ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Не му причинявай зло — изрече задавено Фиона, макар да беше абсолютно сигурна, че Стивън никога няма да посегне на слабия й брат.
Стивън я погледна изпитателно, после прибра меча си в ножницата.
— Вървете с хората ми и хапнете нещо — обърна се той към Брайън.
Момъкът хвърли последен поглед към Фиона и тръгна към руината, заобиколен от шотландците.
Фиона изгледа Стивън с искрящи от гняв очи и в тези секунди много неща й станаха ясни.
Стивън беше достатъчно учтив, за да се смути. Той направи опит да се усмихне, после се облегна на едно дърво, извади камата от колана си и започна да дялка една пръчки.
— Майлс не знае нищо за това — обясни тихо той.
— Значи си ме използвал като примамка, за да заловиш брат ми? — попита сърдито Фиона.
— Би могло да се нарече и така. Той обиколя гората от доста време. Живее от корени и горски плодове и събуди любопитството ни. Трябваше да разберем кой е този плашлив момък и какво иска. Два пъти, когато беше излязла с Майлс, той направи опит да се доближи до теб, но хората ми го прогониха. Решихме да го оставим да се срещне с теб. Не те оставихме нито за миг сама; мъжете и аз бяхме точно над теб и лъковете ни бяха опънати.
Фиона седна на един голям камък.
— Не ми е приятно, че си ме използвал за примамка.
— А по-добре ли щеше да бъде, ако му бяхме пратили някоя стрела в гърба? Само преди няколко години нито един англичанин не напускаше земите на Макарън жив, за да разкаже за приключенията си. Ала момчето изглеждаше някак си… нещастно и ние решихме да разберем какво го е довело тук.
Фиона го погледна замислено. Онова, което беше направил, не й харесваше, но разбираше, че е бил прав.
— И какво ще правите с него, след като го заловихте? — Тя вирна брадичка. — Знае ли Алисия, че си решил да си играеш на котка и мишка?
Не беше съвсем сигурна, но повярва, че ъглите на устата му са побелели.
— Тъй като обичам живота, мога само да съм благодарен, че не знае — отговори възбудено той. — Алисия никога не крие мислите си от мен — или поне извънредно рядко. Тя щеше да отведе момчето в Ларенстън и Майлс… — Той не довърши изречението си.
— Майлс мрази семейство Чатауърт с цялото си сърце и душа — допълни тихо Фиона.
— Мрази само мъжете — поправи я с усмивка Стивън. — Роджър Чатауърт е виновен за смъртта на сестра ни и Майлс никога няма да го забрави. Ти познаваш само онази част от характера му, която показва пред жените. Изправи го пред мъж, който е наранил жена, и няма да го познаеш.
— Значи си бил сигурен, че Брайън е Чатауърт?
— Веднага ми заприлича на такъв.
Фиона сведе глава. Брайън имаше известна прилика с Роджър, с упорития му поглед, с гнева, скрит зад маска на безгрижие и безогледност.
— Вероятно си чул всичко, което ми каза Брайън. Не можем ли да го задържим тук, за да не се бие с Роджър?
— Мисля, че ако го направя, момчето ще полудее от мъка. И без това не е съвсем наред с главата.
— Прав си — отговори с болка Фиона. — Променил се е твърде много, откакто го видях за последен път. — Тя погледна въпросително Стивън.
— Ще направя онова, което поиска от теб Брайън. Ще го отведа при брат ми Рейн.
— Не! — изпищя Фиона и скочи от мястото си. — Рейн Аскот ще го убие. Нали нападна Роджър в собствения му дом!
— Не се бой, Фиона — заговори окуражително Стивън. — Рейн ще обикне момчето, защото е помогнало на Мери. Рейн може да има много недостатъци, но е почтен човек. Освен това — прибави с лека усмивка той — брат ми ще се хвърли да обучава младока и няма да му остави нито минута за омраза. Най-късно след три дни Брайън ще е толкова изтощен, че ще мисли само за сън.
Фиона не беше готова да му повярва.
— Защо помагаш на един Чатауърт? Мери е и твоя сестра.
— А аз мислех, че не знаеш истинската причина за смъртта на сестра ни и за вината на Роджър.
— Ако Майлс убие сестрата на един чужд мъж, ти ще намразиш ли брат си, без дори да го попиташ защо е извършил това дело? Може би Роджър е виновен за смъртта на Мери, но аз съм убедена, че е имал основания да постъпи така. Няма да прокълна никого от братята си, без да знам цялата истина.
— Добре казано — отговори с кратко кимване Стивън. — Аз не изпитвам симпатия към брат ти Роджър за онова което причини на семейството ми, но мразя само него, не братята и сестрите му. Моите братя не мислят като мен и това обяснява грубото държание на Гевин спрямо теб. За него семейството е всичко.
— И Рейн ли мисли така? Дали ще намрази Брайън, когато го види в лагера си?
— Възможно е. Затова аз ще придружа Брайън. Рейн ще се вслуша в думите ми и доколкото го познавам, разговорът ни ще свърши с това, че Рейн ще осинови брат ти. — Стивън хвърли пръчката настрана и скри камата си в ножницата. — А сега трябва да се сбогуваме. Ще минат дни, до като намеря брат си.
— Сега ли тръгваш? — попита смаяно Фиона. — Наистина ли ще заминеш, преди Алисия и Майлс да са се върнали от лова?
— А как иначе? — Стивън направи гримаса. — Нямам никакво желание да се явя пред очите на скъпата си съпруга, която вече знае, че нарочно съм я отдалечил от Ларенстън, за да се заема сам с английския натрапник.
— Майлс ще побеснее от гняв — промълви Фиона и направи опит да се усмихне. Стивън простена театрално и тя му се скара: — Ти си страхливец, Аскот.
— И то от най-лошия сорт — потвърди засмяно той, но бързо стана отново сериозен. — Ще се молиш ли за мен, докато ме няма? Ако Рейн и Брайън се харесат, може би ще успее да сложим край на враждата между семействата ни.
— Това би било чудесно — отговори въодушевено тя. Брайън е прекрасен младеж, мил и добър, и Роджър и обича много. А сега бих искала да те попитам нещо, Стивън, и се надявам да получа честен отговор — завърши пресекващ глас тя.
— Разбира се, че ще ти отговоря честно.
— И Роджър ли е някъде наблизо?
— Не — отговори веднага Стивън. — Той сякаш е изчезнал от лицето на земята. Макгрегърови постоянно обикалят границите си, моите хора също го търсят. Веднъж за малко не те загубихме и се заклехме да не го допуснем втори път. Засега обаче не сме открили нито следа от Роджър Чатауърт.
Двамата стояха мълчаливо един срещу друг и се гледаха в очите. Само преди няколко месеца Фиона беше убедена, че Стивън Аскот е неин враг — и че прилича на всички останали мъже. Тя направи крачка към него, вдигна ръка и я сложи на бузата му.
Стивън очевидно разбра каква чест му е оказана. След малко взе ръката й и целуна дланта.
— Ние, мъжете от семейство Аскот, сме известни с любовта си към жените — рече той и й намигна. — Имам чувството, че враждата ни с Чатауърт ще завърши не с рицарски двубои, а с любовни клетви.
Фиона се отдръпна назад и го погледна обидено, но не можа да потисне усмивката си.
— Разбира се, че ще се моля за теб. Сега обаче тръгвай, преди Майлс да те е заварил с мен и да се е нахвърлил да те бие.
Стивън вдигна високо едната си вежда.
— Бедното ми малко братче. Ето какво става, когато една жена реши да обяви мъжа за своя собственост. — Той й махна с ръка и се скри между дърветата.
Фиона поседя още малко сама на полянката, като се вслушваше внимателно в околните шумове. Скоро острият й слух долови движенията на мъжете, които все още се намираха в близост до нея. Поне двама продължаваха да седят в клоните на близките дървета. Отдалече долиташе смехът на Кит, придружен от басовия глас на Там, който му отговаряше.
