Лилиан Чатауърт седеше насреща й и държеше огледалото така, че да вижда само необезобразената страна на лицето си.
— Някога бях много красива — говореше замечтано тя. — Нито един мъж не можеше да ми устои. Всички бяха готови да сложат богатствата си в краката ми. Трябваше само да посоча какво ми харесва и веднага ме отрупваха с дарове.
Тя придвижи огледалото към другата половина на лицето си.
— А после Джудит стана Аскот и ми стори това! — изсъска гневно тя. — Онази негодница Рейвдаун ме ревнуваше до полуда. Тя е едно грозно, луничаво, червенокосо същество, което умираше от страх да не загуби привързаността на скъпия ми Гевин. И имаше всички основания да се страхува.
Фиона реагира с преувеличена прозявка, не обърна внимание на искрящия от омраза поглед, с който я дари Лилиан, и се обърна към брат си:
— Роджър, искаш ли да се поразходим малко в градината?
Както обикновено, той погледна първо издутия й корем, после устреми поглед към лицето й.
— Не мога. Трябва да обсъдя нещо с управителя на земите ни — отговори мрачно той, докато очите му търсеха нещо по лицето й.
Фиона знаеше какво иска да каже брат й. Беше го чувала вече много пъти. „Ти си се променила.“
Бяха минали две седмици от връщането й в родния дом. Едва когато заживя отново под един покрив със „семейството“ си, тя осъзна колко много се е променила през петте месеца, прекарани сред семейство Аскот. В дома на Чатауърт цареше същият строг ред, както преди заминаването й, но през тези пет месеца Фиона беше станала абсолютно нов човек.
Колкото и да си повтаряше, че Роджър е съвсем различен от Едмънд, тя разбра още първия ден, че той не е успял да промени живота в семейното имение. Домът им беше същият както по времето на Едмънд. Причината, поради която Роджър живееше мирно и тихо под един покрив с Лилиан, беше тази, че той изобщо не я забелязваше. Изнервен и възбуден, той съсредоточаваше цялата си любов върху Фиона и Брайън и не се интересуваше какво става около него.
Изтощена от дългото пътуване, Фиона слезе от коня си и двама мъже от свитата на Роджър, които преди това служеха на Едмънд, пуснаха няколко неприлични забележки по неин адрес. Намекнаха й, че с нетърпение чакат удобен случай да я спипат сама в някой тих ъгъл.
Първата реакция на Фиона беше страх. Като че ли никога не беше напускала родния си дом. В главата й отново изникна целият репертоар от трикове, с които по-рано съумяваше да държи мъжете далече от себе си. После обаче си припомни сър Гай и как беше счупила пръстите на краката му. Великанът трябваше да ходи седмици наред с бастун, но не й се разсърди. А след раняването на Майлс седя до нея пред колибата и в очите му имаше сълзи. И двамата плакаха за човека, когото обичаха.
Не, тя никога вече нямаше да се върне към омразата. Нямаше да напада мъжете, които я ухажваха. Беше й струвало много време и напрежение, докато преодолее страха си от мъжете, и сега нямаше да се откаже с лека ръка от наученото.
Тя се обърна към Роджър и енергично поиска рицарите, които й бяха отправили тези неприлични намеци, да бъдат уволнени. Роджър я погледна с безкрайна изненада и побърза да я изведе от обора. Опита се да се държи отново като неин настойник, но Фиона му заяви, че няма право да й говори като на малко момиченце, фактът, че скъпата му малка сестра се осмелява да му възразява, го шокира и нарани. Той беше твърдо убеден, че я е изтръгнал от самия ад, а тя проявяваше неблагодарност и имаше дързостта да се оплаква.
За първи път в живота си Фиона разказа на брат си цялата истина за Едмънд. Лицето на Роджър побледня като на смъртник, той се отпусна безсилно в едно кресло и се сгърчи, сякаш имаше болки в стомаха. През всичките тези години си беше въобразявал, че е закрилял милата си малка сестричка, а сега се оказа, че тя беше живяла в истински ад. Той нямаше представа, че Едмънд е изпращал да я вземат от манастира веднага след като той напуснеше семейното имение. Не знаеше, че й се е налагало непрекъснато да се защитава срещу грубостите на мъжете, с които се заобикаляше брат им.
Щом Фиона му разказа докрай историята си, Роджър стана, за да убие двамата мъже от свитата на брат си.
Гневът му беше страшен. Само след три дни домакинството беше напълно променено. Всички трепереха пред господаря. Много от мъжете бяха уволнени и ако някой посмееше да погледне Фиона накриво, тя беше сигурна в решителната намеса на Роджър. По-рано нямаше представа какво трябва да бъде отношението към господарката на дома, защото Едмънд не признаваше никого, освен себе си, но сега беше живяла пет месеца в дом, където не се страхуваше от никого и можеше спокойно да се разхожда сама в градината.
В началото Роджър се уплаши ужасно от изискванията й; едва тогава Фиона разбра, че всъщност те двамата с Брайън бяха закриляли големия си брат. Той беше много добър и в същото време невероятно жесток. Веднъж тя се опита да му заговори за живота си в семейство Аскот, но той реагира с такъв необуздан изблик на омраза, че тя се уплаши за живота му.
Тъй като не я беше виждал от месеци, той забеляза веднага промяната в тялото й и реши, че е напълняла. Фиона вирна гордо брадичка и без разкаяние му призна, че носи под сърцето си детето на Майлс Аскот.
Очакваше възмущение — беше подготвена за нов изблик на гняв; но дълбоката болка в очите на Роджър я извади от равновесие.
— Върви си. Остави ме сам — каза й глухо той и тя се подчини.
Щом се прибра в стаята си, Фиона се хвърли на леглото и плака, докато заспа. Така правеше всяка вечер, откакто се беше разделила с Майлс. Дали той щеше да разбере, че тя е тръгнала с Роджър само за да го спаси от сигурна смърт? Или щеше да я намрази? Какво щяха да кажат на Кит? Тя лежеше по цяла нощ будна и мислеше за всички добри хора, които беше обикнала в Шотландия.
Много й се искаше да им изпрати вест, но наблизо нямаше нито един човек, на когото можеше да се довери. Вчера, докато се разхождаше в градината, една възрастна жена, която не беше виждала никога преди, й предложи кошница с хляб. Фиона понечи да откаже, но жената вдигна кърпата и й показа емблемата на Макарън. Фиона грабна кошницата и старицата се отдалечи бързо. Щом остана сама, младата жена претърси жадно съдържанието на кошницата.
Вътре имаше послание от Алисия, която й съобщаваше, че е разбрала много добре защо Фиона се е върнала при брат си в Англия; само Майлс упорито отказвал да го разбере. Сър Гай бил улучен от три стрели, но се възстановявал, макар и бавно. Когато Фиона изчезнала, Майлс получил нов пристъп на ярост, по-силен от всички досегашни, взети заедно, и разкъсал шевовете си. Мораг го намерила почти обезкръвен. После пламнал в треска и за малко не умрял. Като чул за раняването на брат си, Стивън се върнал веднага от горския лагер на Рейн. Донесъл вестта, че Рейн е взел младия Чатауърт под крилото си. Стивън бил твърдо убеден, че много скоро двете семейства ще сключат мир. Алисия завършваше с думите, че Майлс се възстановява много бавно и е забранил да произнасят пред него името на Фиона.
Днес младата жена си припомни тези думи и се разтрепери толкова силно, че Роджър я погледна с уплаха.
— Облечи си нещо топло — посъветва я загрижено той.
— Не — отговори решително тя. — Плейдът ми е напълно достатъчен.
— Защо непрекъснато се разхождаш пред очите ми с тази проклета дреха? — избухна ядно Роджър. — Не ти ли е достатъчно, че носиш в корема си един малък Аскот? Всеки път, когато те видя, имам чувството, че са ме ударили през лицето.
— Роджър, аз искам тази омраза да свърши. Искам…
— Искаш да си останеш курвата на врага ми! — изрева той, но бързо се овладя. Улови ръката й и я погледна с безкрайна болка. — Не можеш ли да погледнеш на нещата като мен? Знаеш ли в какъв ад живях, докато те търсех из цяла Англия? Отидох при Рейн Аскот, за да разбера къде са те скрили, но той извади меч срещу мен. Ако не се беше намесила жена му, сега щях да бъда мъртъв. Влачих се на колене пред краля и да не мислиш, че ми беше лесно! Не изпитвам симпатия към Хенри след наказанието, което ми наложи заради случилото се с Мери Аскот; но за теб бях готов да се влача на колене и пред самия дявол!
Той помълча малко, после сложи ръце на раменете й и продължи заклинателно:
— Не ми беше лесно да отида чак в Шотландия и да те преведа през границата. Знаеш ли как се почувствах, когато те видях да се гушиш в онзи Аскот, сякаш искаше да станеш част от него? И каква драма
