— Всъщност кой друг в Абърнати би заел пари на Били?!
— Точно. Но това е без значение, тъй като той загина четири месеца по-късно. Ударил се в едно дърво с около сто и четиридесет километра в час.
— Пиян ли е бил?
— Аха, пиян, а жена му остана сама, ако не се брои Милдред. Нали си я спомняш — майката на Били.
— Винаги съм я харесвал — рече Джейсън. — Тя заслужаваше по-добър син от Били.
— Да, и го намери в лицето на Ейми. Тя е най-милата жена, която някога си срещал.
— И какъв ти е проблемът? Не мога да си представя, че Милдред ще се опита да ти попречи. И не ми казвай, че татко…
— Той обича Ейми почти колкото мен — рече Дейвид, вперил поглед във вече наполовина празната си халба.
— Ако ще трябва да ти вадя думите с ченгел от устата, си тръгвам — закани се Джейсън.
— Синът й. Казах ти, че беше бременна, когато двамата с Били си дойдоха. Е, роди се момче.
— Ти ли акушира? — попита Джейсън, като повдигна едната си вежда.
— Не, и не започвай пак. Съвсем различно е, когато си лекар на една жена.
— Ммм. И какво със сина й? Прилича на баща си?
— Били имаше чувство за хумор, а това хлапе е… Трябва да го видиш, за да ме разбереш. То е безскрупулно. Няма капка съвест. Най-деспотичното и лукаво малко чудовище, което някога съм виждал. Твърде меко е да се каже, че е ревниво. Ейми е изцяло под негова власт.
— И тя си няма представа на какво я прави хлапето, така ли? — попита със свити устни Джейсън.
Навремето и той се намираше в положението на Дейвид. Години преди това бе срещнал една жена, която го привличаше не само физически. Още след първото им излизане започна да си мисли, че между тях може да се получи нещо, но след това се запозна с тринадесетгодишния й син. Хлапето беше истински малък престъпник. Имаше навика да пребърква джобовете му и да свива всичко, което намереше в тях. Веднъж му открадна ключовете на ягуара и Джейсън бе принуден да се прибере с такси. Седмица по-късно колата беше намерена на дъното на Ийст Ривър. Разбира се, майката на момчето отказа да приеме, че синът й е способен на такова нещо, затова двамата с Джейсън се разделиха.
Последната му информация за хулигана бе, че работи на Уолстрийт и е мултимилионер.
— Да не би да имаш опит в това отношение? — попита Дейвид.
— Да, известен. Не можеш да бъдеш заедно с нея, ако хлапето не разреши, нали? А майката трепери над него. — В гласа му се долавяше горчивина.
— Нямаш представа колко. Никъде не ходи без него. Исках да наема бавачка, но Ейми е твърде горда, за да приеме помощ от мен, така че или хлапето излиза с нас, или изобщо не излизаме. А у тях е невъзможно да се стои. — Дейвид се наведе към него над масата. — Никога не спи! Сериозно ти говоря. Никога! Не знам какво е — каприз на природата или някакво дяволско изчадие. А Ейми естествено му посвещава цялото си внимание, докато е будно.
— Зарежи я — рече Джейсън. — Мене слушай. Веднага си плюй на петите. Даже и да я спечелиш, ще трябва да живееш с хлапето. Като нищо някоя сутрин ще се събудиш с кобра в леглото.
— Ще й бъде трудничко да се смести там заедно с Макс.
— Искаш да кажеш, че хлапето все още спи при майка си? — попита отвратено Джейсън.
— Когато пожелае.
— Бягай оттам!
— Лесно ти е да го кажеш. Никога не си бил влюбен. Виж, струва ми се, че ще мога да се оправя с хлапето, стига да спечеля майката. Но истината е, че никога не оставаме насаме.
При тези думи Дейвид вдигна към брат си добре познатия му поглед.
— О, не, няма да стане! Не мога да се забъркам в тази работа. Имам ангажименти.
— Не, нямаш! Колко пъти съм те чувал да ми се оплакваш, че твоите подчинени искат да почиват на Коледа? Е, тази година можеш да останеш тук и да ми помогнеш, та и твоята секретарка да си отдъхне. Между другото, как е онова приказно същество?
— Чудесно — рече Джейсън, като едва се сдържаше. — И какво по-точно искаш? Да отвлека хлапето? Или да изпратя наемен убиец, за да приключим веднъж завинаги с тази работа?
— Хлапето има нужда от баща — изкриви устни Дейвид.
— Здравата си загазил, а?
— Здравата. Никога не съм изпитвал нещо такова към някоя жена, а на всичкото отгоре имам и съперници. Всички мъже в града я ухажват.
— Броят им още ли възлиза на колосалната цифра 10? Или старият Джонсън е умрял?
— Ян Нюсъм я ухажва.
— О! — рече Джейсън и се усмихна криво. — Да не би да ми говориш за онова момче, дето беше капитан на отборите по футбол и плуване и спечели без никакво усилие шампионата по красноречие? Същото, на което момичетата му се хвърляха на врата? Не се ли ожени за Анджела, водачката на мажоретките, дето имаше повече коса, отколкото мозък?
— Разведоха се. А сега се е върнал в града и продава кадилаци.
— Трябва да прави много пари тук — каза язвително Джейсън. В Абърнати нямаше особено голямо търсене на кадилаци.
— А междувременно продава и мерцедеси на арабите.
— Аха! — рече Джейсън. — Това вече наистина е проблем.
— Нужно ми е само малко време насаме с Ейми. Ако излезем някоя вечер двамата, сигурен съм, че ще успея да…
— Да я накараш да те обикне? Тези работи не стават така.
— Добре де — каза Дейвид, — но поне ми се иска да опитам.
— А Нюсъм трябва само да й изпрати един червен мерцедес кабриолет и е негова. Виж, вероятно ще можеш да й осигуриш безплатни…
— Тя не е такава! — почти кресна Дейвид, но когато половината хора в бара се обърнаха към тях, наведе глава и продължи по-тихо: — Моля те, престани да се шегуваш! Струва ми се, че няма да мога да живея без нея.
Джейсън се загледа в темето на брат си. Дейвид рядко молеше за помощ, и то никога за себе си. Някога Джейсън беше предложил да му плати обучението, но той отказа и завърши медицинския университет, като се издържаше сам. „Няма да ценя толкова образованието си, ако ми бъде поднесено на тепсия“, казваше тогава Дейвид. Сигурно още изплащаше дълговете си от онези години, но упорито отказваше да приеме финансова помощ.
Но сега го молеше за лична услуга — услуга, която нямаше нищо общо с огромното му богатство. Колко отдавна не му се бе случвало някой да му поиска нещо, което да не е свързано с пари.
— Ще направя каквото мога — отвърна тихо Джейсън.
Дейвид вдигна рязко глава.
— Сериозно ли говориш? Не, не, какви ги приказвам! Едва ли ще направиш това, което имам предвид.
Тъй като по природа бе предпазлив човек, Джейсън попита:
— А ти какво имаш предвид?
— Да поживееш известно време с нея.
— Какво? — извика Джейсън и отново привлече погледите на клиентите на бара. Той се наведе към брат си. — Искаш да живея с приятелката ти?
— Тя не ми е приятелка. Поне засега. Но в онази къща трябва да има човек, който да държи хлапето на разстояние от нея. А тя трябва да му има доверие, иначе няма да му позволи да гледа детето.
— А след това имаш да се оправяш и с Нюсъм.
— Аха, и с другите, които я ухажват.
— Добре. Ще се обадя на Паркър и тя ще…
— Не! Трябва ти да го свършиш. Не секретарката, не готвачът, не пилотът или чистачката ти, а ти! — Джейсън погледна брат си, смаян от неговата разпаленост, и Дейвид продължи по-спокойно: — Това хлапе
