пак той бе платил тази прекрасна вечеря и на следващия ден щеше да я води на бала, но просто й се искаше да се прибере вътре.
— Върнах се! — извика тихо тя и когато не получи отговор, за момент усети паника. Дали господин Уайлдинг не си беше отишъл? Дали не бе взел Макс със себе си?
Но само след секунда Джейсън се появи с Макс на ръце. Лицето на бебето бе мокро от сълзи.
— Дайте ми го, бързо! — каза Ейми и протегна ръце напред. — Направо ще се пръсна!
Само след няколко секунди вече беше седнала на канапето, а Макс сучеше щастливо.
— Добре ли прекарахте? — попита Джейсън, застанал прав до нея.
— О, разбира се. Страхотно. Остана ли от обедното задушено?
— Май да — отвърна Джейсън, усмихна се на умолителния й поглед, отиде до кухнята и се върна с пълна чиния студена салата и студено месо. — Трябва ви една от онези бързи фурни — каза той, докато й подаваше чинията.
Ейми я пое с една ръка, но нямаше къде да я сложи в скута си. Докато се озърташе, Джейсън взе чинията, отряза едно парченце и й го подаде в устата с вилица.
— Микровълнова фурна — рече тя, когато сдъвка хапката. — Но ястията на Чарлз са вкусни, независимо дали са студени или топли. Вие вечеряхте ли?
— Да, и си помислих, че вие също сте вечеряли. Защо тогава сте гладна? — попита той и й подаде в устата резенче картоф, потопено в сос с копър.
— Нали разбирате — отвърна Ейми и махна с ръка, след това се обърна рязко. — Какво е това?
— Масичката за кафе — каза Джейсън и загреба парче студено говеждо, задушено в червено вино. — Или поне такава роля изпълнява. Може би ще успеем да намерим някой магазин за мебели, който е пред затваряне.
Ставаше дума за голямата електрическа макара в средата на стаята.
— Не, онова — рече Ейми, все още с пълна уста.
— Чашата ли? Това е чаша. Не сте ли виждали чаши досега?
Но тя не обърна никакво внимание на опита му да се пошегува.
— Какво има на чашата?
Джейсън се обърна, вгледа се в единствената чаша на масичката и се усмихна с гръб към Ейми. Когато се обърна към нея, отново беше сериозен.
— Червило — отговори й. — Червено червило.
— Не е моето.
Ейми се постара да го изгледа възможно най-остро, когато сложи следващата хапка в устата й.
— Не ме гледайте така! Не е и мое.
— Знам, че не всички гейове обичат да се обличат в женски дрехи — рече тя. — Е, и чие е това червило?
— Ах!
— Джейсън!
— Къде остана „господин Уайлдинг“?
Ейми премести Макс на другата страна, като продължаваше да го гледа втренчено.
— Гостенка ли сте имали?
— Всъщност да. Много мило от ваша страна, че попитахте.
— Не мисля, че е редно — рече строго тя. — Предпазливостта никога не е излишна, когато става дума за бебе. Много съм загрижена за безопасността на Макс.
— Аз също, но това беше една жена, която познавам отдавна. — И й подаде следващата хапка.
— Мисля, че трябваше да ми поискате разрешение, преди да поканите жена в този дом. По-точно в моя дом.
— Следващия път така ще направя. Искате ли нещо за пиене? На Макс вероятно ще му хареса.
— Е, и коя беше тя?
— Коя по-точно?
— Жената, която е оставила следи от червено червило по тази чаша, ето коя.
— Просто една приятелка. Какво ще кажете за кола? Или севън-ъп?
Ейми го погледна яростно.
— Не ми отговорихте!
— И вие не ми отговаряте. Какво искате за пиене?
— Нищо! — отвърна тя.
Без да й е ясно защо, чувстваше се много ядосана. Макс беше заспал по средата на кърменето и знаеше, че трябва да го събуди, но сърце не й даваше да го направи. Просто й се искаше да си легне. Какво я интересуваше, че тук е имало гости, мъже или жени?
— Много съм уморена — каза тя, вдигна Макс и се обърна към спалнята. — До утре сутринта.
— Лека нощ! — каза бодро той и отиде в своята стая. Няколко часа по-късно се събуди от някакъв звук, който наподобяваше счупване на стъкло, и веднага скочи от леглото. Беше заспал с дрехите, а лампата все още светеше. Преди лягане се беше опитал да прегледа пазарния доклад за една компания, която се опитваше да купи.
В кухнята откри Ейми. На пода имаше счупени стъкла, а тя се опитваше да ги събере с голи ръце, като стъпваше боса.
— Дръпнете се! — каза раздразнено той. — Ще се порежете.
Но когато Ейми вдигна към него очи, пълни с болка, Джейсън разбра, че нещо не е наред. Той се приближи до нея по чехли през стъклата, вдигна я на ръце и я отнесе на един стол до кухненската маса.
— А сега ми кажете какво има.
— Просто ме боли глава. Нищо особено — успя да прошепне Ейми, но дори и това усилие накара лицето й да се изкриви от болка и тя направи тромав опит да се нагласи по-удобно на стола.
— Нищо ли? — попита Джейсън. — Какво ще кажете да ви закарам в „Бърза помощ“, за да ви прегледа някой лекар?
— Имам някакви хапчета — каза тя и махна неопределено с ръка към спалнята си. — Те са в…
Но не успя да продължи, тъй като Джейсън беше излязъл от стаята и само след секунди се върна с клетъчния си телефон в ръка.
— Не ме е грижа колко е часът и дали успяваш някога да се наспиш — каза той в слушалката. — Не съм лекар, но виждам кога човек изпитва силни болки. Какво да правя с нея? Ясно — обади се след малко. — И откога ги има? Аха. Разбирам. Ако стане нужда, пак ще ти се обадя.
После затвори и погледна Ейми.
— Дейвид каза да се правят горещи компреси и разтривки. И ви е дал таблетки, които трябва да вземате още при първите признаци. Защо не сте ги изпили?
— Бях заета — отвърна тя и вдигна печален поглед към него. — Съжалявам, че ви държа буден, но ужасно ме боли главата.
Джейсън отиде до мивката, отвори кранчето, остави водата да тече, докато дойде горещата, и намокри с нея една кърпа за чай.
— Ето — каза той и й я подаде. — Увийте си това около главата и ми кажете къде са хапчетата.
Но когато понечи да отговори, Ейми отново стисна очи от болка. Джейсън се наведе, вдигна я на ръце и я отнесе в спалнята. В шкафчето за лекарства в банята й намери шишенце с таблетки, на което имаше етикет „за мигрена“, и й донесе две хапчета с чаша вода. Смяташе след това да я остави, но видя, че се е свила на кълбо. Джейсън знаеше, че напрежението и недоспиването са едни от главните фактори, причиняващи главоболие. Дейвид му беше казал по телефона, че при първо бебе майките често получават главоболие и в такива случаи са им нужни не толкова хапчета, колкото грижи и внимание.
Когато приседна на леглото до нея, тя понечи да възрази, но Джейсън не я послуша. Облегна се на таблата и я притегли така, че да се отпусне на гърдите му. Компресът беше изстинал и косата на челото й изглеждаше влажна, незнайно дали от компреса или от пот.
Той сложи внимателно дългите си силни пръсти в основата на врата й и започна да я разтрива. След първото й стенание усети, че е намерил правилния път. Започна бавно да я масажира от врата нагоре към
