедно. Какво ще правим, Майлс?
Майлс се опитваше да се напъха в тесните дрехи на матроса. Обикновено за моряци се избираха дребни мъже, които можеха да се движат лесно в тесните и ниски трюмове.
— Ще се кача горе да огледам и веднага ще се върна — обясни кратко той и се закатери по стълбичката.
Фиона и Роджър завързаха ръцете и краката на моряка, натъпкаха парцал в устата му и го избутаха в един ъгъл.
— Винаги ли ще бъдеш на негова страна? — попита мрачно Роджър.
Фиона се облегна на дървената преграда. Главата я болеше ужасно, празният й стомах показваше първите признаци на морска болест.
— Направих много грешки. Може би Майлс беше прав. Може би в деня, когато ти ни изненада в селската къща, трябваше да сторя нещо, за да те спра. Ти никога не си се вслушвал в гласа на разума, но аз трябваше поне да се опитам!
— Обиждаш ме! Винаги съм бил добър с теб.
— Не! Винаги си съумявал да използваш в своя изгода някогашната си доброта към мен. Сега обаче ще ме изслушаш. Каквато и да е причината за отвличането ни, трябва да се освободим колкото се може по- скоро. Трябва да се подчиниш на тази цел.
— Искаш от мен да работя съвместно с един Аскот?
— С двама Аскотови! — изфуча разярено тя. Роджър помълча малко. Лицето му беше замислено.
— Лилиан — прошепна пресипнало той. — Тя ми донесе писмото на Джудит Аскот. Знаеше къде ще се срещнеш с…
— Проклетница! — изфуча гневно Фиона. — О, Роджър! — прошепна уплашено тя. — Никълъс! Той е сам в къщата. Лилиан може да му стори зло. Трябва по-скоро да се върна при сина си.
Роджър сложи ръка на рамото й.
— Детето е на сигурно място. Заповядал съм на стражите да не пускат Лилиан при него. Те няма да посмеят да престъпят заповедта ми.
— Какво ще стане, ако не се върнем?
— Онези от семейство Аскот без съмнение ще го отгледат.
Погледите им се срещнаха и мина доста време, преди Роджър да осъзнае какво е казал. Беше се доближил значително да признанието, че вероятно не е бил прав да обвинява за всичко семейство Аскот. Може би безкрайните речи, които беше държала Фиона, най-после започваха да оказват своето въздействие.
Фиона се обърна стреснато. Люкът отново се отвори и тя въздъхна облекчено. Влезлият беше Майлс.
Тя полетя към него, прегърна го и издърпа вързопчетата от ръцете му.
— Решихме, че зад отвличането ни се крие Лилиан. О, Майлс, ранен ли си?
Мъжът й я изгледа недоверчиво.
— Бързо скачаш от горещо към студено. Не, не съм ранен. Нося ви дрехи и нещо за ядене. — Той хвърли парче хляб на Роджър и показа на Фиона дрехите, които беше намерил. Хвърли бърз поглед към завързания моряк в ъгъла, който ги наблюдаваше с разширени от ужас очи, и застана между Роджър и Фиона.
Освен хляба той беше донесъл сушено месо и отвратителен грог, от който Фиона едва не се задави.
— Какво видя на палубата? — попита Роджър.
Майлс разбра, че Роджър е преглътнал голяма част от гордостта си, за да зададе този въпрос.
Корабът е много стар, целият е прояден от червеи. Екипажът е пиян, някои изглеждат полумъртви. Знаят, че на борда има пленници, но не се интересуват от тях.
— Точно типа мъже, с които си служи Лилиан — проговори с отвращение Фиона. — Наистина ли сме на път към Франция?
— Да. Познах брега. Когато се стъмни, ще излезем от трюма, ще вземем една лодка и ще гребем към сушата. Нямам намерение да вляза доброволно в ръцете на посрещачите, които със сигурност ни очакват на брега. — Майлс погледна въпросително към Роджър и той кимна в знак на съгласие.
— Как ще се върнем в Англия? — попита страхливо Фиона.
— Имам роднини, които живеят на четири дни път от мястото, където ще слезем на брега. Ако успеем да стигнем до тях, можем да разчитаме на помощ.
— За съжаление нямаме коне, нито храна за толкова дълъг преход — рече Роджър и отпи голяма глътка от силния грог.
— Все някак ще се справим — отговори спокойно Майлс и взе стомната от ръката му.
— Да, все някак ще се справим — повтори също така спокойно Роджър.
Тримата изядоха мълчаливо сухия хляб и парчето месо, след това Роджър и Фиона облякоха моряшките дрехи. Грубата памучна риза се опъна на гърдите на Фиона и тя се зарадва, когато забеляза заинтересованите пламъчета в очите на Майлс. Вече беше сигурна, че въпреки гнева, който не беше заглъхнал, той продължава да я желае. Освен това й беше казал, че е мислил за нея „непрекъснато“.
Когато в трюма се стъмни още повече, Майлс отново излезе на палубата и този път се забави цяла вечност. Върна се с празни ръце.
— Събрах всички хранителни припаси, които можах да намеря на борда, и ги струпах в лодката — обясни той и погледна въпросително Роджър. — Трябва да ти доверя защитата на гърба си. Фиона ще върви между двама ни.
Роджър беше твърде едър, за да стои изправен в ниския трюм. С тесните моряшки дрехи, с брадясалото си лице и дивия, заплашителен поглед Майлс беше истински моряк, но това не можеше да се каже за Роджър. Представителната му фигура беше пропукала шевовете на ризата, а аристократично русата му коса изобщо не подхождаше на моряк. А Фиона, чиято закръглена фигура беше подчертана от моряшките дрехи, беше безнадежден случай. Чертите й бяха толкова фини, че не подхождаха дори на момче.
Следвани от бдителния поглед на вързания моряк, който се беше облегнал на една греда, тримата се изкачиха по стълбичката. Майлс вървеше няколко крачки напред с нож в ръка. Това беше единственото оръжие, с което бе успял да се сдобие.
Студеният нощен въздух ги освежи, Фиона въздъхна облекчено, защото едва сега бе осъзнала колко задушно е било в трюма. Главата й се проясни. Майлс стисна ръката й, дръпна я нетърпеливо и тя се постара да съсредоточи вниманието си върху настоящето.
На палубата имаше трима души — единият на кормилото, другите двама на носа и кърмата.
Майлс се приведе и се скри зад купчината въжета. Фиона и Роджър последваха примера му. Прилепиха се до дървените перила и продължиха пълзешком по палубата, стараейки се да не вдигат шум.
Майлс спря, направи кратък жест с ръка и Роджър веднага разбра. Плъзна се през парапета, за да се прехвърли в лодката, и Фиона спря да диша. Брат й ей сега щеше да цопне във водата и да привлече вниманието на моряците. Но не се чу никакъв плясък. В следващия момент Майлс й даде знак да се прехвърли през борда и тя се подчини, без да мисли. Преметна крак през парапета и тялото й го последва. Роджър я улови и внимателно я положи върху тясната пейка в лодката.
Сърцето й биеше до пръсване. Останала без дъх, тя гледаше как Роджър бавно насочи лодката покрай стената на кораба, докато Майлс обслужваше въжетата. Роджър напрегна всичките си мускули, за да поеме цялата тежест на лодката, когато Майлс я освободи от въжетата. Фиона протегна ръка да му помогне, но той я отблъсна нетърпеливо. Тя се върна на пейката, но изведнъж се блъсна в нещо и едва не изпищя. Притисна уста с ръката си, приведе се и видя проснатото на дъното тяло. Вероятно един от матросите. Мъртъв.
Изведнъж лодката полетя надолу и тя чу тежкото дишане на Роджър, който се бореше мъжки с въжетата, за да забави спускането. Кой знае по каква причина, Майлс беше пуснал внезапно въжетата и лодката всеки миг щеше да падне тежко във водата. Роджър се справи отлично и когато малкият
