— Не можеш да направиш печалба от магазин за облекло в Кентъки, даже и когато подариш за реклама рокля за двадесет хиляди долара!
Изведнъж Джейсън се ухили.
— Ти все още си най-любопитната клюкарка на четирите окръга. Искаш ли да гледаш бебето утре?
— За да можеш да отидеш на бала „Белрингърс“? Чух, че плащали на Джеси Грийн толкова много, за да използват пистата му за самолета ти, че вече мислел да се пенсионира.
Джейсън изстена:
— Добре де, печелиш! Ти получаваш клюката, а аз — някой, който утре да гледа Макс. Договорихме ли се?
— Да. Можеш да се обадиш и да поръчаш пица, докато аз донеса бутилката бърбън от колата. Няма нужда да търся уиски в тази къща. Ейми сигурно се страхува, че Макс може да го изпие.
— Не си се променила, Милдред. Ама никак.
— Нито пък ти — усмихна се тя. — И винаги си ми бил любимецът.
— Заедно с всички останали момчета в града — отвърна той и се усмихна, докато вдигаше телефона.
— А само да го видиш как си играе с Макс! — казваше в този момент Ейми. — Може цели двадесет минути да го насърчава да пълзи. Търпението му е безкрайно. И откакто дойде у дома, като че ли ми се случват само хубави неща. Печеля на томбола, намирам стоки на ужасно ниски цени, а казах ли ти, че веднъж ме остави да спя и през това време изглади вместо мен?
— Два пъти — каза Дейвид, вперил поглед в салатата си.
— О, извинявай! Просто никога не съм живяла с човек, който до такава степен да е лишен от егоизъм. Не че наистина живея с него, но нали разбираш…
Тя млъкна и разрови с вилицата салатата от маруля в чинията си, като се питаше какво ли вечерят сега господин Уайлдинг и Макс.
— Ейми, ако предпочиташ да се прибереш у дома, няма проблеми — каза Дейвид, като се наведе към нея.
— Не, разбира се, че не. Тук се чувствам чудесно. Хубаво е да се измъкнеш за малко от къщи.
— И със сигурност изглеждаш много добре. Този цвят ти подхожда.
— Господин Уайлдинг ми купи тези дрехи — каза тя, без да се замисли. — Добре де, край вече! Обещавам да не споменавам повече това име. Кажи ми, днес колко живота спаси?
— Поне половин дузина. Искаш ли да станем да танцуваме, след като се нахраним?
— Не мога — отвърна тя и си натъпка устата, за да навакса изгубеното време, тъй като Дейвид вече привършваше с вечерята, а тя почти през цялото време беше приказвала. — Млякото — промърмори тя.
— Какво каза?
Ейми отпи глътка лимонада.
— Млякото, трябва да нахраня Макс. Казах му, че след като не мога да си намеря работа другаде, ще кандидатствам в някоя мандра.
— Казала си такова нещо на Макс?
— Не… ъъъ… казах го на…
— Джейсън. Разбирам. — Дейвид помълча за момент и вдигна поглед към Ейми. — Той каза ли ти за бала утре вечер?
— Каза ми, но чак след като спечелих рокля от „Диор“.
— Спечелила си рокля? И то от „Диор“? Трябва да ми разкажеш за това.
Ейми не можа да се сдържи и му разказа за целия ден: за това как Джейсън е изгладил прането, как е видяла Джули Уилсън в търговския център и как Джейсън е купил на Макс цял куп дрешки.
— Разбира се, той трябва да ги върне — каза тя с пълна уста — и ще ги върне, но още не го е направил. Просто трябва да си поговорим за това.
— Ами роклята?
— А, да, роклята!
Ейми му разказа как Сали й казала за магазина в Карлтън, който се канели да затварят, но бил купен от друг собственик и подарявали рокля.
— И аз я спечелих. Заедно с разкрасяване, така че утре да изглеждам представително.
— Ти винаги изглеждаш представително — каза Дейвид, но Ейми като че ли не забеляза комплимента.
— В моя случай се радвам, че роклята е без презрамки, защото позволява лесен достъп. — Искаше това да прозвучи като шега, но когато вдигна очи и видя втренчения поглед на Дейвид, се изчерви. — Извинявай. Забравям къде се намирам. Постоянно си правя шеги с кърменето, а не бива. Безвкусни са. — Бог да й бе на помощ, но не можеше да млъкне. — Е, за Макс може и да не са безвкусни. Особено когато ям нещо люто или пикантно. — После се усмихна унило на Дейвид. — Съжалявам!
— Когато сте двамата с Джейсън, шегувате ли се? — попита тихо Дейвид.
— Да, той е добър слушател и се смее на шегите ми, колкото и да са безвкусни.
— Но за Джейсън не са.
— Моля?
— Току-що каза, че шегите ти не са безвкусни за Макс, а аз добавих, че това се отнася и за Джейсън.
Ейми го погледна учудено, все още без да разбира.
— Да, разбира се. Това месо е вкусно, какво е?
— Говеждо.
— А, да! Разказах ли ти за Чарлз?
— Още един мъж ли има?
— Не, глупчо, той е приготвил бебешките храни, които ти ми донесе. Той е хубав мъж, а и трябваше да ми кажеш истината.
— Да, трябваше. А защо ти не ми кажеш истината?
— Защото би се отегчил.
— Не, честно! — рече той. — Цялата тази история започва да ми се струва страшно интересна. Натъквам се на нови хора, които никога досега не съм познавал. Забавния и всеотдаен Джейсън, гальовния Макс, а сега и красивия Чарлз. Кой още се е настанил в живота ти?
Ейми лапна парче месо с размерите на топка за голф в устата си и показа с жестове, че не може да говори, докато не го сдъвче.
— Ейми! — прозвуча мъжки глас до тях. — Господи, изглеждаш направо божествено! Още ли важи уговорката ни за Бъдни вечер?
Ейми махна с ръка и посочи пълната си уста, след като зърна Ян Нюсъм.
— Мисля, че Ейми ще бъде заета на Бъдни вечер — каза твърдо Дейвид, като го гледаше втренчено.
— О, така ли? Получи ли коледния ми подарък, Ейми? — попита Ян и й се усмихна.
Ейми поклати отрицателно глава, като продължаваше да дъвче.
— О! Тогава ще трябва сам да ти го донеса на коледната сутрин. Или може би е по-точно да се каже: „ще ти го докарам“. — После се обърна към Дейвид: — Как върви онази твоя малка клиника, Док? Все още ли просиш от хората да правят дарения за нея? И още ли живееш в онази мъничка къщурка на Ривър Роуд? — И преди Дейвид да успее да отговори, той отново се обърна към ЕЙми, намигна й и изчезна.
— Направо го мразя това копеле, а ти?
Ейми откри, че още не е свършила с дъвченето на огромното парче пържола.
— Искаш ли нещо за десерт?
— Млякото! — едва изрече тя. — Макс!
— А, да, разбира се — отвърна Дейвид и направи знак на келнерката да донесе сметката. — Можем направо да си тръгваме. Каква вечер!
Ейми не позволи на Дейвид да я изпрати до входната врата. Чувстваше се виновна за това, тъй като все
