когато това им се стори недостатъчно, хапнаха и крем фламбе с карамел и малини.
След като се нахраниха, Макс поспа в количката, докато Джейсън купуваше подаръци за Дейвид, за баща си, за Ейми (нов халат за баня и четири памучни нощници, които се закопчаваха от горе до долу) и без да знае защо — за Паркър. Взе й комплект от химикалка и молив. Когато стигна до магазина за готварски принадлежности, влезе и купи за Чарлз нещо, което продавачката го увери, че е уникално — миниатюрни купички за сладолед с формата на различни плодове. За Макс взе комплект марионетки и пистолет за сапунени мехури с батерии.
Накрая, горд от себе си, Джейсън потегли към къщи е кола, натоварена с яркоцветни пакети.
Когато влезе у дома, понесъл на ръце уморения, мрънкащ Макс, намери Ейми в цялото й величие, продукт на много часове работа. Видяното обаче никак не му хареса. Ейми изглеждаше прекрасно в дългата рокля, която приличаше на сатенена колона от слонова кост. Беше съвсем семпла, без презрамки, опъната на пищните й гърди, отваряше се в една плоха отпред и стигаше до пода.
Наистина изглеждаше великолепно, но прекалено много приличаше на жените, с които бе излизал толкова години наред. Пред него стоеше жена, която нямаше нужда от мъж; можеше да ги има всичките, ако пожелаеше. И знаеше, че е красива. Със сигурност го знаеше, след като изглеждаше така.
Ейми зърна изражението му и се разсмя:
— Не ви харесва, нали?
— Харесва ми. Чудесна е. Изглеждате направо зашеметяващо — каза той с каменно лице.
— Уау! — възкликна един от слабичките младежи. — Ревнуваме, а?
Джейсън му хвърли унищожителен поглед, но слабичкият фризьор се обърна невъзмутимо на другата страна, като се смееше.
— Няма значение — рече Ейми, но по гласа й личеше, че за нея има значение и се е натъжила от отношението му. — Важното е Дейвид да ме хареса, все пак с него ще излизам.
— Охо, котенцето имало нокти! — обади се слабичкият младеж.
— Ланс! — озъби му се главният фризьор. — Млъквай! Остави влюбените пиленца насаме.
Ейми се засмя, но Джейсън отиде в дневната, остави Макс на пода и се стовари тежко върху старото канапе. Всички останали бяха в кухнята — хранеха се, почистваха или прибираха принадлежностите си. Ейми дойде при него и Макс в дневната.
— Защо не ви харесва? — попита тя, когато застана пред него.
Джейсън беше скрил лице зад един вестник и отговори, без да го свали:
— Не знам защо ви се е сторило така. Казах ви, че изглеждате страхотно. Какво повече искате?
— Да ме погледнете и да го повторите. Защо ми се сърдите? — почти разплакана, попита тя.
Джейсън остави вестника (и без това беше отпреди три седмици) и вдигна поглед към нея.
— Изглеждате страхотно, наистина. Просто смятам, че изглеждате по-добре в естествения си вид.
Смяташе, че това ще я задоволи, но се лъжеше. Ейми се намръщи, обърна му гръб и погледна Макс, който дъвчеше една малка картонена кутийка.
— Може да отхапе някое парченце и да се задави — каза тя, за да му покаже, че не е особено добър като бавачка. След това повдигна сатенените си поли, излезе от стаята и го остави да се чуди къде е сбъркал.
— Жени! — каза той на Макс, който вдигна поглед и му се усмихна така, че се видяха зъбчетата му.
Двадесет минути по-късно Дейвид пристигна с плоска кадифена кутийка, дузина бели рози и лимузината на Джейсън.
— Знаех как изглежда роклята — каза той, — но всъщност всички го знаеха и… Е, двамата с татко решихме, че сигурно ще й отиват перли. Не са истински, но изглеждат добре.
После отвори кутийката и отвътре се показа огърлица от шест реда перли със закопчалка, изработена от нефрит, заобиколен с диамантчета. Джейсън много добре знаеше, че перлите и диамантите са истински, и нямаше съмнение, че Дейвид ги е купил сам.
— Никога не съм виждала толкова хубаво нещо! — ахна Ейми.
— Перлите бледнеят пред теб — отговори Дейвид и Джейсън едва не изстена.
Но очевидно не беше успял съвсем да се сдържи, защото Ейми отбеляза:
— Не му обръщай внимание. Откакто се върна, все така се държи. Според мен смята, че трябва да бъда със сламена шапка и басмена рокличка.
— Такава е представата му за Абърнати — отговори Дейвид, сякаш не забелязваше, че Джейсън е застанал до тях и ги гледа вбесено.
— И сигурно би трябвало да отидем да се повозим на каруци със сено, а не на бал — засмя се Ейми.
Дейвид й предложи ръката си, сякаш щяха да танцуват кадрил, и Ейми я пое.
— А сега последвай партньора си — каза той с тон на паркетен кавалер.
— Йехуу! — подвикна Ейми, вдигна полите си, за да не й се пречкат, и заподскача след Дейвид из стаята.
— Е, това би трябвало да ви е достатъчно — каза Джейсън и направи гримаса. — Позабавлявахте се, а сега изчезвайте.
— Трябва да вървим, Дейвид — рече Ейми, — че до девет сигурно вече ще съм заспала.
— Не и когато аз съм с теб, гарантирам ти — рече немирно Дейвид и погледна похотливо предницата на роклята й.
— Единственото, което ще получиш на бала, е вечеря.
— А аз съм един много гладен мъж — отговори Дейвид и Ейми се изкикоти.
— Мисля, че тук ключовата дума е „мъж“ — рече заплашително Джейсън. — Не бива да забравяш, че Ейми е майка и трябва да…
— Не сте ми баща — озъби му се Ейми — и нямам нужда да ми се казва…
— Аз съм готов, а ти? — попита високо Дейвид. — Лимузината ни чака. Тръгваме ли?
Когато влязоха в колата и Ейми погледна през прозореца, Дейвид я попита:
— Защо беше всичко това?
— Кое по-точно?
Погледът на Дейвид й показа, че й е пределно ясно за какво става дума.
— Не зная. Досега се разбирахме чудесно, но откакто пристигнаха фризьорите, е направо непоносим. Взе да обикаля около тях като мечок и ги накара всичките — а те бяха толкова мили с мен — да избягат и да се скрият в кухнята. Чарлз каза за него ужасни неща и…
— Като например? Какво ти е казал Чарлз?
— Че веднъж господин Уайлдинг минал покрай една крава и тя мигновено се превърнала в замразени пържоли. И че можел да накара водата в чайника да заври само с поглед. А, и разни други неща. Не мога да разбера защо през последните дни беше толкова мил, а сега започна да се държи отвратително. Ако фризьорите, които дойдоха днес, са хомосексуалисти, не трябва ли господин Уайлдинг да е любезен, след като и той е като тях?
— Не винаги става така — отговори Дейвид, като едва се сдържаше да не прихне. — И какво още ти каза Чарлз?
Ейми го погледна и премигна учудено.
— А, имаш предвид например, че господин Уайлдинг не се поти и не изпуска никакви секрети, ако разбираш какво искам да кажа. — Тя се обърна за момент, за да скрие поруменялото си лице. — Този Чарлз наистина има мръсен език.
Дейвид се мъчеше с последни сили да остане сериозен.
— А жените? Не може да не ти е казал нещичко и за жените, с които излиза Джейсън.
— Искаш да кажеш — мъжете, нали?
— Да де. Както и да е. Какво ти каза Чарлз?
— Мраморни богини. Чарлз каза, че ако някоя жена дръзне да се оригне покрай него, господин Уайлдинг ще получи апоплектичен удар. Но, Дейвид, това не е вярно! Снощи той ми помогна да се избавя от мигрената. Остана при мен много дълго и не спря да ми разтрива слепоочията, докато не заспах.
— Какво е направил? Мисля, че трябва да ми разправиш всичко.
Когато свърши разказа си, Дейвид я гледаше слисано.
— Никога не съм вярвал, че е в състояние да направи такова нещо. Той е…
