— Бяхте ужасно груб с него — намръщи се Ейми. — Защо?
Джейсън не можа да измисли никакво оправдание за поведението си, затова взе Макс на ръце и тръгна към дневната.
— Мисля, че трябва да отидем да напазаруваме — подхвърли той през рамо. — Освен ако вече не сте си направили коледните покупки.
— О, не, не съм. Аз… ъъъ… да, след минутка съм готова! — каза Ейми и изчезна в спалнята.
— Урок първи, старче — рече Джейсън и вдигна Макс високо над главата си. — Ако искаш да отвлечеш вниманието на някоя жена, й спомени за пазаруване. В най-лошия случай ще ти се наложи да прекараш цял ден в търговския център, но това е по-добре, отколкото да отговаряш на неудобни въпроси.
ДЕСЕТА ГЛАВА
— Да не би Чарлз да ви е бил любовник? — попита Ейми, когато се качиха в колата.
Сега, след като беше прекарала часове в търкане, автомобилът бе далеч по-чист, но тапицерията му вече не ставаше за нищо.
— Какво да ми е бил? — попита Джейсън, докато завиваше към улицата.
— Защо винаги реагирате така, когато ви попитам за личния ви живот? Имате пълен достъп до моя, но аз не знам нищо за вас. Какъв ви е бил Чарлз? Очевидно се познавате доста добре.
— Не толкова, колкото си мислите — рече Джейсън и погледна в огледалото Макс, който си смучеше пръста и зяпаше през прозореца. — Откъде взехте това палто, с което е облечен Макс?
— От Милдред — каза бързо Ейми, като имаше предвид свекърва си. — Ами Чарлз? Ако не искате, няма да приемам храна от него.
— Чарлз е страхотен готвач, така че, разбира се, не бива да отказвате храната. Макс да не вземе да се задави с това?
Ейми се обърна веднага назад, като едва не се заплете в колана, но видя, че Макс не дъвче нищо.
— Предполагам, това означава, че не желаете да разговаряте за тази страна от живота си — рече обидено тя се обърна напред.
Джейсън не отговори и продължи да кара, без да отклонява поглед от пътя. Умът му не преставаше да измисля начини как да убие малкия си брат.
— Мислили ли сте някога да отидете на терапевт? — попита внимателно Ейми. — Знаете ли, изобщо не е срамно да си гей.
— Къде мислите, че трябва да паркираме? — попита Джейсън, когато зави в паркинга на търговския център. Тъй като до Коледа оставаха два дни, местата бяха малко. — Май ще ни се наложи да походим пеш — каза радостно той, когато най-сетне успя да паркира на около километър от магазините.
Ейми не се помръдна дори когато Джейсън отвори задната врата, за да вземе Макс.
— Идвате ли с нас? — попита я той, някак доволен, че я е разсърдил, отказвайки да говори за личния си живот.
— Да, разбира се — рече тя и слезе от колата. След това отстъпи назад, за да може Джейсън да разкопчае коланите на Макс и да го сложи в новата му количка.
— Вероятно мога да се променя — каза Джейсън, когато привърши с Макс. — Може и да се намери някое момиче, което да ме промени. — И започна да бута количката към магазина.
— Точно така — рече Ейми и забърза след тях. — Аз пък от утре ставам гей.
— Възможно е — отвърна Джейсън. — Предполагам, че и по-странни неща са се случвали. А сега откъде да започнем?
— Нямам представа — каза Ейми и погледна огромните тълпи, които влизаха и излизаха от магазините, натоварени с торби. — Рядко ми се случва да пазарувам.
Имаше чувството, че я е срязал, и никак не й харесваше, че я прави на глупачка всеки път, когато му зададеше личен въпрос.
— Мисля, че Макс има нужда от ново палто. Къде е магазинът?
— Наистина нямам представа — отговори надуто тя, обърна му гръб и погледна тълпите. Когато обаче не получи отговор, отново го погледна. Джейсън я наблюдаваше с изражение, по което личеше, че не вярва на нито една нейна дума. — Има един магазин „Бейбигап“…
— Откъде бихте искали да купувате дрехите на Макс? Парите не са проблем.
Ейми се поколеба, но след това въздъхна и посочи:
— Надолу по тази алея, след това се завива вляво на втората пресечка, четири магазина надолу от дясната страна. Но дрехите там струват прекалено скъпо.
— Ще позволите ли на мен да се тревожа за парите? — попита той.
Ейми го изгледа с присвити очи.
— Така ли се разпореждахте с гаджето си? Той затова ли ви изрита?
— Последното ми гадже заплаши, че ще се самоубие, ако си отида, така че ще ме водите или да вървя пред вас?
— Защо?
— Защото не мисля, че ще можем да вървим един до друг при тази блъсканица — отговори той. Налагаше се почти да крещи в ухото й, за да го чуе.
— Не, исках да разбера защо е заплашил, че ще се самоубие?
— Не можеше да понесе мисълта да живее без мен — отговори Джейсън и си помисли: „И без парите ми.“ — Може ли да продължим по-късно този разговор? Макс скоро ще огладнее, от вас ще закапе мляко, а и днес следобед има интересен мач по телевизията.
Ейми въздъхна още веднъж и се отказа. След това се обърна и тръгна към магазина за бебешки стоки.
Джейсън я гледаше как върви пред него и Макс и се чувстваше по-добре от седмици, а може би и от години насам. Не знаеше кое точно го кара да се чувства така, но го усещаше.
Отне им няколко минути, докато си проправят път през тълпите към малкия магазин в единия край на алеята, извън главната артерия на търговския център. Още щом зърна мястото, Джейсън призна, че Ейми има вкус. Когато си фантазираше какво би искала да купи на сина си, започваше от най-доброто.
По стените на двойни редици висяха най-хубавите дрешки, едните за момчета, а другите — за момичета. На всяка закачалка имаше по един цял тоалет с ризка, панталонки, шапка, обувки и подходящо яке. Докато Джейсън успее да си проправи път към магазина, Ейми вече разглеждаше скъпите дрешки с блеснали очи. Когато най-сетне влезе, я видя как протегна ръка и докосна малко синьо яке, но веднага я отдръпна, сякаш не можеше да си позволи такова удоволствие.
— Е, какво бихте искали? — попита я той, като маневрираше с Макс между редиците със закачалки.
— Всичко! — отговори бързо Ейми. — Е, погледахме, а сега да си вървим.
Но Джейсън не й обърна никакво внимание.
— Това ми харесва — каза той и вдигна едно костюмче в жълто и черно с подходяща мушамичка. На носовете на жълтите ботушки имаше очички. Беше сигурен, че Макс ще се опитва да ги лапа. — Кой номер носи?
— За деца от девет до дванадесет месеца — каза бързо Ейми. — Трябва да вървим…
— Какво има? — попита Джейсън, когато видя внезапно пребледнялото лице на Ейми.
— Да се махаме. Веднага! — рече задавено тя и опита да се скрие зад гърба му.
Джейсън откри, че му е доста приятно Ейми да го прегръща през кръста и да се крие зад него, но когато вдигна поглед, не видя нищо освен една жена с бебе, долу-горе на възрастта на Макс, която влизаше в магазина.
— Това е Джули Уилсън! — изсъска зад него Ейми. — Съпругът й е собственик на магазин „Джон Диър“ и притежава коне.
Джейсън обаче така и не можеше да схване какво общо има това с тях.
— Посещавахме заедно предродилните курсове — рече Ейми, хвана го по-здраво за кръста и започна да го тика към изхода на магазина, като продължаваше да се крие от жената зад едрата му фигура.
— Не забравяте ли нещо? — прошепна й Джейсън и кимна към Макс, който беше успял да издърпа осем кутии с обувки от един рафт и дъвчеше енергично връзките на две различни обувчици.
