главата и след няколко минути усети как мускулите й започват да се отпускат.
— Имайте ми доверие — каза той, защото напрежението в раменете й още не беше изчезнало напълно.
Нежният масаж я накара да забрави неудобството от това, че са заедно в леглото; накара я да забрави всичко на света. Ръцете му се придвижиха надолу по гърба й, плъзнаха се по гръбнака, минаха по ребрата и се насочиха нагоре към ръцете.
След около половин час лежеше отпуснато в обятията му с такова доверие, каквото изпитваше към него и Макс.
След още десет минути Джейсън усети, че е заспала, положи внимателно главата й върху възглавницата и измъкна полека краката си изпод тялото й. После застана до леглото, зави я и без да се замисли, я целуна по бузата и подпъхна завивките около нея, сякаш беше малко дете.
Накрая се усмихна и тръгна към вратата.
— Благодаря! — долетя до ушите му шепотът на Ейми и Джейсън се усмихна в отговор.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Отначало, когато чу в кухнята някакъв шум, за който беше сигурен, че не е причинен от Ейми или Макс, Джейсън се намръщи. Вече беше свикнал да чува пронизителните писъци на Макс и Ейми, която се смееше на сутрешните му лудории. След това обаче си помисли и реши, че може би само Ейми е в кухнята.
Той стана от леглото, дяволито усмихнат, и отиде в кухнята само по долнището на пижамата си. За своя най-голяма изненада обаче откри, че шумът идва от Чарлз, който се мъчеше с копчетата на печката.
— Някой друг ли очакваше да намериш? — попита той, като повдигна едната си вежда и огледа Джейсън от глава до пети, без да пропусне да забележи голите му гърди.
Джейсън се върна в стаята си и си облече дънки и риза, преди да продължи разговора с готвача си.
— Какво правиш тук по това време? — изръмжа той, седна на масата и прокара ръка по небръснатото си лице. — И как се вмъкна?
— Опитвам се да размърдам тази немощна печка, а ти си казал на Чери, че ключът е под изтривалката, забрави ли? Освен това е девет сутринта. Какво си правил снощи, че спиш до толкова късно? — попита Чарлз с похотлива усмивчица.
— Спомням си, че казах на Паркър къде е ключът, но не и на теб — рече натъртено Джейсън, без да обръща внимание на намеците му.
Но Чарлз остана невъзмутим.
— Тя не е твой тип, нали?
— Паркър ли? — попита ужасено Джейсън.
— Не, тя — отговори Чарлз и посочи с глава към вратата на спалнята.
— А знаеш ли колко бързо можеш да бъдеш уволнен? — рече Джейсън, като гледаше яростно дребосъка.
Чарлз се обърна мълчаливо към порцелановата купа на плота зад него, повдигна капака й и я поднесе под носа на работодателя си. Беше пълна с палачинки с ягодов сос, любимите на Джейсън.
Той изръмжа в отговор и погледна към горното шкафче, където стояха чиниите. Само след секунди вече лапаше като невидял. Как ли успяваше Чарлз да си доставя винаги най-качествените продукти, където и да се намираше? Джейсън бе готов да се обзаложи, че тези натежали от зрялост ягоди не са купени от местния супермаркет. От друга страна обаче, като имаше предвид колко са му стрували последните няколко дни, реши, че е по-добре да не пита откъде са дошли ягодите.
— Наистина се замислям дали да не започна производство на бебешки храни — рече сериозно Чарлз. — Може би ще ме посъветваш какво трябва да направя, за да започна бизнес.
Джейсън се изкуши да му каже да забрави за това, защото да помогне на Чарлз означаваше да го загуби като личен готвач. Той се престори, че устата му е пълна и затова не може да отговори. Една част от съзнанието му рече: „Страхливец!“, но ягодовите палачинки надвиха и най-възвишените му морални критерии.
— Естествено предполагам, че всичко зависи от Макс — говореше Чарлз. — Всички бебета ли имат толкова изтънчен вкус?
Джейсън се почувства на твърда почва.
— Макс е уникално бебе, единствено по рода си. А като говорим за него…
Той млъкна и се ослуша, после стана, отиде до вратата на спалнята, отвори я и влезе на пръсти вътре. Минута по-късно излезе със сънливия Макс и чист памперс в ръце.
— Аз не чух нищо — рече Чарлз. — Трябва да имаш страхотен слух.
— Когато си… — Джейсън щеше да каже „баща“, но се спря навреме и довърши: — …човек с опит, се научаваш да се ослушваш.
Но Чарлз не чуваше нищо, а наблюдаваше слисано как шефът му постила една кърпа за съдове на кухненската маса и сменя пелената на бебето, сякаш цял живот е правил само това. В главата му се въртеше една-единствена мисъл: че пред него стои човек, на когото никога не му се налага да върши нещо сам. Дрехите на Джейсън биваха избирани и купувани от неговия камериер, шофираха вместо него, готвеха му, а всичко останало вършеше секретарката му.
Чарлз успя да се окопити достатъчно, за да се усмихне на бебето.
— Я да видим дали обичаш ягоди, млади момко? Макс му отправи зъбата усмивка, но го възнагради истински едва когато започна да граби палачинките с две ръце, да смуче и мляска, докато в ръцете му остана само сос. Сос имаше и по раменете, лицето, косата и дори по носа му.
— Какво удовлетворение! — рече Чарлз и се отдръпна, като гледаше отстрани как Джейсън бърше Макс с топла мокра салфетка. — Той няма предразсъдъци. Няма предубеждения. Кулинарното му удоволствие е най-чистата форма на похвала.
— Или критика — отбеляза Джейсън, ядосан, задето Чарлз продължава да намеква, че ще започне собствен бизнес.
— Страхуваш се да не ме загубиш ли? — попита Чарлз, като повдигна едната си вежда, защото знаеше кое точно вълнува работодателя му.
Но не се наложи Джейсън да отговаря, тъй като някой задумка по входната врата. Когато тръгна с Макс на ръце да отвори, Ейми излезе от спалнята, облечена в окаяния си стар халат, като триеше сънливо очи.
— Какво става? — попита тя.
Джейсън отвори входната врата и моментално беше избутан настрана от слаб рус мъж, следван от още двама слаби младежи и една жена, които носеха огромни кутии и преметнати през ръце найлони. И четиримата бяха облечени само в черно, много черно, цели пластове черно. Косите на всичките бяха изрусени до бяло и стърчаха под всевъзможни ъгли.
— Ти трябва да си — каза първият мъж, чиито ръце бяха празни, и посочи Ейми. Имаше три златни обици на лявото си ухо и масивна златна гривна на протегнатата напред ръка. — О, миличка, сега виждам защо ми казаха да дойда по-рано! Това трябва да е естественият цвят на косата ти. Но какво си е мислел Господ, когато е решил да постъпи така с теб? И, скъпа, откъде измъкна този халат? Кич ли е или го имаш още от управлението на Никсън? Добре, момчета, можете да видите какво трябва да направим. Настанете се тук, тук и ей там!
След това се обърна, изгледа Джейсън от глава до пети и каза:
— А ти кой си, миличък?
— Никой — рече подчертано Джейсън и хвърли поглед към Ейми. — Ние с Макс излизаме.
Ейми го погледна и в очите й се четеше молба да я вземе със себе си, но без ни най-малко да се трогне, той грабна бързо якетата — своето и на Макс, и излезе навън, преди входната врата да се е захлопнала. Когато бе казал на Паркър да намери някой да нагласи Ейми, бе имал предвид нещо като ролки за коса и малко сенки за очи половин час преди излизането. Ейми притежаваше естествена красота и нямаше нужда от помощта на цяла армия фризьори и козметици, за да се приготви за бал.
Макар да се преструваше, че излиза заради пристигането на фризьорите, всъщност искаше поне за малко да остане само с Макс. „Странно колко важен те кара да се чувстваш обожанието на едно дете —
