— Откога…
— Кога си…
— Защо не ми…
— Това е Макс — каза накрая Ейми и отстъпи назад, за да й покаже сина си.
Но жената хвърли само бегъл поглед към бебето и насочи цялото си внимание към страхотния мъж, чиито дълги пръсти държаха количката.
— Кой е този? — изрече прималяло тя и на Джейсън му стана много приятно, че някой го смята за хубавец. Ейми очевидно не беше забелязала това!
Не можа да се сдържи и вдигна ръката на непознатата, целуна я и я погледна с — както му бяха казвали — много прелъстителен поглед. Почувства се много добре, когато жената придоби такъв вид, сякаш всеки момент щеше да се разтопи.
— Това е господин Уайлдинг и той е гей — рече студено Ейми.
— Но мисля да се променя — буквално измърка Джейсън.
— Можете да се упражнявате върху мен — каза жената и го погледна с блеснали очи.
— Макс добре ли е? — попита го остро Ейми и обясни на приятелката си: — Господин Уайлдинг е бавачката на Макс. Нали разбираш, гейовете са много добри в това.
— Напоследък си мисля дали да не си родя едно бебе — рече Сали, без да сваля очи от Джейсън.
— Какво ще кажете да си имате и акушерка? — попита ниско той.
— Миличък, имам нужда от донор!
— Сали, би ли се откъснала от бавачката ми, за да отидем да пийнем по нещо? Ще можете да се оправите за малко с Макс, нали? — попита тя Джейсън със свити устни и го погледна гневно.
— Може и да се оправя — отвърна Джейсън, все още без да сваля очи от Сали, сякаш тя бе жената на мечтите му. — Вие двете вървете. Ние с Макс ще отнесем торбите до колата, а след това ще отида да направя някои… ааа… лични покупки. Последното изрече така, сякаш възнамеряваше да си купи нещо копринено и много секси.
Преди приятелката й да успее да отговори, Ейми я хвана решително за лакътя, поведе я към близката кръчма от английски тип и се строполи в най-близкото свободно сепаре.
— Искам да знам всичко за него! — каза жадно Сали. — Какво те води в Абърнати по Коледа и защо не ми каза, че ще бъдеш тук?
— Намирам се в търговския център, а не в Абърнати, и съм дошла, защото живея само на десет километра оттук — отговори бавно Сали. — Искаш ли да ми кажеш какво става? Любовници ли сте или само го съзерцаваш като произведение на изкуството?
— Трябва ли да се нахвърляш на всеки срещнат мъж? — попита остро Ейми, после грабна едно меню и го погледна. — Гладна ли си?
Но тъй като Сали не отговори нищо, тя вдигна поглед.
— Хайде, стига! — рече Сали. — Искам да знам всичко.
— Вече ти казах. Той е гей, не се интересува от мен като от жена и си приказваме като две стари квачки. Друго няма.
— Искам подробности — рече Сали, след като поръча две кафета на келнерката.
— Не, донесете ми един голям портокалов сок. Млекопроизводство, нали разбираш.
Сали потрепера.
— Не, не разбирам и не искам да разбирам. А сега продължавай. Наистина ли си сигурна, че този страхотен мъж е гей?
Отне й по-малко от секунда, за да преодолее необичайната си мълчаливост със своята приятелка. Ядосваше се на себе си заради онова, което изпита — почти можеше да се нарече ревност — при вида на Салината реакция към „нейния“ господин Уайлдинг. „И неговата към нея“, помисли си тя и направи гримаса.
— Днес сутринта у дома дойде един човек, за когото мисля, че му е любовник — рече Ейми и описа срещата на Джейсън с Чарлз. — Правеше доста физиономии, докато Чарлз ми целуваше ръката. Между тях двамата определено ставаше нещо. А предния ден господин Уайлдинг не сваляше очи от двамата мъже в „Бебешки рай“. Не обърна никакво внимание на продавачката, която беше направо страхотна, а насочи целия си интерес към мъжете.
— Добре де, а откъде го намери?
— Той ме намери. Просто отворих вратата и той се появи. Дейвид го доведе и ми го връчи.
— Искаш да кажеш, нещо като подранил коледен подарък?
— Нещо подобно, но не ме разбирай погрешно. Той наистина е гей.
— Не ми прилича на гей.
— Как според теб би трябвало да изглежда един гей? — попита предизвикателно Ейми.
— Хей! Не с рогата напред! Просто питам, това е всичко. Гей или не, той е божествен и искам да знам всичко за него.
— Не зная много, повярвай ми. Дейвид настояваше, че братовчед му имал нужда да поживее някъде, за да се възстанови от сърдечните си рани, и аз му позволих да остане.
— Би могъл да дойде да се възстановява в леглото ми, когато пожелае.
— Май си чела прекалено много розови романчета. Между нас няма нищо и никога няма да има. Казах ти, той е гей, освен това е много елегантен, нали? Първия път, когато го видях, носеше костюм, който вероятно струваше повече от къщата ми.
— Ейми, дори и тази чашка кафе струва повече от твоята съборетина. Ако я запалиш, дори и огънят ще се съжали над нея и ще изгасне.
— Не е чак толкова лоша.
— Даже и по-лоша. Кажи ми още нещичко за него.
— Той наистина е странен. Не говори много, но… — Тя вдигна поглед към приятелката си. — Носи ми късмет. Не е ли странно да мислиш така за някого? Но е вярно; той носи късмет за мен и Макс. Откакто пристигна, се случиха много хубави неща.
— Като например, че е застанал на едно коляно и ти е казал, че не може да живее без теб…
— Стига си бленувала! Първо на първо, Макс го обожава.
— Хмм… И какво още?
— Не зная как да ти го опиша. Истината е, че май и аз самата не го разбирам. Прилича на… — Тя вдигна глава. — Нещо като костенурка. Или може би на броненосец. Има твърда черупка, но ми се струва, че отвътре е доста нежен. Едва ли го осъзнава, но обожава Макс точно толкова, колкото и синът ми него.
Сали се облегна назад и погледна изпитателно приятелката си.
— Влюбена ли си в него?
— Не ставай смешна! Той е мил човек и ми е забавно с него, но наистина е женствен. Обича да пазарува, да готви и да прави всички останали неща, които другите мъже не обичат.
— Искаш да кажеш, които Били не обичаше да прави, нали? Виж, Ейми, знам, че си единственото момиче, което завърши училище девствено, и знам, че се пазеше за съпруга си. Зная също, че се отдаде на един пияница и наркоман… Не ме гледай така! Вярно е, Били си имаше и своите добри страни, но аз съм реалистка. Спала си само с един мъж, живяла си само с един мъж и всичко, което знаеш, се основава на този тип мъже, които не знаят и хладилника как да си отворят. Но да знаеш, не всички са такива.
— Винаги ли се опитваш да търсиш роман във всичко? Не е като да предполагам, че този човек е гей; това ми беше казано. От Дейвид.
— Доктор Дейвид? Я, тук има нещо гнило. Господин Уайлдинг ми прилича на него.
— Те са братовчеди.
— Аха, ясно. И какво после? Ще продължиш ли да живееш с това страхотно парче, което не можеш да имаш, или ще трябва да го върнеш след Коледа?
— Нямам представа.
Сали се разсмя.
— Ейми, ама никак не си се променила. Само ти можеш да живееш с един мъж и да не знаеш защо е дошъл и колко смята да остане.
Ейми не отговори нищо, но сведе поглед към полупразната си чаша.
