Джейсън погледна Макс, който дъвчеше доволно опашката на едно жълто пате на колелца. По вида му можеше да се съди, че вероятно и баща му го е дъвкал преди тридесет години и Джейсън се запита дали боята е безоловна.
— У баща ми всичко ли е наред?
— Моля? — попита Паркър.
— Попитах дали ти и Чарлз се чувствате удобно в дома на баща ми.
— О, да — отвърна колебливо тя. — Съжалявам, господине, обикновено не задавате лични въпроси, но да, добре сме. Вече сме добре.
— Какво искащ да кажеш с това „вече“?
— Наложи се Чарлз да направи някои подобрения, но вече всичко е наред. Той би трябвало скоро да пристигне при вас. А баща ви ми напомня да ви предам, че вие, госпожа Томпкинс и бебето сте канени на коледна вечеря. В три следобед удобно ли ще е?
Без да обръща внимание на повечето от думите й, Джейсън мина направо към същността:
— Какви подобрения?
— Кухнята имаше нужда от… разширяване.
— Паркър! — изръмжа предупредително той.
— Чарлз събори задната стена на бащината ви къща и прибави кухня, достатъчно голяма, за да обслужва малък ресторант. Трябваше да платим на хората тройно, за да работят денонощно и да я довършат бързо. След това Чарлз купи достатъчно оборудване, за да я обзаведе, и… ами баща ви се храни доста разкошно всяка вечер и…
— Не искам да слушам повече! Ще дойдем в три на Коледа и не забравяй дрехите!
— Разбира се, господине — каза Паркър, докато той затваряше.
Десет минути по-късно Ейми влезе в кухнята с вид на най-благодарната жена в света… но това беше, докато не видя, че дрехите са изгладени.
— Как ще ви се изплатя сега? — проплака тя и седна на един разнебитен кухненски стол. Макс седеше щастливо на новото си високо столче.
— Обещавам днес да изцапам всичко, за да може утре да имате още работа — усмихна се Джейсън, очевидно без да се тревожи. — А сега имате ли нещо против да погледате Макс, докато си взема един душ? Нося тази риза от няколко дни и ми се иска най-сетне да я сваля от себе си.
— Да, разбира се — промърмори Ейми и взе Макс на ръце. Още с влизането й бе започнал да хленчи и да прави опити да слезе от столчето.
Джейсън се позабави на вратата. „Нищо лошо не може да им се случи за петнадесет минути, нали?“, запита се той, след това погледна още веднъж Ейми и бебето и излезе от стаята.
ДЕВЕТА ГЛАВА
— Господин Уайлдинг! — рече въодушевено Ейми половин час по-късно, когато Джейсън се върна в стаята. — Елате да се запознаете с Чарлз!
Още щом видя неукротимия си главен готвач, Джейсън разбра, че го чакат неприятности. Висок малко над метър и шестдесет, Чарлз беше красив като филмова звезда и истински тайфун по отношение на жените, флиртуваше без задръжки и Джейсън бе сигурен, че неведнъж някоя от вечерните му гостенки се е поддавала на чара му. Но той никога не задаваше въпроси; предполагаше, че е по-добре да не знае някои подробности от личния живот на готвача си. Все пак Чарлз пътуваше навсякъде с него и му приготвяше най-вкусните ястия, които човек можеше да си представи. В замяна Джейсън си затваряше очите за някои негови чудатости.
Но сега, когато видя Чарлз да седи до Ейми и да я държи за ръката, му се прииска да му каже да се маха и никога повече да не му се мярка пред очите.
— Той е виновникът за чудесната храна, която Макс толкова хареса. Изглежда, Дейвид ме е поизлъгал. Всъщност не някоя компания се опитва да разработи серия от бебешки храни, а Чарлз се опитва да влезе в бизнеса. И живее точно тук, в Абърнати. Не е ли удивително?
— Да, наистина — отвърна Джейсън, докато изваждаше от устата на Макс един електрически шнур.
— И аз го насърчавам да си направи фирма. Не мислите ли, че е нужно?
Чарлз вдигна към шефа си сияещи очи. Очевидно маскарадът страшно му харесваше.
— Разбрах, че имал кухня, която може да обслужва цяла компания за снабдяване с храна — рече Джейсън и изгледа сърдито готвача си. Само човек с майсторството на Чарлз можеше да прави безнаказано подобни неща.
— О, да! — отвърна Чарлз с онзи тон, който използваше за жените. В кухнята използваше друг, заповеднически, който не търпеше мъркаше пред Ейми. — Имам най-божествената кухня! Медни съдове от Франция и печка, голяма колкото първия ми апартамент. Трябва някой път да дойдете да я видите.
— Страшно бих искала! — рече въодушевено Ейми. — Може да ми дадете и няколко урока по готварство.
— Ще ви дам всичко, което поискате — рече прелъстително Чарлз и вдигна ръката й, за да я целуне по дланта.
Но точно преди устните му да докоснат кожата й, Джейсън случайно събори високия стол на Макс и трясъкът накара Ейми да подскочи. Макс се изплаши от шума, разписка се и Ейми го вдигна от пода.
След като успя да го успокои, тя се обърна към Джейсън:
— Е, какво мислите за идеята Чарлз да си регистрира фирма? Казах му, че сте специалист по тези въпроси.
Само че Джейсън продължи да стои прав, без да каже нищо, и тя погледна нервно Чарлз.
— Е, аз мисля, че това е добра идея. Вчера Макс излапа от вашите храни повече, отколкото е изял през краткия си живот. Ако желаете да продължите с тестовете, мога да намеря още жени за доброволци. И всичките ще ви напишем препоръки.
Джейсън едва не прихна. Чарлз и бебешки храни! Идеята бе направо смехотворна. Чарлз бе такъв сноб, че имаше претенции какво носят хората, когато ядат неговите ястия.
— Тази жена си надроби бисквити в супата ми — бе казал той веднъж и отказа повече да готви за нея с аргумента, че не си заслужавала времето и усилията. По-късно Джейсън откри, че е бил прав: жената бе просто една извънредно алчна златотърсачка.
Но сега усещаше, че Чарлз се е замислил върху идеята на Ейми за собствена фирма. Което означаваше, че Джейсън щеше да загуби готвача си!
— Не знаете колко е трудно да се готви за бебе — казваше в този момент Ейми. — Когато приготвя едно ястие, то е достатъчно за дузина хранения, а кой би ял едно и също цяла седмица?
— Разбирам. Това е проблем. Допреди миналата седмица не бях опитвал бебешки храни от бурканчета. Ужасни, отвратителни бъркочи! Нищо чудно, че американските деца мразят здравословната храна и предпочитат да живеят на хамбургери и хот-дог.
— Точно. Именно затова…
Но й се наложи да замълчи, защото Джейсън неочаквано застана между тях.
— Мисля, че трябва да се приготвяме за тръгване, така че е по-добре да си вървиш — рече той на Чарлз.
— Но ние едва сега започнахме! Искам да чуя още за тази идея с бебешките храни. Вероятно бих могъл…
— Вероятно не би могъл — сряза го Джейсън и дръпна стола му така, че Чарлз се принуди да се изправи. Даде си дума, че ако загуби готвача си заради това фиаско с Дейвид, ще…
— За вас, моя прекрасна лейди — казваше в този момент Чарлз, — ще доставям безплатна вечеря всеки ден през следващите две седмици. А може би и обяд.
— Ама аз не съм направила нищо — отвърна Ейми, но се изчерви силно, когато Чарлз посегна още веднъж да целуне ръката й.
Ала Джейсън застана между тях и само след няколко секунди Чарлз беше напуснал къщата.
— Бих могъл да живея в най-скъпия хотел на света и да ми излезе по-евтино от тази история — промърмори си той и се облегна на вратата.
