гърдите си.
Джейсън сложи ръка на бузата на Макс и обърна лицето му към себе си.
— Това си е наша работа. Мъжка. Никакви жени. По лицето на Макс се изписа такова въодушевление, че Ейми изпита желание да изкрещи от яд. Не беше възможно любимото й момченце вече да се е превърнало в мъж!
— Е, Макс — рече Джейсън, — искаш ли да изрисуваш онази зала или не?
Този път Макс не погледна към майка си, а закима енергично.
— Добре, а сега първото, което трябва да направиш, е да си намислиш какво ще рисуваш, нали?
Макс отново кимна и личицето му бе напълно сериозно.
— Знаеш ли какво искаш да нарисуваш?
Макс кимна.
Джейсън почака, но когато детето не каза нищо, той вдигна поглед към Ейми.
— Идеята не беше моя — каза тя. — Ти ще чистиш после след него.
Джейсън отново погледна момчето и се усмихна.
— Кажи ми какво искаш да нарисуваш.
— Маймуни! — извика Макс толкова силно, че Джейсън се стресна.
— Добре — засмя се той, — нека бъдат маймуни. Знаеш ли как да рисуваш маймуни?
Макс закима толкова яростно, че целият се затресе. Джейсън го хвана за раменете и каза:
— А сега искам да ме чуеш добре. — После, когато разбра, че момчето е насочило цялото си внимание към него, продължи: — Искам да отидеш с тази дама — името й е Дорийн, и да си вземеш всичко, от което ще имаш нужда, за да нарисуваш маймуните. Големи маймуни, малки маймуни. Цяла стая, пълна с маймуни. Ясно? Макс кимна.
— Някакви въпроси?
Макс поклати отрицателно глава.
— Добре. Обичам мъжете, които умеят да се подчиняват на заповеди. А сега иди с Дорийн, докато аз работя с майка ти. Става ли?
Макс отново кимна, а Джейсън се изправи и погледна Дорийн. Тя протегна ръка, момчето я пое и двамата изчезнаха сред редиците рафтове.
— Нямаш представа какво направи — рече Ейми. — Не можеш да позволяваш на двегодишно дете да прави каквото си иска в магазин. Един господ знае какво ще купи и…
Джейсън я хвана за ръката и я дръпна в обратната посока.
— Хайде да вземем това, което ще ти е нужно, и да се махаме. Ако караме с това темпо, президентът ще пристигне, преди да сме започнали да рисуваме.
— Тогава може би трябваше да поръчаш консумативите, преди да дойда. Изпратих предварително списък на Милдред.
— И всичко беше купено — каза под нос Джейсън.
Ейми се спря.
— Защо тогава ще купуваме още?
Джейсън въздъхна.
— Писала си водни бои и Дорийн е взела детски боички.
— Но аз поръчах литри… О, господи! Колко боички е взела?
— Нека просто кажем, че всяко дете в Кентъки вече има чисто нов комплект водни боички.
— А! — усмихна се Ейми, а след това не се сдържа и прихна. — Чак ме е страх да попитам за шрайбпроектора.
— Знаеш ли, че когато обърнеш един апарат за диапозитиви обратно, всичките му диапозитиви падат навън?
— Не, никога не съм опитвала такова нещо. А ти откъде знаеш?
— Ами Дорийн купи тринадесет различни марки и не можа да намери измежду тях нито един, който да може да се използва наопаки.
— Разбирам — отговори Ейми, като едва се сдържаше да не избухне в смях. — Хубаво е, че ще се жениш за нея, иначе още две седмици — и ще си разорен.
— Ейми, трябва да поговоря с теб за това.
— Така ли? — рече тя. — Надявам се, че няма да ми кажеш нищо лошо, защото при лоши новини се разстройвам и не мога да работя. А пък Арни… Ау! Това пък защо?
— Извинявай, не исках да ти причиня болка — каза той и пусна ръката й. — Искаш ли да си вземеш всичко необходимо и да се махаме оттук?
През следващия час и половина Ейми се съсредоточи върху покупките на материали за огромния художествен проект, който й предстоеше да изпълни, и не можа да не си помисли колко е хубаво, когато парите не са проблем. Беше й много приятно, че може да си купи най-хубавите марки бои, най-качествените четки, най-добрите…
— Това ще струва доста — каза тя и вдигна поглед към Джейсън, но той само сви рамене.
— Още какво ще ти трябва? — попита я и погледна часовника си. Очевидно беше отегчен и искаше час по-скоро да си тръгват.
— Мъже! — каза тя и Джейсън я погледна учудено. — Или жени. — После му се усмихна възможно най- невинно. — Ще ми трябват поне трима, независимо от кой пол, за да ми помагат в работата.
— Имаш ги.
— Доста бързо ги осигури.
— Може би си чувала, че преди се занимавах с бизнес и обикновено действам бързо.
— О, наистина ли? Май наистина чух нещо такова. А защо тогава си… О, не! — възкликна тя, без да довърши мисълта си.
По пътеката към касата вървеше Макс, следван от Дорийн. Приличаше на малък принц, който води своя слон, защото Дорийн беше натоварена с три кошници стока, а в устата й имаше четка за рисуване. Само дето не беше захапала четката напряко, както се правеше обикновено, а беше лапнала дръжката й, така че четката стърчеше с около четиридесет сантиметра пред нея.
Тя мина покрай тях, изплю четката на тезгяха и стовари трите големи кошници до касата. Едва тогава се обърна към Ейми и каза:
— Детето ти е много особено. — И се отдалечи.
— Макс, какво си направил? — попита Ейми, но Макс бръкна с ръце в джобовете си и сви устни с изражение, което майка му не успя да разпознае като свое собствено.
Джейсън обаче го разпозна и се засмя.
— Всичко това ли ще купувате? — попита отегченият касиер.
— Разбира се — отвърна Джейсън. Ейми отговори едновременно с него:
— Не!
— Е, кое от двете?
— Ще ги вземем — отвърна Джейсън, извади портфейла си и подаде на младежа платинената си кредитна карта.
В това време Ейми преглеждаше нещата, които синът й бе решил да вземе, и започваше да се съгласява с мнението на Дорийн, че ако не детето, то поне покупките му са доста странни.
— Макс, миличък, да не би да си купил по една четка от всички видове в магазина? — попита тя сина си.
Макс кимна.
— Ами боите? — попита тя. — С какви цветове ще рисуваш маймунките? Ами джунглата? Нали в джунгла ще ги сложиш да живеят?
Преди обаче Макс да успее да отговори, Дорийн се появи с четири четирилитрови кутии черна акрилна боя и една стълбичка.
— Не гледай мен — каза тя. — Той иска само черно. Макс стоеше с предизвикателна физиономия, пъхнал ръце дълбоко в джобовете си, и Джейсън отново се разсмя.
— Не го насърчавай! — сопна му се Ейми. — Макс, пиленце, трябва да вземеш и друг цвят освен черно, нали?
