има нужда от мъжка ръка, а ти си добър с малчуганите. Виж какво направи от мен.
Джейсън не можеше да не се почувства поласкан, а и в детството им наистина бе повече баща, отколкото брат за Дейвид. Майка им вече я нямаше, а баща им работеше по шестдесет часа седмично, така че постоянно бяха сами.
— Моля те! — каза Дейвид.
— Добре де — отговори неохотно Джейсън.
В Ню Йорк беше известен с това, че никога не се огъваше по време на преговори, но само Дейвид притежаваше способността да го убеждава.
А и нещо у него го караше да повтори една от малкото изгубени битки в живота си. Онова разглезено дете-чудовище го беше прогонило от жената, която навремето смяташе, че може да обича — а това му се случваше много рядко, — и макар оттогава да бе изминало много време, все още съжаляваше, че не е останал, за да се бори за нея. Едва миналата година я бе срещнал отново. Щастливо омъжена за един човек, с когото Джейсън имаше делови отношения, тя изглеждаше великолепно. Имаха голяма къща в Лонг Айлънд и дори си бяха родили две деца. Сега, вече на четиридесет и пет, Джейсън се питаше какъв ли е щял да бъде животът му, ако бе проявил повече упоритост, ако не се беше оставил да го победи един тринадесетгодишен изпечен мошеник.
— Ще го направя — каза тихо той. — Ще остана и ще се погрижа вниманието на хлапето да бъде заето, докато излизаш с Ейми.
— Няма да ти е лесно.
— Сигурно смяташ, че иначе животът ми е много лесен?
— Никога не си виждал хлапето, нито пък знаеш колко е привързана Ейми към него.
— Изобщо не се притеснявай. Мога да се справя с всичко, което ми възложиш. Ще се грижа за онзи пикльо в продължение на една седмица, а ако за това време не успееш да спечелиш тази жена, значи не я заслужаваш.
Вместо да започне да сипе благодарности, както очакваше Джейсън, Дейвид отново сведе поглед към халбата.
— Какво има пък сега? — попита троснато Джейсън. — Една седмица не ти е достатъчна?
Мозъкът му щракаше на бързи обороти. На колко мача от Малката лига можеше да отиде човек, без да си изгуби разсъдъка? Слава богу, имаше клетъчни телефони, та можеше да работи, докато си седеше някъде на открито. А и да станеше засечка, винаги можеше да се обади на Паркър. Тя умееше да се справя с всичко, всякога и навсякъде.
— Искам да се закълнеш.
Лицето на Джейсън почервеня.
— Мислиш, че няма да удържа на думата си?
— Ще накараш някой друг да свърши тази работа.
— Как пък не! — избухна Джейсън.
Все пак му се наложи да наведе глава, за да не може брат му да го погледне в очите. Ако хората в Ню Йорк, с които имаше делови отношения, го познаваха така добре, както Дейвид, досега нямаше да е сключил и една сделка.
— Една седмица ще се грижа за него сам — каза той по-спокойно. — Ще правим всичко, което децата обичат. Дори ще му дам ключовете от колата си.
— Забрави ли, че дойде със самолета и колата ти не е тук?
— Тогава ще си купя кола и ще му дам проклетата таратайка, става ли? — Дейвид определено го караше да се чувства некомпетентен. — Виж, хайде да започваме е представлението. Колкото по-бързо свършим, толкова по-скоро ще се измъкна оттук. Кога ще се запозная с твоята неземна красавица?
— Закълни се — повтори Дейвид.
Гледаше го сериозно, но гласът му звучеше както на четири годинки, когато искаше от него да му обещае, че няма да го остави сам.
Джейсън въздъхна тежко.
— Заклевам се — промърмори той и неволно се озърна, за да види дали някой не го е чул. Само за половин час бе успял да се превърне от крупен магнат в омърляно момченце, което дава кървави клетви. — Казвал ли съм ти някога, че мразя Коледата?
— Как можеш да мразиш нещо, в което никога не си участвал? — попита Дейвид и се ухили нагло. — Хайде да тръгваме. Може да имаме късмет хлапето да е заспало.
— Мога ли да отбележа, че е два сутринта? Не мисля, че твоят малък ангел ще се зарадва на посещението ни.
— Ами тогава ще минем покрай къщата и ако лампите са загасени, ще си отидем. Но ако свети, значи не спи и ще й отидем на гости. Съгласен ли си?
Джейсън кимна и допи питието си, но това, което си мислеше, никак не му харесваше. Каква жена можеше да се омъжи за Били Томлкинс? И каква жена будуваше по цяла нощ? Като че ли единственият възможен отговор бе — същата пияница.
Докато излизаха от бара и вървяха към седана, където ги чакаше Леон, Джейсън започна да си съставя мнение за жената, омагьосала брат му дотолкова, че да поиска да се ожени за нея. Фактите, които говореха против нея, се трупаха бързо: съпруг-пияница, непоправимо дете, нощен живот.
Когато влязоха в колата, Джейсън погледна по-малкия си брат и се закле да го опази от тази уличница. Докато пътуваха към покрайнините на градчето, започна да си я представя как изглежда. Виждаше изрусената коса и цигарата, която висеше от устните й. Дали беше по-голяма от Дейвид? Той бе толкова млад, толкова глупавичък. Почти не беше излизал от Абърнати и не знаеше нищо за света. Някоя хитра сметкаджийка лесно можеше да се възползва от това.
Джейсън се обърна и погледна тържествено брат си.
— Кълна се — каза тихо той и Дейвид се ухили до ушите.
Джейсън отново се обърна на другата страна. Макар обикновено да бе непоносим, брат му имаше способността да му вдъхва усещането, че струва точно толкова, колкото казваше счетоводителят му.
ВТОРА ГЛАВА
Старата Салма Плейс изглеждаше още по-зле, отколкото си я спомняше. Сигурно не беше боядисвана най-малко от петнадесет години, а верандата й бе килната на една страна. Освен това, доколкото се виждаше на лунната светлина, покривът едва ли можеше да опази някого от дъждовете.
— Нали ти казах! — рече доволно Дейвид, очевидно без да му прави впечатление състоянието на къщата. — Всички лампи светят. Хлапето никога не спи; държи майка си на крак по цяла нощ.
Джейсън погледна брат си и реши, че колкото по-бързо успее да го отърве от тази хищница, толкова по-добре.
— Хайде — каза Дейвид, вече слязъл от колата и изминал половината път по разбития тротоар, който водеше към полугрохнала ограда. — Да не би да се уплаши? Ако е така…
— Ако е така, ти повторно ще ме предизвикаш, нали? — каза Джейсън и повдигна вежда.
Дейвид се ухили и зъбите му блеснаха на лунната светлина, после изкачи почти тичешком стъпалата на верандата.
— Не стъпвай там, че… О, боже, много ли те заболя? Тази къща има нужда от малко ремонт.
Джейсън направи гримаса, докато се търкаше по главата, където го беше цапардосала дъската от пода на верандата.
— Аха, колкото и Франкенщайн има нужда от малко фина настройка.
Но Дейвид не чуваше брат си, защото вече чукаше нетърпеливо на вратата. Само след няколко секунди им отвори млада жена… и Джейсън остана със зяпнала уста, защото тя изобщо не отговаряше на очакванията му.
Ейми не приличаше на сирена, която примамва мъжете, и не беше от онези жени, за чиято красота се пишеха сонети. Нямаше защо и да се притеснява, че мъжете ще падат в краката й, обзети от луда страст.
Дългата й черна коса, която явно имаше нужда от миене, беше хваната на опашка ниско на тила. По
