се обърна рязко, готова да се защитава.
— Хареса ли ти… хареса ли ти при Макгрегър? — попита плахо Кит, смаян от гнева в очите й.
Фиона въздъхна облекчено и лицето й омекна. Тя коленичи, разтвори обятия и притисна детето до гърдите си.
— Толкова ми липсваше, Кит — пошепна задавено тя. Когато очите й се проясниха, тя го отдалечи малко от себе си, за да може да го разгледа. — Живеех в голяма стая и зад завесата имаше тайна стълба. Един ден с татко ти се сбихме с пастети и тортички, после минахме по тайната стълба и се изкъпахме в едно студено езеро.
— Алисия ми подари пони — съобщи гордо Кит. — А вуйчо Стивън ме учи да яздя. Вкусни ли бяха пастетите, с които се бихте? — Той се приведе към нея и пошепна: — Татко ядоса ли се?
— Не — усмихна се Фиона. — Не се ядоса даже когато го улучих с една черешова пастичка право в лицето. Ела, седни при мен и ще ти разкажа как кучето на Алисия ме спаси от вълците.
Когато се върна в стаята си, Майлс завари Фиона и сина си заспали на леглото, сгушени един в друг, с напълно доволни лица. Той стоя дълго, загледан в красивата картина, не смеейки да се помръдне. Когато чу конски тропот в двора на замъка и разбра, че Гевин си тръгва, се наведе и целуна Фиона по челото.
— Аз ще те даря с много деца, любов моя — промълви нежно той и помилва бузката на Кит. — Нека да видим дали някой ще ни попречи.
— Няма да направя това! — изкрещя невъздържано Фиона и погледна упорито в мрачното лице на Майлс. — Едва не умрях, за да сторя всичко, което искаше от мен, но няма да остана сама в замъка, докато ти препускаш из околноста и се забавляваш.
— Аз отивам на лов, Фиона — повтори търпеливо Майлс. — Няма да бъдеш сама в замъка. Целият клан Макарън…
— Макарън! — повтори вбесено тя. — Да понасям близостта на стотина мъже в продължение на цели три дни! Не, няма да остана тук. Ще дойда с теб на лов.
— Знаеш, че много бих искал да те взема със себе си, но по-добре е да останеш тук. Ще дойде време, когато няма да съм винаги с теб, и ти трябва да се научиш… — Той млъкна, защото Фиона му обърна гръб.
— Нямам нужда нито от теб, нито от другите мъже, Аскот — отсече надменно тя и изпъна крехките си рамене.
Майлс докосна гърба й, но тя се дръпна като опарена.
— Стига, Фиона! Преживяхме твърде много, за да се караме сега за една дреболия. Мисля, че трябва да останеш с Кит при мъжете и да се опиташ да преодолееш страха си. Не наведнъж, бавно и постепенно. Ако си твърдо уверена, че това е невъзможно, кажи ми и аз ще те взема със себе си на лова. Ще бъда на партера.
Фиона не се обърна да го погледне. Бяха минали почти два месеца, откакто Гевин беше поискал от малкия си брат да я върне на Роджър Чатауърт. През това време тя разбра какво значи думата „щастие“. Прекара чудесни дни с Майлс и Кит. Тримата играеха в прясно падналия сняг, смееха се и лудуваха. А Коледата беше най-прекрасният празник в живота й — едно истинско семейство, събрано под елхата.
Алисия я научи на много неща, не с думи, а просто с примера си. Тя започна да извежда Фиона на езда и да я води на посещения при бедните селяни. Фиона не можеше да се отърси така бързо от паниката си и веднъж, когато един мъж се доближи плътно до гърба й, тя извади ножа си. Алисия се хвърли между двамата и успя да я успокои. Между двете цареше мълчаливо примирие. Алисия се държеше като голяма, опитна сестра, стараеше се да защитава Фиона и никога не гледаше на нея като на възможна съперница. Когато започна да я командва и да я праща насам-натам с разни поръчения, както правеше с целия си клан, Майлс и Стивън въздъхнаха облекчено. Фиона не се поддаваше на влиянието й и на три пъти й каза от кое точно място да се хвърли в морето, но Алисия всеки път избухваше във весел смях и всичко се уреждаше.
Раб също беше осиновил Фиона и често отказваше да изпълнява противоположните заповеди на двете жени, а вместо това се свиваше нацупено в някой ъгъл.
Когато Стивън нарече кучето страхливец, Алисия и Фиона се нахвърлиха с обединени сили срещу него.
Майлс и Фиона се сближаваха с всеки изминал ден. Понякога, докато наблюдаваше как Майлс се упражнява да си служи с шотландските оръжия и се наслаждаваше на голото му, блестящо от пот тяло, тя усещаше как коленете й омекват и по тялото й се разливат сладостни вълни. Майлс винаги усещаше присъствието й в тези моменти и погледите, които й хвърляше, я разтреперваха. Веднъж копието на Стивън мина на милиметри от главата му само защото вниманието му беше отклонено от жадния поглед на Фиона. Стивън побесня и се хвърли да го бие.
— Още малко, и щях да те улуча, негоднико! — изкрещя той.
Алисия и Фиона, Раб и сър Гай — всички взеха участие в караницата. Стивън, който беше станал тъмночервен от гняв, поиска от Майлс веднага да отдалечи Фиона от площадката за упражнения. Майлс изобщо не се обезпокои от гнева на брат си, но изяви готовност незабавно да изпълни желанието му. Следобедът беше наистина забележителен! Защото, въпреки видимото спокойствие, необичайното избухване на Стивън беше възбудило Майлс толкова силно, че след бурните му атаки и продължителните нежности Фиона беше изтощена до смърт. По време на любовната игра той притисна Фиона към един стар стенен килим, тя се вкопчи в него и тежката, прашна тъкан се откачи от стената и ги захлупи под тежестта си. Двамата продължиха на пода, докато едва не се задушиха от праха. Вкопчени един в друг, те се измъкнаха изпод гоблена и продължиха да се любят на студения каменен под. Когато вечерта слязоха в голямата зала на Ларенстън, изтощени и с пламтящи лица, хората от клана Макарън ги посрещнаха с дружен смях. Стивън не беше забравил случилото се и настоя, че Фиона няма какво да търси на площадката за упражнения.
Вече сме заедно цели два месеца и една седмица, каза си с болка Фиона. А от отвеждането й при Майлс Аскот бяха минали почти пет месеца.
Все по-често я обземаше чувството, че пленничеството й е към своя край.
Гевин изпрати свой доверен човек при Майлс. Роджър Чатауърт и Панел отишли заедно при краля и му разказали, че Рейн Аскот е създал в гората истинска армия и се готви да я поведе срещу столицата. Кралят вече знаел и че Майлс Аскот държи Фиона като своя пленница. Гневът му бил страшен. Заявил на Гевин, че ако Майлс не освободи момичето, ще бъде отлъчен като предател и всичките му имоти ще бъдат конфискувани. За да сплаши Рейн, кралят се готвел да изгори гората.
Гевин молеше малкия си брат да освободи пленницата. Майлс не й каза нито дума за писмото на брат си, но често я гледаше с див копнеж и Фиона разбра, че дните й в Шотландия са преброени. Майлс настояваше тя да прекарва повече време с хората от клана Макарън и очевидно се опитваше да я подготви за бъдещето — когато той нямаше да бъде до нея.
Фиона живееше в дълбоко вътрешно противоречие. От една страна, искаше да бъде спокойна и безстрашна в отношенията си с мъжете, от друга обаче държеше да прекарва цялото си време с Кит и Майлс.
— Проклятие! — промърмори тя, когато остана сама. Как можа да го допусне? Защо независимата, горда жена беше изпаднала в тази пълна зависимост? И то от врага си!
Гевин дойде за втори път в Шотландия, бесен от гняв. Сравнено с второто, първото му посещение направо можеше да се нарече дружелюбно. За първи път Фиона изпита угризения на съвестта, защото беше пожелала да остане в мирната общност на Макарънови.
Когато Майлс се върна в общата им стая, тя го помоли да й разреши да се върне в Англия с Гевин. Беше решила да му каже, че иска да спаси и двете семейства от гнева на краля, но Майлс изобщо не й даде възможност да се доизкаже. Гневните изблици на Стивън и Гевин бяха детска игра в сравнение с неговия гняв. Той я прокле на три езика, хвърли по нея няколко тежки предмета, счупи с голи ръце един грамаден дървен стол и разцепи масата с брадвата си. Там и сър Гай трябваше да обединят силите си, за да го укротят.
Гевин и Стивън имаха горчив опит със страшните гневни избухвания на малкия си брат. Обезкуражен от дивото избухване на Майлс, Гевин се върна сам в Англия, Фиона се почувства още по-зле и не посмя да
