ми разигра! Имах усещането, че съм твой враг, аз, който бях тръгнал да освободя милата си сестричка от лапите на един мъж, който я държеше като пленница и бе отнел невинността й! Обясни ми какво става, Фиона. — Гласът му заглъхна в шепот.
Фиона се приближи още повече до него и скри глава на гърдите му.
— Как да ти обясня? Как да ти разкажа какво преживях през последните месеци? Разбрах какво значи да обичаш и да те обичат и…
— Не ми говори за любов! — прекъсна я остро Роджър. — Наистина ли мислиш, че този мъж те обича само защото те е отвел в леглото си? Да не би Аскот да ти се е заклел във вечна любов? Попита ли те дали би желала да станеш негова жена?
— Не, но… — започна Фиона.
— Виж, сестрице, ти знаеш твърде малко за мъжете. Ти беше само залог във враждата между семействата ни. Сега всички Аскотови тържествуват и се смеят злорадо, защото една Чатауърт носи под сърцето си копелето на Аскот. Вярват, че са спечелили играта.
— Спечелили! — изкрещя невъздържано Фиона и се дръпна като опарена. — Ти си отвратителен, Роджър! Защо принизяваш случилото се до игра? Какво ще кажа един ден на детето си? Че е било само пионка в играта на шах? Че две могъщи семейства са злоупотребили с него заради глупавата си вражда?
— Глупава? Как смееш да твърдиш това? Не знаеш ли, че Брайън се скита някъде сам-самичък и в сърцето му гори люта омраза към собствения му брат — само заради Аскотови!
Фиона не беше споменала срещата си с Брайън в Шотландия.
— Никога ли не си помислял, братко, че може би ти си причината, поради която Брайън напусна родния си дом? Много искам да чуя твоята версия за смъртта на Мери Аскот.
Роджър й обърна гръб.
— Бях пиян като свиня. Беше ужасна… случайност. — Той я погледна умолително. Очите му просеха обич. — Не мога да върна тази жена между живите, Фиона. Кралят ме наказа повече от достатъчно. Брайън ме напусна, а ти се върна от плен при врага, натежала от семето му, и вместо обичта, с която ме даряваше по-рано, ме гледаш със съмнение. Какво друго наказание ще ми наложиш?
— Прощавай, Роджър — отвърна меко тя. — Вероятно наистина съм се променила. Не знам дали Майлс ме обича. Не знам дали иска да се ожени за мен, за да даде име на детето ни. Знам само, че аз го обичам и ако ме помоли да стана негова съпруга, ще го последвам до края на земята.
Само очите на Роджър издадоха болката, която го обзе след тези думи.
— Как можа да се обърнеш с цялото си сърце срещу мен? Толкова ли е добър в леглото онзи мъж, че те кара да викаш от наслада и да забравиш братската обич, с която те обграждах през целия си живот? Могат ли пет кратки месеца да заличат осемнадесетте години, прекарани с мен?
— Не, Роджър. Аз те обичам и винаги ще те обичам. Опитай се да разбереш, че искам и двама ви.
Роджър се усмихна с безкрайна болка.
— Ти си още много млада, Фиона. Искаш да имаш мъж, който е известен с успехите си пред жените. Не знаеш ли, че половината жени на Англия тичат подире му? Искаш мъж, който те е отвел в леглото си, направил ти е дете и дори не споменава за женитба. Помислила ли си какъв брак ще имаш? Ще се грижиш ли и за другите му копелета с любовта, която си проявила към най-големия?
— Какво знаеш за Кит?
— Знам почти всичко за враговете си. Майлс Аскот обича жените. Ти си само една от многото му любовници. Дори го уважавам, защото поне не те е лъгал и не ти е внушавал, че си единствената му, вечна любов. — Той помилва ръката й. — Фиона, ако искаш съпруг, аз ще ти намеря най-добрия мъж в Англия. Познавам много мъже, които ще те приемат дори с детето на друг под сърцето ти и ще се отнасят добре с теб. С най-младия Аскот ще бъдеш нещастна, не разбираш ли?
— Може би — отговори Фиона, опитвайки се да бъде разумна. Може би милувките на Майлс я бяха влудили. Може би я бяха направили неспособна да разсъждава трезво. Той беше много добър с нея, но и с момичето в гостилницата се беше отнесъл великодушно. Ако напуснеше брат си заради един Аскот, Роджър щеше да я намрази, а никой не можеше да й гарантира какво ще изпитва към Майлс след години. Ами ако някой друг решеше да си направи шега с него и му поднесеше в дар красиво младо момиче? Дали щеше да приеме и нея за своя собственост? Дали щеше да я доведе в дома си и да очаква от нея, Фиона, да се грижи за момичето както за незаконните му деца?
— Нека аз да ти намеря съпруг. Ще ти представя няколко дузини мъже за да ги опознаеш, и можеш да избереш когото искаш. Нека да направя това за теб! Разбира се, ако желаеш, можеш да останеш неомъжена.
Фиона го погледна с дълбока обич. Всички в Англия щяха да му се смеят, че е позволил на сестра си да роди дете, без да е омъжена. Някои дори щяха да настояват, че Роджър Чатауърт трябва да получи наказание, задето не я е омъжил. Той беше понесъл много позор през последните години, но беше готов да понесе още — само заради нея.
Тя му се усмихна и лицето му грейна от радост. За първи път от много години имаше желание да живее.
— Добре, ще видя мъжете, които ще ми избереш — отговори сърдечно тя. Щеше да направи всичко възможно да се влюби в един от тези мъже. Искаше да има мил, нежен съпруг, деца, които да обича, и братята си, защото един ден непременно щеше да събере отново Брайън и Роджър.
През следващите дни Фиона научи много за любовта. Преди да срещне Майлс, тя нямаше представа какво означава тази дума. Никога не беше помисляла, че би могла да се влюби в някой мъж. После обаче дойде Майлс Аскот и промени всичко. Пет месеца търпение и снизхождение бяха достатъчни, за да я накарат да се влюби в него. Тя съзнаваше, че от самото начало се е почувствала привлечена към него, но на света имаше толкова много мъже, които бяха добри и достойни за любов. Всичко, което трябваше да направи, беше да се влюби в един от тях и да реши всичките си проблеми.
Оказа се, че е сбъркала.
Роджър започна да води в дома им благородниците от околността. Представяше й мъжете като жребци, които бяха готови да я обслужват. Между тях имаше едри и дребни, тънки и дебели, грозни и красиви; мъже, които бяха убедени в неустоимия си чар, смели рицари, мъже, които умееха да я разсмеят и един, който пееше като славей. Безкрайна верига от мъже.
В началото Фиона се почувства поласкана от вниманието им, но само след няколко дни старите й фобии се върнаха. Един мъж докосна рамото й и тя излезе от кожата си, а ръката й несъзнателно се стрелна към камата в колана. След една седмица отказа да приема посетителите и се скри в стаята си. Започна да излиза все по-рядко пред тях, винаги придружавана от Роджър.
Един ден Роджър замина. Без да й каже нищо, взе осмина мъже от свитата си и потегли на път с голяма бързина. Един слуга й каза, че господарят е бил посетен от непознат мъж от простолюдието, който му донесъл някакво послание. Роджър го прочел с голяма радост и го хвърлил в огъня. После побързал да напусне къщата.
Фиона не знаеше какво да прави. Беше близо до истерия, защото долу в залата чакаха половин дузина мъже, а тя не можеше да се яви пред гостите в отсъствието на Роджър. Не можеше да води нормален разговор с един от тях, защото през цялото време следеше къде се намират останалите. Многомесечните търпеливи усилия на Майлс не бяха постигнали целта си. Само преди няколко дни беше цапардосала с месингова ваза мъжа, който се беше осмелил да пристъпи към нея изотзад.
Тя избяга с развяващи се поли в стаята си и отказа да се върне повече в залата.
Лежа дълго в самотното си легло и единственото, за което можеше да мисли, беше Майлс. Всеки път, когато я представяха на непознат мъж, го сравняваше с Майлс. Ако мъжът беше красив и представителен, тя забелязваше само, че движи ръцете си твърде бързо и нервно, или някоя друга дреболия. Една вечер позволи на един от мъжете да я изведе в градината и да я целуне. Едва успя да се овладее, за да не го изрита в глезените — или да счупи пръстите на крака му. Все пак не можа да се удържи и изтри с ръка устата си. Мъжът я погледна обидено и си отиде, без да каже нито дума.
Фиона полагаше големи усилия, но нито един от мъжете не успя да събуди интереса й. Дните минаваха и желанието й да види Алисия и да я помоли за съвет ставаше все по-силно. Вече беше решила да й напише писмо, когато новият й свят рухна из основи.
